Изложба разказва за най-значимите врачани от Освобождението до средата на ХХ век
„ Видни врачани " е тематиката на галерия, която Регионалният исторически музей – Враца показва в дребната зала на художествената си изложба. Изложбата е отдадена на 70 години от основаване на институцията и в нея могат да се видят 15 пана, които описват за живота на най-известните врачани от ранното Възраждане до наши дни, заяви за Българска телеграфна агенция уредникът Мая Антова.
По думите й броят на таблата е избран от опциите на плана, по които е основана експозицията и е било много мъчно да се подберат най-значимите врачани. „ Опитала съм да покажа всички тези съществени акценти в биографията на хората, премиите, които са получавали част от тях, поради своята социална и културна активност и всичко това е съпроводено с един сериозен снимков материал, който много се потрудихме да съберем “, уточни уредникът.
Тя описа, че включените, като се изключи че са от поборнически фамилии, са имали доста сериозен принос за духовното събуждане на врачани през Възраждането. „ Те са от формиращата се буржоазия – заможни фамилии, които в действителност са имали съзнанието, че е значимо да даваш пари за нематериалност “, изясни Антова. Първото табло е за Димитраки Хаджитошин, чийто списък след Освобождението синовете му предават в София. „ И това е първият главен фонд, с който се поставя началото на архивния отдел към Народната библиотека „ Св.св. Кирил и Методий “, уточни уредникът.
„ Другият доста значим акцент е, че тези хора са ученици на класното учебно заведение и по-късно на мъжката гимназия в града. Те с изключение на, че са съумели в това, с което се занимават, се трансформират и в донори на най-важните културни институции във Враца след Освобождението – читалище „ Равитие “, учебните заведения, църквите. Те са донори освен за нашия град, а и за София, Черепишкия манастир и Светия синод ", изясни Антова, давайки образец с Тодор Балабанов и Григорий Найденов. Балабанов, чиято къща в София се е намирала сред Военния клуб и Руската черква, дарил парцел, на който да бъде издигната черква в столицата, а Найденов построил първата постройка на " Славянска сказка ".
И други от видните врачани в изложбата като Стефанаки Савов, Мито Анков, Васил Кънчов са били доста дейни, както във връзка с работата си, по този начин и във връзка с грижата си за духовното израстване на българите, а Кънчов е имал и своя принос към национално-освободителното придвижване в Македония и Одринско, уточни Мая Антова.
Тя добави, че подбирайки кого да включи, е вървяла хронологично до втората половина на XX век, добавяйки най-после още няколко персони, които по думите й са несъмнено значими и авторитетни освен в районен и народен мащаб, а и в интернационален. Това са скулпторът Андрей Николов, Мистер Сенко и първата жена диригент в България и измежду първите в международен мащаб - Радосвета Бояджиева.
Освен за тях, в изложбата посетителите ще намерят информация и за Козма Тричков, Цвета Кръстенякова, Мито Орозов, проф.Димитър Йоцов, акад.Иван Ценов, арх. Петър Дограмаджиев и Евстати Карайончев.
Изложбата може да бъде забелязана до 19 ноември.
По думите й броят на таблата е избран от опциите на плана, по които е основана експозицията и е било много мъчно да се подберат най-значимите врачани. „ Опитала съм да покажа всички тези съществени акценти в биографията на хората, премиите, които са получавали част от тях, поради своята социална и културна активност и всичко това е съпроводено с един сериозен снимков материал, който много се потрудихме да съберем “, уточни уредникът.
Тя описа, че включените, като се изключи че са от поборнически фамилии, са имали доста сериозен принос за духовното събуждане на врачани през Възраждането. „ Те са от формиращата се буржоазия – заможни фамилии, които в действителност са имали съзнанието, че е значимо да даваш пари за нематериалност “, изясни Антова. Първото табло е за Димитраки Хаджитошин, чийто списък след Освобождението синовете му предават в София. „ И това е първият главен фонд, с който се поставя началото на архивния отдел към Народната библиотека „ Св.св. Кирил и Методий “, уточни уредникът.
„ Другият доста значим акцент е, че тези хора са ученици на класното учебно заведение и по-късно на мъжката гимназия в града. Те с изключение на, че са съумели в това, с което се занимават, се трансформират и в донори на най-важните културни институции във Враца след Освобождението – читалище „ Равитие “, учебните заведения, църквите. Те са донори освен за нашия град, а и за София, Черепишкия манастир и Светия синод ", изясни Антова, давайки образец с Тодор Балабанов и Григорий Найденов. Балабанов, чиято къща в София се е намирала сред Военния клуб и Руската черква, дарил парцел, на който да бъде издигната черква в столицата, а Найденов построил първата постройка на " Славянска сказка ".
И други от видните врачани в изложбата като Стефанаки Савов, Мито Анков, Васил Кънчов са били доста дейни, както във връзка с работата си, по този начин и във връзка с грижата си за духовното израстване на българите, а Кънчов е имал и своя принос към национално-освободителното придвижване в Македония и Одринско, уточни Мая Антова.
Тя добави, че подбирайки кого да включи, е вървяла хронологично до втората половина на XX век, добавяйки най-после още няколко персони, които по думите й са несъмнено значими и авторитетни освен в районен и народен мащаб, а и в интернационален. Това са скулпторът Андрей Николов, Мистер Сенко и първата жена диригент в България и измежду първите в международен мащаб - Радосвета Бояджиева.
Освен за тях, в изложбата посетителите ще намерят информация и за Козма Тричков, Цвета Кръстенякова, Мито Орозов, проф.Димитър Йоцов, акад.Иван Ценов, арх. Петър Дограмаджиев и Евстати Карайончев.
Изложбата може да бъде забелязана до 19 ноември.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ