Проектът „Един пояс, един път“ в контекста на икономическото и военно съперничество между Китай и САЩ
Видно е на този стадий на международната сцена, че и съперничеството сред Китай и Съединени американски щати е налице, и Европа е в обстановка на цялостна деградация по отношение на фантазиите си за геополитическа роля и самостоятелна от Съединени американски щати лична политика. Лансираният преди 10 години стратегически план „ Един пояс, веднъж ” на Пекин не бе единствено проява за заемане на интензивно място на интернационалната сцена и то по пътя на хармонизиране с другите страни по света, не бе единствено подсилване на търговско-икономическите връзки при взаимна полза и взаимноизгодно съдействие с партньорските страни, само че и метод за поощряване на личния напредък допълнително области и то въз основа на взаимна работа за проспериращо бъдеще на света.
Проектът откри поддръжници и поддръжка по целия свят, осъществя капиталови процеси в голям брой страни из всички райони по тъй наречените „ Път на коприната “, само че е известно, че опитите на Съединени американски щати за понижаване на зависимостта си от Китай и да ограничи ролята на „ Един пояс, веднъж ” непрестанно се усилват. Тази година на срещата на Г-20 в Делхи, Индия, Байдън стартира концепцията за създаване на железопътен и транспортен кулоар, свързващ Индия с Близкия изток, Персийския залив и Европа. През Израел, естествено. Като контрапункт на „ Един пояс, веднъж ” за опазване на въздействие и отстояване на мощта на страна № 1. Отделно се стартират хрумвания, че Индия може да стане член на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации при съответни промени на организацията, за да се реализира по-здраво приобщаване към англосаксонския свят. Или най-малко да е на ръка разстояние от страните, които са в основата на БРИКС и които притеглят Глобалния Юг към концепциите за равнопоставен свят със обективни правила.
В американската политика необятно се възприема тезата, че продължаването на икономическата битка с Китай е въпрос на национална сигурност и че Китай е единствената страна, която може да наруши световното водачество на Съединени американски щати. Съществуването на отзиви, че икономическото съревнование сред Пекин и Вашингтон има негативни последствия и за двете страни се посреща с схващане и от Китай. Но при визитата на американската министърка на търговията, Джина Раймондо, в Пекин бе подаден сигнал, че „ Китай ще се трансформира в страна, в която няма да се влага ”. Допълнено и с „ желаеме да се подобрят двустранните връзки и те не са ориентирани против Китай ”. Просто са защитавали ползите на американските компании и ставало въпрос за „ попречване на подкопаването на американската сигурност ”.
Според Китай задачата е да се попречва икономическото развиване на Китай. Затова и отвод от „ Един пояс, веднъж ” няма по какъв начин да има. А улеснението на търговията сред двете страни мъчно би се осъществявало в унисон с опасения за националната сигурност. Но основаването на взаимен конгрес и канал за връзки за понижаване на напрежението би осигурило онази стъпка, която ще подсигурява отбрана на ползите и на двете страни в стопански проект. Въпреки явните дейности на Вашингтон да се възползва оптимално и да има изгода в интервал на стопански компликации на Китай. На Запад зачестяват информации за „ видим спад на износа на Китай. Старанието да се смекчат връзките и включване на развой на разговор не значи, че Съединени американски щати се отхвърлят от икономическата си война или съревнование с Китай. Отсъствието на Си Дзинпин от срещата на Г-20 в Делхи също бе китайски сигнал, че „ на този стадий няма какво повече да си приказват ”.
Позициите са ясни. „ Един пояс, веднъж ” продължава развиването си, само че по какъв начин ще се осъществят и с какви средства концепциите за връзка на Индия с Европа през Близкия изток на този стадий по никакъв начин не е ясно. На Запад обещанията са повече от парите. А може би се разчита на парични средства от богатите петролни страни от Персийския залив?
На дневен ред, съгласно западни медии, стои въпросът и за военното съревнование на Китай и Съединени американски щати. Спори се кой държи превъзходство. Европа е наблюдаващ. Васалното й държание през последните години не е преодоляно, макар желанията за лична система за сигурност и лично подсилване на сигурността и военните сили. В същото време сред Пекин и Вашингтон има срив в връзките във връзка с въпросите за военните каузи.По-важното в тази ситуация е изпращането на военна помощ от Съединени американски щати за Тайван. Пекин е с негативно отношение към военната помощ и парични потоци към острова, който е територия на Китай.И до момента в който във Вашингтон спорят дали американската войска би могла да бъде сполучлива в спор с Китай и стигат до извод, че „ не сме задоволително готови ”, то Китай води политика във военното дело за „ доближаване до военния паритет със Съединени американски щати ”. Няма по какъв начин да е другояче в тези комплицирани за света геополитически събития. Ястребите във Вашингтон упорстват за пренасочване на военни запаси за противопоставяне на Китай в Азиатско-Тихоокеанския район. Но за сметка на военната помощ за Европа, „ в това число спора Украйна-Русия ”.
Ето за какво Европа т.е. Европейски Съюз няма по какъв начин да остане апатичен при такива процеси в Съединени американски щати. А борба с Пекин по никакъв начин не дава отговор на ползите на водещите страни в Европейски Съюз. Достатъчни са последствията от санкционните политики към Русия, загубата на съветския пазар и енергийни доставки. Официалните, тъй като импровизирано достъп до съветска газ и петрол има. Финансовите ползи въпреки всичко остават водещи, макар че политическите дейности на този стадий изостават. Да се обслужват ползите на военно-промишлените комплекси, както е в Съединени американски щати, не постоянно е в полза на цялостната политика на съответната страна. Предстои и развиване на „ Един пояс, веднъж ” към райони, да вземем за пример Африка и Балканите, където ползата е отявлен. Да се надяваме, че Европейски Съюз ще избистри политиките си в това отношение и ще отбрани своите стопански ползи във връзка с Китай. Включително и България. Ролята на медиите в това отношение не трябва да се подценява. Доказаха, че са състезател в политиките. Този път дано да е в интерес на националните ползи.
Проектът откри поддръжници и поддръжка по целия свят, осъществя капиталови процеси в голям брой страни из всички райони по тъй наречените „ Път на коприната “, само че е известно, че опитите на Съединени американски щати за понижаване на зависимостта си от Китай и да ограничи ролята на „ Един пояс, веднъж ” непрестанно се усилват. Тази година на срещата на Г-20 в Делхи, Индия, Байдън стартира концепцията за създаване на железопътен и транспортен кулоар, свързващ Индия с Близкия изток, Персийския залив и Европа. През Израел, естествено. Като контрапункт на „ Един пояс, веднъж ” за опазване на въздействие и отстояване на мощта на страна № 1. Отделно се стартират хрумвания, че Индия може да стане член на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации при съответни промени на организацията, за да се реализира по-здраво приобщаване към англосаксонския свят. Или най-малко да е на ръка разстояние от страните, които са в основата на БРИКС и които притеглят Глобалния Юг към концепциите за равнопоставен свят със обективни правила.
В американската политика необятно се възприема тезата, че продължаването на икономическата битка с Китай е въпрос на национална сигурност и че Китай е единствената страна, която може да наруши световното водачество на Съединени американски щати. Съществуването на отзиви, че икономическото съревнование сред Пекин и Вашингтон има негативни последствия и за двете страни се посреща с схващане и от Китай. Но при визитата на американската министърка на търговията, Джина Раймондо, в Пекин бе подаден сигнал, че „ Китай ще се трансформира в страна, в която няма да се влага ”. Допълнено и с „ желаеме да се подобрят двустранните връзки и те не са ориентирани против Китай ”. Просто са защитавали ползите на американските компании и ставало въпрос за „ попречване на подкопаването на американската сигурност ”.
Според Китай задачата е да се попречва икономическото развиване на Китай. Затова и отвод от „ Един пояс, веднъж ” няма по какъв начин да има. А улеснението на търговията сред двете страни мъчно би се осъществявало в унисон с опасения за националната сигурност. Но основаването на взаимен конгрес и канал за връзки за понижаване на напрежението би осигурило онази стъпка, която ще подсигурява отбрана на ползите и на двете страни в стопански проект. Въпреки явните дейности на Вашингтон да се възползва оптимално и да има изгода в интервал на стопански компликации на Китай. На Запад зачестяват информации за „ видим спад на износа на Китай. Старанието да се смекчат връзките и включване на развой на разговор не значи, че Съединени американски щати се отхвърлят от икономическата си война или съревнование с Китай. Отсъствието на Си Дзинпин от срещата на Г-20 в Делхи също бе китайски сигнал, че „ на този стадий няма какво повече да си приказват ”.
Позициите са ясни. „ Един пояс, веднъж ” продължава развиването си, само че по какъв начин ще се осъществят и с какви средства концепциите за връзка на Индия с Европа през Близкия изток на този стадий по никакъв начин не е ясно. На Запад обещанията са повече от парите. А може би се разчита на парични средства от богатите петролни страни от Персийския залив?
На дневен ред, съгласно западни медии, стои въпросът и за военното съревнование на Китай и Съединени американски щати. Спори се кой държи превъзходство. Европа е наблюдаващ. Васалното й държание през последните години не е преодоляно, макар желанията за лична система за сигурност и лично подсилване на сигурността и военните сили. В същото време сред Пекин и Вашингтон има срив в връзките във връзка с въпросите за военните каузи.По-важното в тази ситуация е изпращането на военна помощ от Съединени американски щати за Тайван. Пекин е с негативно отношение към военната помощ и парични потоци към острова, който е територия на Китай.И до момента в който във Вашингтон спорят дали американската войска би могла да бъде сполучлива в спор с Китай и стигат до извод, че „ не сме задоволително готови ”, то Китай води политика във военното дело за „ доближаване до военния паритет със Съединени американски щати ”. Няма по какъв начин да е другояче в тези комплицирани за света геополитически събития. Ястребите във Вашингтон упорстват за пренасочване на военни запаси за противопоставяне на Китай в Азиатско-Тихоокеанския район. Но за сметка на военната помощ за Европа, „ в това число спора Украйна-Русия ”.
Ето за какво Европа т.е. Европейски Съюз няма по какъв начин да остане апатичен при такива процеси в Съединени американски щати. А борба с Пекин по никакъв начин не дава отговор на ползите на водещите страни в Европейски Съюз. Достатъчни са последствията от санкционните политики към Русия, загубата на съветския пазар и енергийни доставки. Официалните, тъй като импровизирано достъп до съветска газ и петрол има. Финансовите ползи въпреки всичко остават водещи, макар че политическите дейности на този стадий изостават. Да се обслужват ползите на военно-промишлените комплекси, както е в Съединени американски щати, не постоянно е в полза на цялостната политика на съответната страна. Предстои и развиване на „ Един пояс, веднъж ” към райони, да вземем за пример Африка и Балканите, където ползата е отявлен. Да се надяваме, че Европейски Съюз ще избистри политиките си в това отношение и ще отбрани своите стопански ползи във връзка с Китай. Включително и България. Ролята на медиите в това отношение не трябва да се подценява. Доказаха, че са състезател в политиките. Този път дано да е в интерес на националните ползи.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ