Виена не ражда гениите – тя ги освобождава: Как Хайдн, Моцар...
„ Виена без Щраус е допустима, Виена без Моцарт – не. “ Това споделя пред „ Die Presse “ през 2019 година музикалният критик Ото Биба, дълготраен шеф на архива на „ Мюзикферайн “, а думите му обобщават парадокса на Виенската класика - трима от най-големите композитори в историята – Йозеф Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг ван Бетовен – не са родени във Виена, само че точно тук творчеството им доближава върха си и получава международното си измерение.
Известният австрийски музиколог Манфред Хус (Университет за музика и театрално изкуства Виена) акцентира в изявление за „ Der Standard “ (2022): „ Виена в края на XVIII и началото на XIX век не е просто град – тя е необхватен пазар, възторжена аудитория и обществен въжен превоз в едно. “ За разлика от днешните показа за субсидирана просвета, Виена в миналото е първият същински свободен музикален пазар в Европа.
След гибелта на Мария Тереза и изключително при Йозеф II (1780–1790) дворът последователно отстъпва монопола си върху музиката. Отварят се нови зали – Императорският спектакъл (Burgtheater) и Kärntnertortheater стават общодостъпни, появяват се и частните концерти и в домове на аристократи като княз Лобковиц или барон Готфрид ван Свитен.
И в тези аристократични салони свирят гениите, които с горделивост ще трансфорат музиката си във „ виенското знамение “ на света.
Хайдн идва през 1790 година към този момент на 58 години – одобрен, само че към момента „ прислужник “ в ливрея на Естерхази. Лондонските му пътувания и основаването на „ Лондонските симфонии “ му дават известна финансова своода, само че Виена нещо доста по-важно – аудитория, която го слуша като еднакъв и го обожава.
В изявление за „ Wiener Zeitung “ (2021) проф. Георг Федер от Института “Хайдн “ в Кьолн отбелязва: „ Лондонските симфонии са написани за Виена. Хайдн знае, че тук ще ги чуят освен аристократи, а и образована буржоазия, която може да оцени и шегата, и интелектуалната игра. “
Историята на Моцарт е доста по-различна. Той идва във Виена през 1781 г, на 25 години, като част от свитата на архиепископа на Залцбург. Скоро по-късно напуща службата си, с цел да се посвети на кариерата си като самостоятелен музикант и композитор във Виена. Според писмата до татко му, представени от Ото Ерих Дойч в „ Mozart: Die Dokumente seines Lebens “, Виена е „ единственото място, където геният получава хляба си “.
За 10 години Моцарт написва повече шедьоври, в сравнение с за всички, в които е творил неуморно – от „ Отвличане от сарая “ до „ Вълшебната флейта “- сякаш Виена разкрива още по-ярко гения му и му се отплаща с екстаз.
Виенската аудитория е капризна, само че и великодушна - концерти в Trattnerhof и Mehlgrube през 1784–1786 година събират до 170 души – нечувано за времето си.
Каква е историята на Бетовен и Виена? Той идва през 1792 година с рекомендация от Хайдн и остава вечно. Проф. Биргит Лодьоенер от Института за музикология на Виенския университет отбелязва пред ORF (2020): „ Бетовен е първият композитор, който живее напълно от продажба на партитури и концерти, без непрекъсната работа. “
Виена му дава това, което нито един различен град не може – издателска мрежа (Artaria, Hoffmeister), вестници, които пишат рецензии, и аудитория, подготвена да одобри революционното и да го оцени. Когато през 1808 година свири за последно обществено като пианист, залата на Театър ан дер Вийн (Theater an der Wien) е цялостна, въпреки той към този момент да не чува аплодисментите.
Известният австрийски музиколог Манфред Хус (Университет за музика и театрално изкуства Виена) акцентира в изявление за „ Der Standard “ (2022): „ Виена в края на XVIII и началото на XIX век не е просто град – тя е необхватен пазар, възторжена аудитория и обществен въжен превоз в едно. “ За разлика от днешните показа за субсидирана просвета, Виена в миналото е първият същински свободен музикален пазар в Европа.
След гибелта на Мария Тереза и изключително при Йозеф II (1780–1790) дворът последователно отстъпва монопола си върху музиката. Отварят се нови зали – Императорският спектакъл (Burgtheater) и Kärntnertortheater стават общодостъпни, появяват се и частните концерти и в домове на аристократи като княз Лобковиц или барон Готфрид ван Свитен.
И в тези аристократични салони свирят гениите, които с горделивост ще трансфорат музиката си във „ виенското знамение “ на света.
Хайдн идва през 1790 година към този момент на 58 години – одобрен, само че към момента „ прислужник “ в ливрея на Естерхази. Лондонските му пътувания и основаването на „ Лондонските симфонии “ му дават известна финансова своода, само че Виена нещо доста по-важно – аудитория, която го слуша като еднакъв и го обожава.
В изявление за „ Wiener Zeitung “ (2021) проф. Георг Федер от Института “Хайдн “ в Кьолн отбелязва: „ Лондонските симфонии са написани за Виена. Хайдн знае, че тук ще ги чуят освен аристократи, а и образована буржоазия, която може да оцени и шегата, и интелектуалната игра. “
Историята на Моцарт е доста по-различна. Той идва във Виена през 1781 г, на 25 години, като част от свитата на архиепископа на Залцбург. Скоро по-късно напуща службата си, с цел да се посвети на кариерата си като самостоятелен музикант и композитор във Виена. Според писмата до татко му, представени от Ото Ерих Дойч в „ Mozart: Die Dokumente seines Lebens “, Виена е „ единственото място, където геният получава хляба си “.
За 10 години Моцарт написва повече шедьоври, в сравнение с за всички, в които е творил неуморно – от „ Отвличане от сарая “ до „ Вълшебната флейта “- сякаш Виена разкрива още по-ярко гения му и му се отплаща с екстаз.
Виенската аудитория е капризна, само че и великодушна - концерти в Trattnerhof и Mehlgrube през 1784–1786 година събират до 170 души – нечувано за времето си.
Каква е историята на Бетовен и Виена? Той идва през 1792 година с рекомендация от Хайдн и остава вечно. Проф. Биргит Лодьоенер от Института за музикология на Виенския университет отбелязва пред ORF (2020): „ Бетовен е първият композитор, който живее напълно от продажба на партитури и концерти, без непрекъсната работа. “
Виена му дава това, което нито един различен град не може – издателска мрежа (Artaria, Hoffmeister), вестници, които пишат рецензии, и аудитория, подготвена да одобри революционното и да го оцени. Когато през 1808 година свири за последно обществено като пианист, залата на Театър ан дер Вийн (Theater an der Wien) е цялостна, въпреки той към този момент да не чува аплодисментите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ