Дадох на просеща баба 10 лв и я последвах скришом. Бях удивена от това, което видях
Видях една баба да стои покрай магазина и да моли за лепта. Никога не давам пари в такива случаи, тъй като считам, че би трябвало да се даде опция на индивида да завоюва парите, а не самите пари.
Също по този начин бях уверена, че такива хора или злоупотребяват с алкохола, или работят за някого. Но тази стара жена беше друга от въпросната категория хора. Ето за какво извадих 10 лв. от портфейла си и й ги дадох.
В отговор чух откровена признателност. Може да е била някогашен преподавател или художник. И на остарели години изпитва финансови усложнения. Стана ми жалост за дамата.
След като купих всичко належащо от магазина, се подготвих да се прибера, само че видях, че старата жена също се готви да отиде някъде. Страшно ми стана забавно и взех решение да я вървя след, още повече, че вървеше по същата улица като мен.
Вървях известно време след нея, когато внезапно тя изчезна зад вратата на остаряла изоставена постройка.
Обзе ме любознание за какво бабата отиде там. Да влезеш там самичък беше много рисково, тъй като можеше да има и други хора с изключение на старата жена.
Това, което видях в средата на порутената постройка ме шокира. Имаше остарял диван, затрупан с протрито одеяло, а вместо маса имаше строшен стол, върху който бабата стартира да реди преди малко купените артикули. Това бяха самун, масло и мляко.
Неочакваната ми поява изплаши старата жена. Когато пристрастеностите утихнаха, започнахме да си приказваме.
Старата постройка станала неин дом преди два месеца. Съпругът й умрял, а апартаментът й бил лишен от измамници. Тази съборетина е всичко, което й останало.
Цялата й пенсия отива за жизненоважни медикаменти. А в този момент трябваше да мисли за зимни облекла, защото студът беше тъкмо зад ъгъла. Единственото нещо, което имаше, беше това, което носеше в този момент.
Исках да оказа помощ на нещастната бабичка. За да направя това, описах нейната история в обществените мрежи и помолих някой да помогне с краткотрайно жилище.
Оказва се, че измежду нас има доста грижовни хора. Някой донесе доста зимни облекла, а една жена даде селската си къща с всички условия за удобен престой.
И още, тази жена от дълго време възнамерявала да се реалокира на село, само че някак си не желала да бъде сама. Сега двете живеят там дружно.
С приятелите ми постоянно вървим на посетители на остарялата дама и й носим хранителни артикули.
Днес бабата е неузнаваема, цялата грее от благополучие. Жените се споразумяха и си взеха окосмен другар. А с настъпването на пролетта възнамеряват да засадят зеленчукова градина.
Връщайки се за следващ път от посещаване, си помислих, че към нас има толкоз доста хора, които се нуждаят от помощ и човешко внимание. Не им би трябвало доста, с цел да бъдат щастливи, повярвайте ми. Само малко от вашето внимание.
Нека помогнем на хората в потребност, може би ще спасите живота им
