Проф. Калин Янакиев: "Св. Синод трябва да отговори позитивно на македонската църква"
" Видяхме в последните месеци, че македонският министър председател Зоран Заев е човек с кураж, даже и нашият министър председател прояви подобен, в този момент е ред и на БПЦ да го прояви ", твърди проф. Янакиев
© Надежда Чипева Легенда:
БПЦ - Българска православна черква БП - Българска патриаршия
СПЦ - Сръбска православна черква, СП - сръбска патриаршия
МПЦ - Македонска православна черква
ПЦ - Православната черква (въобще)
ОА - Охридска Архиепископия Още по тематиката
Мнения Daily - " Забрана на православието " и други нелепости
И още: Цацаров членува в Руската федерация и Евразия; Българска национална телевизия в страната на чудесата
28 ное 2016
Пет въпроса и отговора за православния събор в Крит
Защо Българската черква няма да посети най-важното събитие за православието, има ли пръст Москва в това, по какъв начин да се ориентирате в комплицирания свят на църковната дипломация и за какво това е значимо
18 юни 2016
Българската черква: Духовният приятел на Путин
Как и за какво Светият синод играе ролята на проводник на ползите на съветския патриарх в църковната дипломация
19 фев 2016 В писмо от 9 ноември 2017 година Македонската православна черква е подготвена да признае Българската православна черква за " църква-майка " и по този начин да получи автономия. Също по този начин моли София да посредничи пред останалите поместни църкви, с цел да бъде приета. В България това провокира социална еуфория, както и акция на видни публицисти, учени и интелектуалци в поддръжка на писмото. Специалистите по църковно право и православен канон обаче не са единомислещи по какъв начин би трябвало да постъпи Светия Синов. " Капитал " потърси за коментар проф. Калин Янакиев, учител във Философския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Какво е тъкмо положението на македонската черква?
- МПЦ е оповестила своеволно автономност от Сръбската патриаршия - автокефалия или цялостно самоуправление, още през 1967 година Това не се признава от СП, МПЦ не е приета като автокефална и от останалите поместни църкви. След като Македония се отдели като независима страна сръбската черква опита да направи свое про-сръбско отделение на нейна територия, само че то се увенча с цялостен крах. В Македония СПЦ няма никакви поддръжници и то дотам, че епископът, който ръководеше поделението, беше безусловно заставен да напусне страната.
Над 90% от македонците са част от МПЦ и страдат от това, че не са приети от останалия православен свят.
Какво съставлява обръщането на МПЦ към БПЦ?
- МПЦ се обръща с писмо към Българската патриаршия, в което има две основни неща. Първото е, че моли, въпреки да не употребява този глагол, БПЦ да придобие статут на нейна църква-майка т.е. черква, основала църковността на тази територия, която е имала старшинство. И като я признае за църква-майка нашата в подмяна на това да откри с нея евхаристийно общение. Евхаристийно общение ще рече опция за взаимно служене на литургии, на евхаристия, сред българските и македонските епископи и свещеници.
Всъщност влизането в евхаристийно общение с МПЦ значи признание на нейния автокефален статут. Но в македонското писмо има още една точка, в която БПЦ се приканва да вземе самодейността в диалога с останалите църкви, които да я признаят.
От най-строго канонична позиция църква-майка на МПЦ може да бъде сръбската, защото до най-последно време, до отдръпването от МПЦ през 1967 година е била под юрисдикцията на Сръбската патриаршия. Тя не желае да й даде подобен статут заради техни си националистически съображения. А македонската черква след дълги размишления е решила да се обърне към нас, тъй като има избрани исторически учредения и БПЦ да бъде нейна църква-майка.
Какви са тези учредения?
- Седалището на МПЦ, на нейния архиепископ е Охрид. Даже формалното название на МПЦ през днешния ден е " Македонска Православна Църква - Охридска Архиепископия. "
А Охридската Архиепископия е зародила още през 971 година т.е. в Средновековието, когато византийският император Ян Цимисхи превзема Северната част на България и тя пада под византийска власт. Дотогавашната българска самостоятелна архиепископия, която е била в Доростол стартира да се мести. Тя се мести следвайки навлизането на Византия. Мести се на разнообразни места, в това число и Сердика за известно време. И най-после се стопира в Охрид. Там е последното седалище на българските архиепископи от Първото Българско Царство.
Малко по-късно Василий Българоубиец превзема и останалата част от България, само че той не опразва архиепископията в Охрид и тя остава самостоятелна архиепископия за цялата българска територия.
След възникването на Второто Българско Царство Охрид остава на територията на Византийската империя, а България поражда на север от Стара планина. Поради тази причина в Търново се основава архиепископия, която по-късно по времето на Иван-Асен е приета за патриаршия, само че Охридската Архиепископия, която е на територията на Византия, продължава да съществува и да има самостоятелен статут. Това се случва и след рухването на Балканите под османска власт и то до 1767 година, когато един доста упорит Константинополски патриарх, модернизатор, Самуил I, съумява да извоюва, в това число от османското държавно управление, тази автономност да бъде отнета и тя да бъде присъединена към Константинопол.
Така едвам в края на XVIII век основаната през X век архиепископия престава да съществува като самостоятелна. До този миг тя е съществувала и от самото начало се е водила " Архиепископия Българска ", което значи, че МПЦ през днешния ден може фактически, опирайки се на историята да се опита да припознае БПЦ като църква-майка.
Спорният въпрос е българската или сръбската черква могат да дадат автокефален статут на непризнаваната до през днешния ден МПЦ. Сърбите настояват " Ние сме, тъй като ние сме последните в чиято граница е била МПЦ ". Ние обаче можем да кажем - доста по-дълго във времето и доста по-отдавна македонската черква е била под юрисдикията на Охридската Архиепископия, на която ние сме били предстоятели.
Какво би трябвало да се направи?
- Въпросът в този момент е кой път да бъде определен.
Ако ме питате за моето мнение - тя би трябвало да получи своя автокефален статут. Тя е в същото състояние, в което сме били ние от 1872 година, когато ни се постанова схизма (и то заслужено, тъй като се обособяваме по етничен принцип), и още веднъж, когато Константинопол подвига схизмата и ни обособява, което става чак след 9.IX.1944.
Това е от интерес на тази жива черква в Македония - с доста вярващи, доста повече от 5% вярващи колкото са в България, черква, която служи на роден език, по този начин, че богослужението е изцяло разбираемо за хората. Има богословски списания, литература, преводна литература, добре образована черква. Тя страда, че не е приета и е изолирана от останалия православен свят. Съвременните исторически и политически ареали са такива, че нормално една православна черква съществува в териториите на една самостоятелна страна. Македония е самостоятелна страна и затова тя би трябвало да има приета от останалия православен свят автокефална черква.
Аз мисля, че Св. Синод би трябвало да прояви кураж и да одобри тази протегната ръка. Ако се тормози да извърши формалния каноничен акт на признание, може да направи това, което е на практика същото, да влезе в евхаристийно общение с нейното духовенство и да заявява, че се ангажира с договаряния с останалите православни църкви за и те да я признаят.
Възможно е да срещне опозиция от сръбската черква, само че няма да се стигне до крайности.
Внушенията, че в случай че БПЦ признае МПЦ ще й бъде наложена схизма са пресилени и недостоверни. Друг въпрос е, че още една православна черква най-вероятно не би желала да правим този акт и това е съветската.
Защо Руската православна черква да не желае това да се случи?
- РПЦ не желае това да се случи по не чисто църковни, а по геополитически аргументи. Русия губи позиции на Балканите, губи ги стремглаво изключително откакто Македония пое по път на участие в Европейски Съюз и НАТО, връзките сред нашите две страни вървят добре. Русия желае да резервира въздействие в тази страна и ще го има, в случай че сложи МПЦ в изолираност, пробвайки се да я манипулира и така нататък
Тя няма да се съгласи на това нещо, тъй като дефинитивно ще загуби лостовете си на въздействие върху Македония. Църквата е единствената, която й остава като невралгичен пункт с забранен статут. Освен това разединението сред православните църкви устройва геополитически Русия, защото придава на най-голямата по бройка черква, статута на преобладаваща. Тя може да посредничи сред останалите и прави всевъзможни комбинации по този метод. Когато една такава врата се затвори, това няма да е в нейн интерес.
Би трябвало да чакаме, че висшият клир ще изпадне в доста мощно съмнение. Не е загадка, че множеството наши митрополити са под мощно съветско въздействие. От друга страна отправеното им предложение от МПЦ е доста мъчно да бъде заобиколено, неглижирано, замълчано и дори отказано.
Първо, тъй като това предложение възбужда мощни национални усеща в българите. Независимо дали са църковни или не. Второ - образованите хора знаят, че БПЦ фактически има право да се разгласи за църква-майка, тъй като знаят за Охридската Архиепископия.
Какви са политическите или светските последици от този църковен акт?
- Преведено на политически език значи следното: с това признание на МПЦ от нашата, с това оповестяване на нашата черква за нейна църква-майка се реализира с изключение на политическо единение сред нашата страна и Македония, се открива и духовно единение, което е раздрано от националистическите десетилетия напрежения.
Ние сключваме духовно единение с тези хора, които са ни единоверни на нас.
Вярно е, че националистическите среди в Македония, които сега са политическа съпротива също имат избрани рецензии. Според тях църквата им се предава на българите. В този смисъл едно удобно решение на нашия Св. Синод ще маргинализира сходни гласове от тяхна страна. Ще покаже, че МЦ е надживяла националистическите дрязги, както и, че страната им възвръща една историческа неправда.
Да, ние сме църква-майка на МПЦ доколкото архиепископията й е остарялата от Средновековието архиепископия на България. Да, тя ни е църква-майка. До последния миг тя е била под юрисдикцията на сръбската черква, само че това е станало, по политически аргументи, лесни за пояснение.
Поради тази причина считам, че българският Св. Синод би трябвало да отговори положително. А и като набожен човек, който знае, че православието е наднационално и надетническа вяра - тъй като всички православни, от какъвто и етнос да са принадлежат към едната свята съборна и апостолска черква, за която самия ап. Павел споделя в посланията си - " Няма към този момент иудеин, ни елин; няма плебей, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; тъй като всички вие едно сте в Христа Иисуса ". Църквата не се дели по етнос. Тя може да се ръководи самостоятелно и автокефално, само че всички са православни.
Аз като набожен също по този начин не мога да бъда спокоен, когато една жива, образована черква е в изолираност. И то тъй като избрани политически и църковно-политически условия не й разрешават. Сърбите не желаят, тъй като се усещат афектирани, руснаците, тъй като няма да могат да се намесват в делата на православните на Балканите, Константинопол може би също ще се обиди, тъй като като първа патриаршия не е дал автокефалията, знам ли кой още.
Но от позиция на християнското приятелство с това писмо ни е дадена опция да проявим това християнско приятелство и да изведем братята си от Македония от тази наложена не по верови, а по политически аргументи изолираност. Ако нашия св. Синод го направи, той ще показва, че се намира на висотата на християнското приятелство. Но зависи от куража на хората, които сега живеят и на които Господ е дал кръста да проявят кураж. Ние видяхме в последните месеци, че македонският министър председател Зоран Заев е човек с кураж, даже и нашият министър председател прояви подобен, в този момент е ред и на БПЦ да го прояви.
Текст по тематиката очаквайте в петък на capital.bg и в хартиеното издание
© Надежда Чипева Легенда:
БПЦ - Българска православна черква БП - Българска патриаршия
СПЦ - Сръбска православна черква, СП - сръбска патриаршия
МПЦ - Македонска православна черква
ПЦ - Православната черква (въобще)
ОА - Охридска Архиепископия Още по тематиката
Мнения Daily - " Забрана на православието " и други нелепости
И още: Цацаров членува в Руската федерация и Евразия; Българска национална телевизия в страната на чудесата
28 ное 2016
Пет въпроса и отговора за православния събор в Крит
Защо Българската черква няма да посети най-важното събитие за православието, има ли пръст Москва в това, по какъв начин да се ориентирате в комплицирания свят на църковната дипломация и за какво това е значимо
18 юни 2016
Българската черква: Духовният приятел на Путин
Как и за какво Светият синод играе ролята на проводник на ползите на съветския патриарх в църковната дипломация
19 фев 2016 В писмо от 9 ноември 2017 година Македонската православна черква е подготвена да признае Българската православна черква за " църква-майка " и по този начин да получи автономия. Също по този начин моли София да посредничи пред останалите поместни църкви, с цел да бъде приета. В България това провокира социална еуфория, както и акция на видни публицисти, учени и интелектуалци в поддръжка на писмото. Специалистите по църковно право и православен канон обаче не са единомислещи по какъв начин би трябвало да постъпи Светия Синов. " Капитал " потърси за коментар проф. Калин Янакиев, учител във Философския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Какво е тъкмо положението на македонската черква?
- МПЦ е оповестила своеволно автономност от Сръбската патриаршия - автокефалия или цялостно самоуправление, още през 1967 година Това не се признава от СП, МПЦ не е приета като автокефална и от останалите поместни църкви. След като Македония се отдели като независима страна сръбската черква опита да направи свое про-сръбско отделение на нейна територия, само че то се увенча с цялостен крах. В Македония СПЦ няма никакви поддръжници и то дотам, че епископът, който ръководеше поделението, беше безусловно заставен да напусне страната.
Над 90% от македонците са част от МПЦ и страдат от това, че не са приети от останалия православен свят.
Какво съставлява обръщането на МПЦ към БПЦ?
- МПЦ се обръща с писмо към Българската патриаршия, в което има две основни неща. Първото е, че моли, въпреки да не употребява този глагол, БПЦ да придобие статут на нейна църква-майка т.е. черква, основала църковността на тази територия, която е имала старшинство. И като я признае за църква-майка нашата в подмяна на това да откри с нея евхаристийно общение. Евхаристийно общение ще рече опция за взаимно служене на литургии, на евхаристия, сред българските и македонските епископи и свещеници.
Всъщност влизането в евхаристийно общение с МПЦ значи признание на нейния автокефален статут. Но в македонското писмо има още една точка, в която БПЦ се приканва да вземе самодейността в диалога с останалите църкви, които да я признаят.
От най-строго канонична позиция църква-майка на МПЦ може да бъде сръбската, защото до най-последно време, до отдръпването от МПЦ през 1967 година е била под юрисдикцията на Сръбската патриаршия. Тя не желае да й даде подобен статут заради техни си националистически съображения. А македонската черква след дълги размишления е решила да се обърне към нас, тъй като има избрани исторически учредения и БПЦ да бъде нейна църква-майка.
Какви са тези учредения?
- Седалището на МПЦ, на нейния архиепископ е Охрид. Даже формалното название на МПЦ през днешния ден е " Македонска Православна Църква - Охридска Архиепископия. "
А Охридската Архиепископия е зародила още през 971 година т.е. в Средновековието, когато византийският император Ян Цимисхи превзема Северната част на България и тя пада под византийска власт. Дотогавашната българска самостоятелна архиепископия, която е била в Доростол стартира да се мести. Тя се мести следвайки навлизането на Византия. Мести се на разнообразни места, в това число и Сердика за известно време. И най-после се стопира в Охрид. Там е последното седалище на българските архиепископи от Първото Българско Царство.
Малко по-късно Василий Българоубиец превзема и останалата част от България, само че той не опразва архиепископията в Охрид и тя остава самостоятелна архиепископия за цялата българска територия.
След възникването на Второто Българско Царство Охрид остава на територията на Византийската империя, а България поражда на север от Стара планина. Поради тази причина в Търново се основава архиепископия, която по-късно по времето на Иван-Асен е приета за патриаршия, само че Охридската Архиепископия, която е на територията на Византия, продължава да съществува и да има самостоятелен статут. Това се случва и след рухването на Балканите под османска власт и то до 1767 година, когато един доста упорит Константинополски патриарх, модернизатор, Самуил I, съумява да извоюва, в това число от османското държавно управление, тази автономност да бъде отнета и тя да бъде присъединена към Константинопол.
Така едвам в края на XVIII век основаната през X век архиепископия престава да съществува като самостоятелна. До този миг тя е съществувала и от самото начало се е водила " Архиепископия Българска ", което значи, че МПЦ през днешния ден може фактически, опирайки се на историята да се опита да припознае БПЦ като църква-майка.
Спорният въпрос е българската или сръбската черква могат да дадат автокефален статут на непризнаваната до през днешния ден МПЦ. Сърбите настояват " Ние сме, тъй като ние сме последните в чиято граница е била МПЦ ". Ние обаче можем да кажем - доста по-дълго във времето и доста по-отдавна македонската черква е била под юрисдикията на Охридската Архиепископия, на която ние сме били предстоятели.
Какво би трябвало да се направи?
- Въпросът в този момент е кой път да бъде определен.
Ако ме питате за моето мнение - тя би трябвало да получи своя автокефален статут. Тя е в същото състояние, в което сме били ние от 1872 година, когато ни се постанова схизма (и то заслужено, тъй като се обособяваме по етничен принцип), и още веднъж, когато Константинопол подвига схизмата и ни обособява, което става чак след 9.IX.1944.
Това е от интерес на тази жива черква в Македония - с доста вярващи, доста повече от 5% вярващи колкото са в България, черква, която служи на роден език, по този начин, че богослужението е изцяло разбираемо за хората. Има богословски списания, литература, преводна литература, добре образована черква. Тя страда, че не е приета и е изолирана от останалия православен свят. Съвременните исторически и политически ареали са такива, че нормално една православна черква съществува в териториите на една самостоятелна страна. Македония е самостоятелна страна и затова тя би трябвало да има приета от останалия православен свят автокефална черква.
Аз мисля, че Св. Синод би трябвало да прояви кураж и да одобри тази протегната ръка. Ако се тормози да извърши формалния каноничен акт на признание, може да направи това, което е на практика същото, да влезе в евхаристийно общение с нейното духовенство и да заявява, че се ангажира с договаряния с останалите православни църкви за и те да я признаят.
Възможно е да срещне опозиция от сръбската черква, само че няма да се стигне до крайности.
Внушенията, че в случай че БПЦ признае МПЦ ще й бъде наложена схизма са пресилени и недостоверни. Друг въпрос е, че още една православна черква най-вероятно не би желала да правим този акт и това е съветската.
Защо Руската православна черква да не желае това да се случи?
- РПЦ не желае това да се случи по не чисто църковни, а по геополитически аргументи. Русия губи позиции на Балканите, губи ги стремглаво изключително откакто Македония пое по път на участие в Европейски Съюз и НАТО, връзките сред нашите две страни вървят добре. Русия желае да резервира въздействие в тази страна и ще го има, в случай че сложи МПЦ в изолираност, пробвайки се да я манипулира и така нататък
Тя няма да се съгласи на това нещо, тъй като дефинитивно ще загуби лостовете си на въздействие върху Македония. Църквата е единствената, която й остава като невралгичен пункт с забранен статут. Освен това разединението сред православните църкви устройва геополитически Русия, защото придава на най-голямата по бройка черква, статута на преобладаваща. Тя може да посредничи сред останалите и прави всевъзможни комбинации по този метод. Когато една такава врата се затвори, това няма да е в нейн интерес.
Би трябвало да чакаме, че висшият клир ще изпадне в доста мощно съмнение. Не е загадка, че множеството наши митрополити са под мощно съветско въздействие. От друга страна отправеното им предложение от МПЦ е доста мъчно да бъде заобиколено, неглижирано, замълчано и дори отказано.
Първо, тъй като това предложение възбужда мощни национални усеща в българите. Независимо дали са църковни или не. Второ - образованите хора знаят, че БПЦ фактически има право да се разгласи за църква-майка, тъй като знаят за Охридската Архиепископия.
Какви са политическите или светските последици от този църковен акт?
- Преведено на политически език значи следното: с това признание на МПЦ от нашата, с това оповестяване на нашата черква за нейна църква-майка се реализира с изключение на политическо единение сред нашата страна и Македония, се открива и духовно единение, което е раздрано от националистическите десетилетия напрежения.
Ние сключваме духовно единение с тези хора, които са ни единоверни на нас.
Вярно е, че националистическите среди в Македония, които сега са политическа съпротива също имат избрани рецензии. Според тях църквата им се предава на българите. В този смисъл едно удобно решение на нашия Св. Синод ще маргинализира сходни гласове от тяхна страна. Ще покаже, че МЦ е надживяла националистическите дрязги, както и, че страната им възвръща една историческа неправда.
Да, ние сме църква-майка на МПЦ доколкото архиепископията й е остарялата от Средновековието архиепископия на България. Да, тя ни е църква-майка. До последния миг тя е била под юрисдикцията на сръбската черква, само че това е станало, по политически аргументи, лесни за пояснение.
Поради тази причина считам, че българският Св. Синод би трябвало да отговори положително. А и като набожен човек, който знае, че православието е наднационално и надетническа вяра - тъй като всички православни, от какъвто и етнос да са принадлежат към едната свята съборна и апостолска черква, за която самия ап. Павел споделя в посланията си - " Няма към този момент иудеин, ни елин; няма плебей, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; тъй като всички вие едно сте в Христа Иисуса ". Църквата не се дели по етнос. Тя може да се ръководи самостоятелно и автокефално, само че всички са православни.
Аз като набожен също по този начин не мога да бъда спокоен, когато една жива, образована черква е в изолираност. И то тъй като избрани политически и църковно-политически условия не й разрешават. Сърбите не желаят, тъй като се усещат афектирани, руснаците, тъй като няма да могат да се намесват в делата на православните на Балканите, Константинопол може би също ще се обиди, тъй като като първа патриаршия не е дал автокефалията, знам ли кой още.
Но от позиция на християнското приятелство с това писмо ни е дадена опция да проявим това християнско приятелство и да изведем братята си от Македония от тази наложена не по верови, а по политически аргументи изолираност. Ако нашия св. Синод го направи, той ще показва, че се намира на висотата на християнското приятелство. Но зависи от куража на хората, които сега живеят и на които Господ е дал кръста да проявят кураж. Ние видяхме в последните месеци, че македонският министър председател Зоран Заев е човек с кураж, даже и нашият министър председател прояви подобен, в този момент е ред и на БПЦ да го прояви.
Текст по тематиката очаквайте в петък на capital.bg и в хартиеното издание
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ