Видин за кратко е бил унгарски град, научи агенция BulNews. Историкът

...
Видин за кратко е бил унгарски град, научи агенция BulNews.
Историкът
Коментари Харесай

Драматичен момент от историята на България: Видин е бил унгарски град

Видин за малко е бил маджарски град, научи организация BulNews. Историкът Николай Овчаров напомня малко прочут, само че извънредно трагичен миг от българската средновековна история – времето, когато през XIV век Видин за малко се оказва под властта на Унгария. Днес България и Унгария са прилежащи европейски страни без обща граница, само че преди към седем века те били мощни средновековни сили, които постоянно воювали за надзор над Дунавския район и земи в днешна Сърбия и Румъния.
Още в края на XIII век Белград, до тогава изконна българска земя, дефинитивно е изгубен от Българско царство, а унгарският напън последователно се насочва към Видин.
В средата на XIV век във Видин се оформя независимо царство под ръководството на Иван Срацимир, наследник на цар Иван Александър. Виждайки слабостта му, унгарският крал Лайош I Велики му слага ултиматум да одобри васална взаимозависимост. След отхвърли, през май 1365 година унгарските рицари подхващат огромен поход против Видинското царство. Обсада
Обсадата на Видин стартира на 30 май 1365 година и продължава едвам четири дни. На 2 юни градът пада. Първоначално Лайош I резервира привидна българска автономност, разчитайки на поддръжката на болярина Георги, наименуван от унгарските документи " воевода на България ". Скоро обаче действителната власт минава напълно в ръцете на маджарски шефове, а Иван Срацимир и фамилията му са пленени и отведени в Унгария.
Завладяната област е превърната в унгарска провинция под името " Български Банат ". Управлението е поверено на братята Бенедикт Химфи и Петер Химфи, които стартират всеобщо и принудително покатоличване на православното българско население.
В тази политика основна роля играят францисканските монаси. Според източници, до 200 000 души били принудени да одобряват католицизма, в това число самият Иван Срацимир и фамилията му.   Тежки времена
Тежките времена са отразени и в модерни български ръкописи. В една приписка от братята Драган и Райко се споделя: „ …в дните, когато маджарите владееха Видин и огромна тъга бе за народа по това време “.
Цар Иван Александър не остава безразличен. Между България и Унгария стартират военни дейности, съсредоточени към крепостта Белоградчик, известна на унгарците като Фехервар.
Сраженията не престават до края на 1366 година, когато крал Лайош I подрежда преустановяване на бойните дейности. Събитията към Видин се преплитат и с огромната европейска политика. В същия интервал византийският император Йоан V Палеолог търси поддръжка в Буда и Рим против османската опасност.
По време на тези договаряния Византия даже заема враждебна позиция по отношение на българите, като оправдава насилственото им покатоличване.
Историята доближава кулминационна точка, когато Йоан V Палеолог е блокиран във Видин по пътя си назад към Константинопол – ход, който демонстрира дълбокото съмнение сред българи и ромеи. Ситуацията се трансформира едвам след намесата на савойския държател Амедей VI Савойски, прочут като Зеления граф.
Според проф. Николай Овчаров този къс, само че трагичен интервал ясно демонстрира какъв брой комплицирани, жестоки и многопластови са били балканските и дунавските спорове през XIV век – време, в което Видин за малко се оказва маджарски град, а ориста на българите е пленник на огромната средновековна политика.
Източник: bulnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР