Проф. Антоанета Христова: В парламента се сблъскват две култури – на Прогресивна България и на останалите партии, те очевидно не се разбират
Видимо " Прогресивна България " унищожава досегашните политически стандарти и се пробва да наложи друг модел на ръководство, учреден на дисциплинираност, учредителен ред и ограничение на общественото " многоговорене ". Това съобщи политическият психолог проф. Антоанета Христова в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио ФОКУС .
По думите ѝ най-съществената разлика сред новата ръководеща групировка и останалите партии в Народното събрание е отводът от шумния политически жанр, присъщ за последните Народни събрания.
" Досега най-вече се говореше какво ще се прави – правеха се комисии, имаше спорове, шумни конфликти и грозни изрази, които в огромна степен отвратиха гласоподавателите. Сега виждаме редуциран до най-малко пиар, повече ред и дисциплинираност и чувство, че всеки си знае мястото ", разяснява проф. Христова.
Според нея този метод може да бъде възприеман в двете посоки – едни ще го дефинират като властнически, а други като насочен към осъществяване на съответни задания и бързо осъществяване на политическия дневен ред.
" Военна просвета " против демократична политическа среда
Проф. Христова счита, че сложното взаимоотношение сред ръководещите и останалите обединения в Народното събрание произтича от конфликт сред разнообразни политически култури.
Тя уточни, че водачът на " Прогресивна България " идва от военна среда, където преобладават редът и дисциплината, до момента в който останалите партии действат в " демократична среда ", в която " всяко его се стреми да изпъкне ".
" Това са две култури, които мъчно могат да се схванат. Управляващите ще дефинират личния си дневен ред и няма да позволяват размиване на тематиките ", уточни тя.
По думите ѝ, в случай че дейностите на новото ръководство се окажат " бързи, своевременни и ефикасни ", това ще ускори позициите му за сметка на опозицията, която ще бъде сложена в по-слаба роля.
Проф. Христова разяснява и връзките сред " Продължаваме промяната " и " Демократична България ", като дефинира протичащото се сред тях като " безусловно разединение ".
Според нея двете обединения са имали друг политически генезис и са съществували дружно главно за гарантиране на парламентарно посланичество.
" Едните произлизат от остарялата градска десница и линията на Съюз на демократичните сили и ДСБ, а другите – от новия вид демократизъм. В един миг ориста ги събра, само че надълбоко в тях има неизказани несъгласия ", сподели още тя.
Проф. Христова акцентира и ролята на някогашния министър председател като фактор на въздействие в десницата, до момента в който при Политическа партия съгласно нея се следи напрежение към водачеството на.
" Там има доста мощна динамичност и дълбоки процеси, които не се виждат с просто око ", съобщи тя.
Очакван конфликт за правосъдната промяна
Политическият психолог предвижда съществено напрежение сред ръководещите и ПП–ДБ по тематиката за правосъдната промяна и изключително към избора на фрагменти за Висшия правосъден съвет. " Когато стартира разискването на съответните персони, там ще стане конфликтът ", предвижда тя.
Според нея ПП–ДБ ще нападат предложенията на ръководещите, само че предизвести, че несъразмерна борба може да бъде възприета от обществото като спънка пред промяната.
Христова разяснява и държанието на, за който счита, че е разчитал " Прогресивна България " да предложения Политическа партия като съдружен сътрудник.
" В момента тече огромно отчаяние измежду последователите на Политическа партия. Ако не получи нужния почит и колаборативност, може да промени тона и държанието си ", счита тя.
Проф. Христова разяснява и обществените реакции след изявления на и Слави Василев.
Тя дефинира като " безапелационна неточност " репликата на Слави Василев към публицисти, че ще показва " до трима " за въпроси. " Не може да се приказва по този начин на публицисти. Може да искаш ред, само че не и да селектираш публицистите ", уточни тя.
По отношение на Христова счита, че думите му са били погрешно интерпретирани. " Той не говореше за " наши " и " ваши " хора, а за две разнообразни култури – ред и дисциплинираност против многоговорене ", разясни тя.
" Съдебната система, цените и войната са огромните опасности "
Според проф. Христова пред новото ръководство стоят няколко основни тествания, които могат да се окажат решаващи за публичната поддръжка към него.
" Първият главен проблем е скоростта на деяние, обвързвано със правосъдната система. Вторият, не по-малко значим, е преодоляването на цените. Третият е да има задоволително съкращения, само че не там, където не са нужни ", съобщи тя.
Като изключително сериозен риск Христова открои интернационалната конюнктура и войната в Украйна. " Това са външните фактори, това е войната, това са войните, това е позицията им по отношение на Украйна. Българите, които гласоподаваха за тях, не желаят България да подкрепя военните дейности в тази война ", сподели още проф. Христова.
По думите ѝ най-съществената разлика сред новата ръководеща групировка и останалите партии в Народното събрание е отводът от шумния политически жанр, присъщ за последните Народни събрания.
" Досега най-вече се говореше какво ще се прави – правеха се комисии, имаше спорове, шумни конфликти и грозни изрази, които в огромна степен отвратиха гласоподавателите. Сега виждаме редуциран до най-малко пиар, повече ред и дисциплинираност и чувство, че всеки си знае мястото ", разяснява проф. Христова.
Според нея този метод може да бъде възприеман в двете посоки – едни ще го дефинират като властнически, а други като насочен към осъществяване на съответни задания и бързо осъществяване на политическия дневен ред.
" Военна просвета " против демократична политическа среда
Проф. Христова счита, че сложното взаимоотношение сред ръководещите и останалите обединения в Народното събрание произтича от конфликт сред разнообразни политически култури.
Тя уточни, че водачът на " Прогресивна България " идва от военна среда, където преобладават редът и дисциплината, до момента в който останалите партии действат в " демократична среда ", в която " всяко его се стреми да изпъкне ".
" Това са две култури, които мъчно могат да се схванат. Управляващите ще дефинират личния си дневен ред и няма да позволяват размиване на тематиките ", уточни тя.
По думите ѝ, в случай че дейностите на новото ръководство се окажат " бързи, своевременни и ефикасни ", това ще ускори позициите му за сметка на опозицията, която ще бъде сложена в по-слаба роля.
Проф. Христова разяснява и връзките сред " Продължаваме промяната " и " Демократична България ", като дефинира протичащото се сред тях като " безусловно разединение ".
Според нея двете обединения са имали друг политически генезис и са съществували дружно главно за гарантиране на парламентарно посланичество.
" Едните произлизат от остарялата градска десница и линията на Съюз на демократичните сили и ДСБ, а другите – от новия вид демократизъм. В един миг ориста ги събра, само че надълбоко в тях има неизказани несъгласия ", сподели още тя.
Проф. Христова акцентира и ролята на някогашния министър председател като фактор на въздействие в десницата, до момента в който при Политическа партия съгласно нея се следи напрежение към водачеството на.
" Там има доста мощна динамичност и дълбоки процеси, които не се виждат с просто око ", съобщи тя.
Очакван конфликт за правосъдната промяна
Политическият психолог предвижда съществено напрежение сред ръководещите и ПП–ДБ по тематиката за правосъдната промяна и изключително към избора на фрагменти за Висшия правосъден съвет. " Когато стартира разискването на съответните персони, там ще стане конфликтът ", предвижда тя.
Според нея ПП–ДБ ще нападат предложенията на ръководещите, само че предизвести, че несъразмерна борба може да бъде възприета от обществото като спънка пред промяната.
Христова разяснява и държанието на, за който счита, че е разчитал " Прогресивна България " да предложения Политическа партия като съдружен сътрудник.
" В момента тече огромно отчаяние измежду последователите на Политическа партия. Ако не получи нужния почит и колаборативност, може да промени тона и държанието си ", счита тя.
Проф. Христова разяснява и обществените реакции след изявления на и Слави Василев.
Тя дефинира като " безапелационна неточност " репликата на Слави Василев към публицисти, че ще показва " до трима " за въпроси. " Не може да се приказва по този начин на публицисти. Може да искаш ред, само че не и да селектираш публицистите ", уточни тя.
По отношение на Христова счита, че думите му са били погрешно интерпретирани. " Той не говореше за " наши " и " ваши " хора, а за две разнообразни култури – ред и дисциплинираност против многоговорене ", разясни тя.
" Съдебната система, цените и войната са огромните опасности "
Според проф. Христова пред новото ръководство стоят няколко основни тествания, които могат да се окажат решаващи за публичната поддръжка към него.
" Първият главен проблем е скоростта на деяние, обвързвано със правосъдната система. Вторият, не по-малко значим, е преодоляването на цените. Третият е да има задоволително съкращения, само че не там, където не са нужни ", съобщи тя.
Като изключително сериозен риск Христова открои интернационалната конюнктура и войната в Украйна. " Това са външните фактори, това е войната, това са войните, това е позицията им по отношение на Украйна. Българите, които гласоподаваха за тях, не желаят България да подкрепя военните дейности в тази война ", сподели още проф. Христова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ