Дойде Видовден! Вижте какво е поверието
Видовден е всеобщ празник в Сърбия. В България се празнува най-много в западните региони на Годечко, Трънско и Брезнишко. Отбелязва се на 15 юни по нов жанр или на 28 юни по остарял жанр.
Религиозната същина на празника не е добре позната. Според поверието той е в чест на Вида - сестра на двамата светци градушкари Вартоломей и Елисей. На Видовден се провеждат разнообразни ритуали за предотвратяване от градушки. Прието е, че на този ден не би трябвало да се работи, с цел да не се разгневи небето.
Според други поверия това е денят на Видьо, или Видо - езическо провидение всред четиримата градушкари - Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.
Народното поверие, че градушките идват като отмъщение за грехове, е довело до визията, че на Видовден ще излязат нескрито всички сторени несгоди и ще има равносметка. Оттам е и предизвестието: „ Всяка коза за собствен крайник, само че като пристигна Видовден, ще забележим! “.
На празника хората стават рано, с цел да видят по какъв начин изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и радостни. Видовден е обвързван и с култа към Слънцето.
Според други празникът е обвързван със свети Вит. Светецът е живял в края на 3. и началото на 4. век. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, страж на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон също и на Прага (Чехия), както и на региона Саксония (Германия). Смята се, че точно саксонските миньори, наричани саси, са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.
Във фолклора и поверията на южните славяни има основни разлики както в отношението, по този начин и в оценката на Видовден. Докато в западната половина на България, Република Македония и Източна Сърбия този ден е празничен и се свързва с митологичното създание Халата, то в националните показа в Западна Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина това е сезонът на Сдухача (човек сомнамбул).
Именици на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
Религиозната същина на празника не е добре позната. Според поверието той е в чест на Вида - сестра на двамата светци градушкари Вартоломей и Елисей. На Видовден се провеждат разнообразни ритуали за предотвратяване от градушки. Прието е, че на този ден не би трябвало да се работи, с цел да не се разгневи небето.
Според други поверия това е денят на Видьо, или Видо - езическо провидение всред четиримата градушкари - Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.
Народното поверие, че градушките идват като отмъщение за грехове, е довело до визията, че на Видовден ще излязат нескрито всички сторени несгоди и ще има равносметка. Оттам е и предизвестието: „ Всяка коза за собствен крайник, само че като пристигна Видовден, ще забележим! “.
На празника хората стават рано, с цел да видят по какъв начин изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и радостни. Видовден е обвързван и с култа към Слънцето.
Според други празникът е обвързван със свети Вит. Светецът е живял в края на 3. и началото на 4. век. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, страж на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон също и на Прага (Чехия), както и на региона Саксония (Германия). Смята се, че точно саксонските миньори, наричани саси, са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.
Във фолклора и поверията на южните славяни има основни разлики както в отношението, по този начин и в оценката на Видовден. Докато в западната половина на България, Република Македония и Източна Сърбия този ден е празничен и се свързва с митологичното създание Халата, то в националните показа в Западна Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина това е сезонът на Сдухача (човек сомнамбул).
Именици на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ