Вие трябва да сте такива, какъвто искате да видите света.

„ Вие би трябвало да сте такива, какъвто желаете да видите света. Нашето човешко великолепие лежи не във опцията да променяме света, това е просто мит на атомната ера. Това е опцията да измененията себе си. „

Седемте обществени грехове, за които приказва Махатма Ганди, са обстоен лист от идеологически правила, които нанасят сериозна щета на обществото. Убеден в това, че моралът е най-висшата мощ, Ганди, като нравствен и политически водач, е съставил лист от фактори, които го подкопават.

Моралът е характерен набор от полезности, които включват религиозни, обществени и фамилни добродетели. Ганди показва комбинацията от тези добродетели като етично управление за цялото общество.

„ Силата не зависи от това какъв брой физически е талантлив човек. Тя произтича от неудържимата воля, ” – Махатма Ганди.

Ганди смята всеки обществен грях за част от светогледа, който опонира на етичния кодекс, като по този метод отслабва обществото. Общество, в което ролята на етичните полезности е дребна, е подложено на разнообразни рецесии и катаклизми. По-долу са изброени най-големите обществени грехове, за които Ганди приказва.

1. Политика без правила.

Когато срещате думата „ политика “, вие автоматизирано стартирате да си представяте политиците. Хората, които вземат участие в политически действия, всекидневно е да ги подлагат на критика, да ги назовават ​​корумпирани и да се употребява това като предлог да не се взе участие в политическите процеси.

Ние обаче постоянно не осъзнаваме, че ние самите сме част от него. Ако политическата система остане непроменена, то това се случва единствено поради личните ни дейности или, в противен случай, бездействия.

Всички членове на обществото вземат участие в политиката: интензивно или пасивно. Единственият въпрос е дали нашето присъединяване предизвиква укрепването на моралните полезности в политическата сфера на страната или не.

2. Бизнес без морал.

Амбицията е различен фактор, обвързван със обществените грехове. Ако сте загрижени единствено за личното си богатство, тогава можете да оправдаете съвсем всяко деяние. Личният триумф се трансформира в предлог за осъществяване на най-неморалните дейности.

Дори доста от тези, които считат себе си за „ позитивни ” членове на обществото, в последна сметка съумяват да се качат на хлъзгавия скат, като го оправдават с обстоятелството, че те „ би трябвало да са практични ”.

А хората, които се придържат към морални и етични правила, се назовават ​​идеалисти и наивници. Всичко това единствено размива границата сред положителното и злото и благоприятства укрепването на закона на джунглата.

3. Финансово благоденствие без старания.

Работата не е единствено метод за приемане на доход; Професионалната ни активност също по този начин ни разрешава да живеем с достолепие. Но животът за сметка на други хора е метод да се превърнем в обществен паразит.

Финансовото благоденствие би трябвало да пристигна при вас единствено посредством вашата работа. И това е истина. Хората, които живеят без цел, постоянно изпадат в меланхолия. Те са преследвани от възприятие на неудолетвореност и животът им наподобява неправилен.

4. Образование без образуване на характери.

Образованието е изчерпателен развой, а отричането на този факт може да докара до различен обществен грях. Обучението е освен това от просто учене, образование, набиване на познания в мозъците на хората и превръщането им в специалисти, сякаш са някакъв тип роботи или машини.

Тези хора, които са виновни за образованието и образованието, би трябвало в действителност да имат вяра в полезностите, които внушават.

Непоследователността на учителя е най-лошото нещо, което може да се случи в образователния развой.

5. Наука без човечност.

Прието е да се счита, че науката служи на човечеството. По създание това е правилно. Но в историята са известни случаи, когато науката да вземем за пример е била употребена за разпространяване на недостоверна или искрено погрешна информация, построена върху подправяне на данни, или за осъществяване на неетични опити с хора и животни.

6. Удоволствие без отговорност.

Да се ​​търсят удоволствия е изцяло обикновено. Всеки от нас може да направи това, което носи наслаждение на тялото и душата му. Но всичко би трябвало да бъде умерено, в противоположен случай тези неща, които ви радват, ще нанасят щета.

Ганди е бил същински стоик в това отношение. Умереността той е смятал за една от най-великите добродетели. Той е вярвал, че към процеса на приемане на удоволствия би трябвало да се подхожда с цялостна отговорност, тъй че удоволствието да не прерасне в недостатък и да унищожи цялата система от човешки полезности.

7. Религия без жертвеност.

Макар Ганди да е имал поради единствено религията, този принцип може да се ползва за всички типове убеждения, без значение дали са религиозни или не. Ако изповядвате някаква религия, би трябвало да сте подготвени да въплътите всичко, което се е натрупало в мозъка и сърцето ви, в действителни дейности.

Религията без жертвеност е обществен грях, тъй като убежденията без дейности губят огромна част от своята полезност. Ако в действителност вярвате в нещо, би трябвало да сте подготвени да жертвате нещо за това.

Превод на публикацията – The 7 Social Sins According to Gandhi

Румѝ: „ Тишината е езикът на Бога, всичко останало е неприятен превод “

* Мевляна̀ Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ е персийски стихотворец и суфистки мистик, живял по време на Златния век на исляма. Ето 15 цитати от изключителния персийски стихотворец: „ Дълго време търсех…

7 мита за кармата

Страданията, които душата изпитва в настоящия си живот, могат да бъдат разследване от неприятна карма. Само че това, най-вероятно, не е по този начин. Всъщност, това са доста светли души, които вече…