Мрежата кипна заради чувалите на Римския стадион
, видя кореспондент на Plovdiv24.bg .
Трябва ли хилядолетният град да се осквернява с нихилистично отношение към хубостта и архитектурата. Нужна ли е сходна провокация, с цел да се приказва за изкуство, питат мнозина. Някои пък са решили, че това е акция за събиране на боклуци. Много от хората подлагат на критика изцяло арт инсталацията и даже стигат до яростното и отказване.
Като хора, които постоянно имат лично мнение, публицисти също се включват в публичния спор.
Екатерина Терзиева написа в профила си: " Пловдив е изтърпял доста през годините, само че нужно ли е да издевателстваме още над него? Тези 400 чувала, сквернящи хилядолетния Римски стадион, цялостни с дунапрен и боядисани с бронз, били, апелирам ви се, " надграждане на крепостната стена, знак на Желязната завеса ", а самата укрепление била строена по фотос от Украйна. С тази така наречен апаратура ще стартира Седмицата на актуалното изкуство, част от Есенния салон на изкуствата. Че никой не може да даде ясно определение за " модерно изкуство " е ясно, само че не може ли, когато някой претендира за изкуство, най-малко малко да се пробва да се приближи до естетиката и хубостта? “
" От друга страна, една от главните функционалности на изкуството е да предизвика, да провокира реакции, диспути, да ни кара да мислим и рефлектираме. Щом няколко чувала, могат да накарат народа да приказва и мисли за изкуство, вместо за Васко Жабата, значи са си изпълнили функционалността. Може би е време да спрем да мислим за изкуството, единствено като за нещо материално, което може да се пипне, да се продаде или окачи на стената и да се схваща от всеки. И не е нужно всеки да го харесва. Дори не е нужно да се възприема като изкуство. И Мона Лиза има критици. А около едни поцинковани кофи доста хора, в това число и аз, научиха кой е Йозеф Бойс.
Можем ли да научим нещо от тези чували? Можем, само че единствено в случай че желаеме и единствено, в случай че имаме нужния интелектуален потенциал. И надалеч не се пробвам да загатна, че изкуството е единствено за интелектуалци, само че сигурно не е за всеки. “, написа Виктор Кадири, който счита, че създателят добре се е обосновал. И прибавя: " Добре е, до момента в който бичим айляк по Главната, да си дадем сметка, че войната не е надалеч и даже за момент да се опитаме да си представим какво изживяват тези хора там, без значение дали сме русофили или русофоби. Харесва ми. Браво! “
Има и други отзиви, които не са на пловдивчани, само че са се изказали самоуверено, все пак, като Владимир Тупавичаров: " Изкуството е притежател на хармония, а не на провокация. Ако двама души се изчукат измежду бял ден на площада, ще предизвикат повече приказки от няколко бронзирани чувала, само че това няма да е изкуство, а елементарна долнопробност. “
И още хора мислят като него, несъмнено, даже още по-крайно: " Ужасно, извънредно грозно и просташко. Замисълът има противоположен резултат “.
Всъщност рецензиите не са единствено цялостно отричане и ругатни, а по-скоро се впускат в отбрана на хубостта. Като мнението на Юлия Бачева, да вземем за пример:
" След инсталацията с поцинкованите кофи в региона на Централна поща, чувалите ми идват прекомерно доста. Може да се хареса на доста хора под знаменателя " да предизвикваме ", само че аз си оставам последовател на думите на Достоевски, че " хубостта ще спаси света ". Чувалите за отпадък ще се не помнят, нищо, че ще костват много пари, само че виж стенописите на Боянската черква или сграфитото на Слона в Стария град, което се разрушава и парите можеха да отидат за неговата консервация, ще се не помнят доста мъчно. “
Така, или другояче, Пловдив е безсънен, Пловдив диша и живее, щом хората не са безразлични за това дали в центъра му има, или няма чували. Щом не им е все тая кое е привлекателно и кое не напълно.
А провокативната арт апаратура май извърши своето предопределение и съобщи посланието на художничката Севдалина Кочевска, която припомня за барикадите в Украйна, където има война.
Инсталацията е част от Седмицата на актуалното изкуство, която стартира в Пловдив.
Трябва ли хилядолетният град да се осквернява с нихилистично отношение към хубостта и архитектурата. Нужна ли е сходна провокация, с цел да се приказва за изкуство, питат мнозина. Някои пък са решили, че това е акция за събиране на боклуци. Много от хората подлагат на критика изцяло арт инсталацията и даже стигат до яростното и отказване.
Като хора, които постоянно имат лично мнение, публицисти също се включват в публичния спор.
Екатерина Терзиева написа в профила си: " Пловдив е изтърпял доста през годините, само че нужно ли е да издевателстваме още над него? Тези 400 чувала, сквернящи хилядолетния Римски стадион, цялостни с дунапрен и боядисани с бронз, били, апелирам ви се, " надграждане на крепостната стена, знак на Желязната завеса ", а самата укрепление била строена по фотос от Украйна. С тази така наречен апаратура ще стартира Седмицата на актуалното изкуство, част от Есенния салон на изкуствата. Че никой не може да даде ясно определение за " модерно изкуство " е ясно, само че не може ли, когато някой претендира за изкуство, най-малко малко да се пробва да се приближи до естетиката и хубостта? “
" От друга страна, една от главните функционалности на изкуството е да предизвика, да провокира реакции, диспути, да ни кара да мислим и рефлектираме. Щом няколко чувала, могат да накарат народа да приказва и мисли за изкуство, вместо за Васко Жабата, значи са си изпълнили функционалността. Може би е време да спрем да мислим за изкуството, единствено като за нещо материално, което може да се пипне, да се продаде или окачи на стената и да се схваща от всеки. И не е нужно всеки да го харесва. Дори не е нужно да се възприема като изкуство. И Мона Лиза има критици. А около едни поцинковани кофи доста хора, в това число и аз, научиха кой е Йозеф Бойс.
Можем ли да научим нещо от тези чували? Можем, само че единствено в случай че желаеме и единствено, в случай че имаме нужния интелектуален потенциал. И надалеч не се пробвам да загатна, че изкуството е единствено за интелектуалци, само че сигурно не е за всеки. “, написа Виктор Кадири, който счита, че създателят добре се е обосновал. И прибавя: " Добре е, до момента в който бичим айляк по Главната, да си дадем сметка, че войната не е надалеч и даже за момент да се опитаме да си представим какво изживяват тези хора там, без значение дали сме русофили или русофоби. Харесва ми. Браво! “
Има и други отзиви, които не са на пловдивчани, само че са се изказали самоуверено, все пак, като Владимир Тупавичаров: " Изкуството е притежател на хармония, а не на провокация. Ако двама души се изчукат измежду бял ден на площада, ще предизвикат повече приказки от няколко бронзирани чувала, само че това няма да е изкуство, а елементарна долнопробност. “
И още хора мислят като него, несъмнено, даже още по-крайно: " Ужасно, извънредно грозно и просташко. Замисълът има противоположен резултат “.
Всъщност рецензиите не са единствено цялостно отричане и ругатни, а по-скоро се впускат в отбрана на хубостта. Като мнението на Юлия Бачева, да вземем за пример:
" След инсталацията с поцинкованите кофи в региона на Централна поща, чувалите ми идват прекомерно доста. Може да се хареса на доста хора под знаменателя " да предизвикваме ", само че аз си оставам последовател на думите на Достоевски, че " хубостта ще спаси света ". Чувалите за отпадък ще се не помнят, нищо, че ще костват много пари, само че виж стенописите на Боянската черква или сграфитото на Слона в Стария град, което се разрушава и парите можеха да отидат за неговата консервация, ще се не помнят доста мъчно. “
Така, или другояче, Пловдив е безсънен, Пловдив диша и живее, щом хората не са безразлични за това дали в центъра му има, или няма чували. Щом не им е все тая кое е привлекателно и кое не напълно.
А провокативната арт апаратура май извърши своето предопределение и съобщи посланието на художничката Севдалина Кочевска, която припомня за барикадите в Украйна, където има война.
Инсталацията е част от Седмицата на актуалното изкуство, която стартира в Пловдив.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ