ВАС ще се произнесе за видеонаблюдението след изборите
Видеонаблюдение на броенето на бюлетините и попълването на протоколите с резултатите от вота от секционните изборни комисии няма да има. Централната изборна комисия (ЦИК) и Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) направиха всичко допустимо, с цел да саботират решението на съда по проблема. Оспорващите възбраната на изборния орган за видеонаблюдението от " Демократична България " също направиха всичко допустимо да бъде изпълнено решението на Софийския административен съд, с което се позволяваше процесът на броенето на бюлетините бъде предаван, само че съдът остави без разглеждане това искане.
Така дефинитивно решение на Върховният административен съд (ВАС) за допускането на видеонаблюдение на изборите ще има, само че 10 дни след парламентарния избор - на 14 април, за когато ЦИК и КЗЛД съумяха да отсрочат делото. С това отпадна и опцията да има директен надзор върху броенето на резултатите от вота, което щеше да направи изборният развой по-прозрачен. Нещо, за което най-вече упорстваха извънпарламентарните опозиционни политически сили.
Как се стигна дотук
До това развиване се стигна откакто в петък сутринта Върховен административен съд трябваше да гледа делото по тъжба на ЦИК и КЗЛД. Те оспорваха решението на Софийския административен съд, който анулира напътствията на изборния орган в частта им за възбраната за осъщесвяване на видеозаснемане на процеса на броенето на бюлетините след приключването на изборния ден. Административният съд беше сезиран от " Демократична България ". Върховният съд обаче не даде ход на делото поради възражението на двете комисии, че не е спазен седемдневния период за приканване на страните по него. Другият им мотив беше, че поради късия период не са съумели да се срещнат с жалбите и затова са неподготвени.
Пред Върховен административен съд ръководителят на КЗЛД Венцислав Караджов изиска магистратите да насочат запитване до Съда на Европейски Съюз в Люксембург за директното приложение на европейския правилник за видеонаблюдението, което също може да се дефинира като опит от страна на комисията да забави хода на делото, тъй че въпросът да не получи решението още дълго време. Преди това пък по рекомендация на КЗЛД ЦИК одобри, че видеозаснемането на лицата на членовете на секционните камисии са персонални данни.
Така съдът отсрочи разглеждането на делото за 14 април.
Опитът на " Демократична България " за надпреварване с времето и ЦИК
В опит въпреки всичко да има някакво решение по проблема до парламентарните избори в неделя от " Демократична България " желаеха от Върховен административен съд да допусне авансово осъществяване на решението на първата инстанция - Софийския административен съд. Срокът за изговаряне по това искане е три дни, само че от Върховен административен съд излязоха с определение още в късния следобяд в петък. То беше оставено без разглеждане. В претекстовете си магистратите показват, че по делото няма показани нови обстоятелства и условия. От " Демократична България " може да апелират това определение пред петчленен състав на Върховен административен съд, само че няма късмет магистратите да се произнесат в оставащите дни до парламентарните избори в неделя.
Така дефинитивно решение на Върховният административен съд (ВАС) за допускането на видеонаблюдение на изборите ще има, само че 10 дни след парламентарния избор - на 14 април, за когато ЦИК и КЗЛД съумяха да отсрочат делото. С това отпадна и опцията да има директен надзор върху броенето на резултатите от вота, което щеше да направи изборният развой по-прозрачен. Нещо, за което най-вече упорстваха извънпарламентарните опозиционни политически сили.
Как се стигна дотук
До това развиване се стигна откакто в петък сутринта Върховен административен съд трябваше да гледа делото по тъжба на ЦИК и КЗЛД. Те оспорваха решението на Софийския административен съд, който анулира напътствията на изборния орган в частта им за възбраната за осъщесвяване на видеозаснемане на процеса на броенето на бюлетините след приключването на изборния ден. Административният съд беше сезиран от " Демократична България ". Върховният съд обаче не даде ход на делото поради възражението на двете комисии, че не е спазен седемдневния период за приканване на страните по него. Другият им мотив беше, че поради късия период не са съумели да се срещнат с жалбите и затова са неподготвени.
Пред Върховен административен съд ръководителят на КЗЛД Венцислав Караджов изиска магистратите да насочат запитване до Съда на Европейски Съюз в Люксембург за директното приложение на европейския правилник за видеонаблюдението, което също може да се дефинира като опит от страна на комисията да забави хода на делото, тъй че въпросът да не получи решението още дълго време. Преди това пък по рекомендация на КЗЛД ЦИК одобри, че видеозаснемането на лицата на членовете на секционните камисии са персонални данни.
Така съдът отсрочи разглеждането на делото за 14 април.
Опитът на " Демократична България " за надпреварване с времето и ЦИК
В опит въпреки всичко да има някакво решение по проблема до парламентарните избори в неделя от " Демократична България " желаеха от Върховен административен съд да допусне авансово осъществяване на решението на първата инстанция - Софийския административен съд. Срокът за изговаряне по това искане е три дни, само че от Върховен административен съд излязоха с определение още в късния следобяд в петък. То беше оставено без разглеждане. В претекстовете си магистратите показват, че по делото няма показани нови обстоятелства и условия. От " Демократична България " може да апелират това определение пред петчленен състав на Върховен административен съд, само че няма късмет магистратите да се произнесат в оставащите дни до парламентарните избори в неделя.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ