„Вие имате привилегията да учите в най-добрите университети. Дори и

„ Вие имате привилегията да учите в най-хубавите университети. Дори и най-хубавите образователни стратегии обаче неизбежно ви слагат в едно затворено пространство, което лимитира обсега на вашите усещания и мисли. Ако те не съумеят да ви задържат там, вашите политици ще се опитат да ви върнат назад “.

~ Румен Радев, президент на Р България
пред студенти в Оксфорд ~

„ Държавата може да поеме издръжката на студентите по медицина, само че по-късно те да остават 5 години да работят в България “.

~ Корнелия Нинова, ръководител на Българска социалистическа партия
пред поданици на Подуяне ~

Двата цитата на упоменатите водачи са от почти едно и също време. Коя концепция е предшестващата не е ясно, само че контрастът още веднъж поражда иронични усмивки. Или пък Радев се пробва завоалирано да подлага на критика хрумките на Българска социалистическа партия? Не-е-е-е, надали, по-лесно човек може да повярва, че ще има зимна Олимпиада в Сахара.

Именно неналичието на рецензия към рефлексите и хрумките на алените от страна на президента е един от дразнителите в българското политическо пространство. Ще се върнем на това по-късно.

Предложението на Нинова внезапно стартира да наподобява разумно и на място – сравнявайки го с хрумванията на различен един политик. То крепостничеството наподобява е съвременно в този момент.

Вицепремиерът Валери Симеонов реши, че не е неприятна концепция да се вмъкне в някой и различен закон текст, с който да се улесни това хора (от трети страни) с български генезис да получават работа в България, НО да не могат през това време да изоставен страната ни и работят в други страни от Европейски Съюз. Ама несъмнено – то това свободата (личната, на избор, на персонално благополучие, на движение) е доста ретро работа, не е за съвременни патриоти. Както в Съединени американски щати по времето на Гражданската война – имигрантите са ги посрещали още на пристанището и са им предложили: или да останат в Америка и да се запишат в армията (ако оцелеят – добре, американци са, в случай че ли не…), или се качват назад на кораба и – откъдето са пристигнали.

Като му се наложи на човек да последи известно време работата на политиците, стартира да се чуди в Парламента дали не им сипват нещо във водата.

Това може да даде на президента опцията да разкритикува държанието на Валери С. (който пък бълва мотиви за рецензия като посърнал възпитаник извинителни бележки за по физическо). Но ще е добре, в случай че Радев каже „ А “, да каже и „ Б “ и да продължи. С риска да се повторя, ще би трябвало да подсетя Румен Р. и щаба му, че гафове идват и от лявото политическо пространство, а до момента не сме видели и едно размахване на пръст в тази посока. Да подлага на критика властта е добре (стига да е градивно), само че да мълчи за изцепките на алените е съмнително и ни подухва на мисълта, че опасенията ни, че е президент на Българска социалистическа партия, ще се окажат оправдани. Какво значи другояче мълчанието?

Че опозицията е безгрешна? Я, стига.

Освен това – на финалната права на Brexit сме. А българите, дружно с румънците, бяхме едни от главните „ плашила “, подклаждащи страховете на Brexitърите и желанието им да залостят границите си.

За това някой нещо? Въпроси? Не? Е, няма значение. Както и да е.

Интересно по какъв начин и за какво никой от нашенците в Англия не се сети да пита Радев за някое от тези неща. Всъщност не е по никакъв начин забавно, а просто мирише на „ класификация “.

Подозрение 1: Били са доведени „ верните “ хора, да не задават кофти въпроси, а и да е имало някой „ запалянко “, е бил предизвестен, че не е желателно да основава неприятности, че ще стане неловко другояче.

Подозрение 2: Организацията на събитието е била по този начин хитро забързана и подредена, че тия с въпросите да си останат единствено с желанието да ги задават. Готин номер. Това е то PR по учебник.

Някак прекомерно захаросано изглеждаше всичко на фона на ТОВА, КОЕТО съдебна експертиза СЛУЧВА действително в татковината. Ще рече човек, че сме построили и комунизма, и капитализма, и светлото бъдеще към този момент и ни интересува единствено да даваме ум на останалата част от света.

От турнето на президента в Обединеното кралство лъхна една позната миризма на пищност – какъв брой велико, какъв брой успешно, с какви резултати. Защо „ позната " ли?

Ами тъй като всичките ни „ звезди “ – било то чалгаджии или естрадни артисти (честно, кой мозък във форма на петолъчка го е измислил в миналото тоя термин „ естрадни “, все едно да кажеш „ театрални артисти “. Или пък „ сцена “ в действителност идва от глагола „ пострадвам “…? Както и да е) обичат някак повърхностно (но постоянно и по много) да ни описват, че са правили турне в Съединени американски щати или в Англия, или Германия и така нататък и са напълнили зали там.

Логично, хората си показват по какъв начин тия стават интернационалните звезди и цъкат с език „ отлично, отлично “. А то какво – напълнили залата, но с нашенци. Все едно концерт в Студентски град, само че чисто географски пренесен зад граница. В залата – ни един локален.

Все едно Рамщайн, където и да вървят, единствено немци да им пълнят залите.

И нашата президентска институция по този начин – реализира огромни триумфи. Срещна се с кралицата, която е признакът на монархията. Подчертаваме с две дебели черти „ знак “.

Да – орган, оказващ някакво въздействие, само че никога (и то от доста отдавна) не е decisionmaker.

И какво? Поговориха си.

Имаше обаче и тирада в Оксфорд. На Радев. Това е естрада, от която те чува огромна част от света. Това към този момент си е нещо.

И какво чу светът от тази естрада? Клишета от калибъра на благопожелание за рожден ден, което звучи по този начин: „ да си жив и здрав, доста шанс и триумфи “.

„ Трябва да променим архитектурата и функционалността на европейските институции… “; „ Според президента, ние нямаме различен избор с изключение на да трансформираме нашия модел за сигурност и институции… “; „ Като вътрешни провокации пред Европа президентът открои икономическите и обществени разлики сред Източна и Западна, Северна и Южна Европа, увеличаващите се неравенства… “

С други думи светът разбра, че слънцето изгрява заран, най-вече от Изток.

Честно казано, не обичам да чувам: „ би трябвало да променим “, „ би трябвало да трансформираме “ и така нататък, без пояснение КАК. По тази логичност, аз мога да съм най-хубавият кардиолог в света – ще застана в операционната и ще споделям: „ Сърцето на пациента ТРЯБВА да бъде излекувано “.

На съответен въпрос за Турция и вероятността тя да се причисли към Европейски Съюз Радев отговори (далеч от „ съответното “), че би могъл да цитира европейски водачи, съгласно които Турция се отдалечава от европейските полезности, само че Турция е значим комшия и сътрудник на България.

В превод: ни по този начин, ни по този начин, ще забележим накъде ще задуха вятъра първо, след това ще решаваме какво мислим („ Другари, да се снишим, до момента в който вълните на смяната отминат, и ние още веднъж ще се надигнем невредими “ ~ Тодор Живков, български деспот 1956 година – 1989 година ~).

Можел да цитира европейски лидери… Лошо е, че няма (вероятно има, само че не го споделя) персонално мнение по въпроса, а може да цитира. Звучи като кавър-версия на непознато мнение. Истинските водачи нормално имат позиция. То и рифа на Smoke On The Water могат да го изсвирят всички начинаещи китаристи, само че един е индивидът, който го е измислил.

Подиграват се мнозина на Росен Плевнелиев по неразбираеми аргументи (да – акцентират главно, че не изглеждал мъжкарски, ще си каже човек, че е боксьор, а не политик и държавен глава), само че той имаше куража да се опълчи на колоса Русия, на съседа Македония. И да – коства му доста, даже в персонален проект. Но имаше куража. А мъжкарското през днешния ден в президентството си остава говоренето и стойките пред ротата по празници. Иначе позицията… ни по този начин, ни по този начин, ние сме с всички – и най-после ни почитат колкото улична… Както и да е.

Плевнелиев в миналото се противопоставяше даже на партията, която го беше издигнала. Когато той смяташе, че има за какво.

Да забележим по кое време Радев ще направи това. Чакаме. Защото знаем, че алените не са безгрешни.

Президентът приказва в Англия и за корупцията по високите етажи на властта. Бързо увещание: „ корупция “ значи „ повреждане “ и не се отнася единствено до подкупи и рушвети, а до прогниване, като цяло. Заигравката с властта, с въздействието. Като да вземем за пример нечий татко да направи злополука, а по-късно, вместо да понесе следствията (които в тази ситуация даже нямаше да са кой знае какъв брой сериозни), да се юрне цялостен един държавен уред – полиция, локални управляващи и така нататък да потулват случката и да фалшифицират документи, изкарвайки пострадалия отговорен.

Само споделям, не че нещо…