Алпинистът доц. Бешев с първа версия за трагедията в Пирин
Вихрен е сложен и рисков за нанагорнище връх даже през лятото, в случай че времето се скапе. А през зимата е доста рисков – към него няма къс път, а е прохладен, времето се скапва бързо, няма никакъв подслон.
Това разяснява за„ Марица “доц. Сандю Бешев, планинар, приет историк на родния и международен алпинизъм и планини, създател на над 25 книги на тематика планинарство.
Според публикуваната публично информация най-вероятно случаят е станал, когато екскурзиантът е изкачил върха и е почнал да слиза към премката в посока Казаните. Вероятно е решил, че оттова ще слезе по-бързо надолу, защото по ръба не е имало доста сняг, счита специалистът.
Този борд обаче е доста сложен и подъл, изключително през зимата, и то във време като настоящето, когато снегът е по-малко, само че има заледявания и всяка крачка може да се окаже съдбовна поради падение. Навярно при такова падение е станало рухването в улея към Влахина река, допуска доцент Бешев.
За него е извънредно странна появяването на втория човек, за който не бе упоменато нищо в продължение на цяла седмица, колкото продължи издирването на Пламен Христов. Никой не се е обадил, че има непосредствен, който също е липсващ.
Доста са случаите към връх Вихрен. На самия борд към Казаните има плоча на 80-годишния деец бай Георги, умрял при опит да слезе от Вихрен и да продължи към Кончето.
На 20 март 1964 година на слизане от Вихрен умира известният тогава планинар Мишо Коцев, направил първото зимно нанагорнище по стената на Злия зъб в Рила. Заедно с него умират Ангел Свещаров и Енчо Кузманов. Те минават по същия път като Пламен Христов, както гласи формалната информация – изкачват Вихрен откъм Хвойнати връх и слизат към превала в посока Казаните и Кончето. Там по ръба се откъсва лавина и ги отнася чак долу в долината на Влахина река.
През 5 август 1954 година на северната стена на Вихрен умират трима алпинисти - Тодор Игнатиев, Валентин Филипченко и Аспарух Атанасов. Това са част от съдбовните случаи на пиринския отличник, изяснява доцент Бешев.
Възможно е причина за нещастието да е и това, че хижа Вихрен през зимния сезон не работи. Вероятно и пътят от Банско е изчистен единствено до началото на пистите на Шилигарника.
Оттам екскурзиантът е трябвало пешком да върви до хижа Вихрен, откъдето да тръгне към върха. Така тръгването нагоре става в ранния следобяд поради загубата на скъпо време, изключително в къс зимен ден, когато се притъмнява малко след 17 часа, считат опитни туристи. Всъщност минимум рисковото нанагорнище на Вихрен през зимата може да стане, в случай че се тръгне на разсъмване от хижа Вихрен, което очевидно няма по какъв начин да стане при настоящия режим.
