Видимо се правят спектакли срещу кабинета. Ту единият полюс, ту

Видимо се вършат спектакли против кабинета. Ту единият полюс, ту другият внасят вотове на съмнение. Опозицията не може да смъкна кабинета. Но може да изчерпи вотовете на съмнение и да легитимира напрежение, та в случай че се наложи властта сама да си се смъква, да има към този момент нарисувана атмосфера. Конструкторите на кабинета имат собствен тайминг за приложимост на личните си флуктуации (нагоре-надолу), и по този начин ръководят своята непоклатимост. Когато би трябвало, завършват мандата и си сверяват часовника, избират си сътрудници, изпускат напрежението в електората и прочие

Опозицията е просто употребяема. След идващите избори, евентуално през пролетта, ПП/ДБ и Румен Радев ще претендират за присъединяване във властта. Много е допустимо Радев да бъде притеглен и прикачен, в случай че е нужна широчина, тъй като ПП/ДБ ни се водят, ни се карат. ГЕРБ може и да се надяват, че планът на Радев ще сътвори ново разбъркаване на картите в една бъдеща композиция за ръководство. Но би трябвало да отчетат и двойнствеността на Радев, която е вградена в него. Бойко обича да играе положителното ченге, а Пеевски се е скачил с ролята на неприятното ченге. Нека не забравяме, че кръгът на Радев, в който се вслушва, е първичният кръг на Пеевски.

След едни последващи избори, за ГЕРБ може да има две благоприятни условия – с Радев или с ПП/ДБ, или и с двете обединения. Борисов постоянно клони към неолибералните жълтопаветници. Те твърдо го ненавиждат, само че той постоянно ги е обичал по своя си метод. И в този момент ги обича, макар тъпотиите на Кики. Борисов в никакъв случай няма да посегне на жълтопаветниците, той ги почита в някакъв минималистичен смисъл, защото те му дават в съдружните кабинети самобитно успокоение, обвързвано с рецензиите на атлантическия фактор, доколкото жълтопаветниците постоянно са били кукли на посолствоТО и принадлежности на глобалистката теория.

За разлика от него, обаче, Пеевски не просто не ги почита. Той ги ненавижда! Пеевски не желае да допусне вероятен кабинет на ГЕРБ с ПП/ДБ, по тази причина доста ловко се грижи, първо, за девалвирането на ПП/ДБ, второ, за изработването на нови планове, трето, за функционалното опитомяване на ГЕРБ, четвърто – за личния си партиен запас по места, който вероятно да му да даде опция да се трансформира във втора политическа мощ.

Ако за ГЕРБ има две благоприятни условия, за Пеевски има една опция. Да бъде втора политическа мощ. Само тогава ще може да легитимира незаобиколимо присъединяване в един предстоящ кабинет. Позицията на втора политическа мощ ще му даде всички законни благоприятни условия в ръководството на страната.

Изкуственото напрежение сред Пеевски и Радев ще премине в изкуствено партньорство. Някои от министрите в служебните кабинети на Радев, които бяха хора на Пеевски, имат събран задоволителен материал за изкушеното семейство Радеви. Така че Радев не е самостоятелен от Пеевски, той към този момент е закопчан от Пеевски при облажването си. И в случай че желае да продължи в политиката на терен, ще би трябвало да се движи съгласно напътствията на Пеевски.

В този смисъл планът на Радев е следващият неприсъствен план на Пеевски. Радев сигурно ще желае да се еманципира, само че още не е напълно наясно, че това не е изцяло допустимо. Понеже Копринката не му споделя всичко.

Копринката си има своя лична игра – замогване и разпределение на персонално въздействие посред по-важните фигури. Копринката осребри плана „ Радев “ като президент, а в този момент се готви да продаде плана „ Радев “ като партийна форма. Копринката не е даже консилиери, за какъвто доста желае да се показа, той е напълно елементарен шмекер, който капитализира брутално близостта си с Радев, без съображения да го защищава, а с планове да го обменя по най-изгодния курс за деня. Копринката не е Ришельо или Мазарини, той е касиерът поп Кръстю.

Деспотизмът на алчността на процедура завърши „ самостоятелния “ план на Радев, преди да е почнал. Ако въпреки всичко се развие, ще бъде единствено тъй като някой си показва, че има потребност от конкуренция на ПП/ДБ като размер наличие в Народното събрание. И че може да е инструмент – единият си мисли, че против Пеевски, другият си мисли, че против Борисов. Сложно е.

Калина Андролова