Видеокартите, променили компютърния свят - първа част
Видеокартите, графичните процесори и видеоускорители станаха част от нашия живот. Това не е за удивление, тъй като по-голямата част от информацията получаваме образно. Освен това, желаеме изображенията да бъдат детайлни и красиви. Ето за какво, даже и най-опростените видеоплеъри постоянно имат вградени екрани. За смарт телефоните и персоналните компютри даже и няма какво да приказваме – те са в положение да демонстрират комплицирана и красива 3D графика, която радва окото и улеснява работата с компютърните устройства.
В цялата 40-годишна история на видеокартите съществуват особени графични решения, които бяха значими крайъгълни камъни, показващи по какъв метод ще се развие компютърната графика през идващите години. Да стартираме нов цикъл публикации, отдадени точно на тези видеокарти.
IBM Monochrome Display Adapter (1981)
През 1981 година IBM показа своя PC, с спомагателна опция за закупуване и инсталиране на специфична спомагателна видеокарта. Поддръжка на 3D? 10-битов HDR режим? 4К резолюция? Нищо сходно – за това към момента е прекомерно рано. Тази видеокарта демонстрира 80 колони с по 25 признака на ред, всеки от които с размер от 9х14 пиксела или в последна сметка 720х350 пиксела. Освен това, тази видеокарта не може да адресира всеки пиксел, а единствено знаците, освен това в монохромен режим.
Навярно мнозина ще се запитат, и защо е нужна тази графична карата, откакто тя на процедура не може да демонстрира графика? Отговорът е напълно елементарен. Тази графична карта дава опция за извеждането на доста текст. Така да вземем за пример, излезлият след цели 2 години Apple Lisa, който е неколкократно по-скъп от IBM PC, в текстов режим има резолюция 720х364 пиксела – т.е., съвсем същата разграничителна дарба. Второто значимо предопределение на графичната карта на IBM е, че към нея може да бъде включен принтер. Точно по този начин – не към дънната платка, а към видеокартата, което разрешава печатането на доста повече текст.
Към сегашен ден техническите характерности на тази видеокарта наподобяват напряко смешни. Но това е на процедура първата спомагателна видеокарта в историята и това е повода тя да бъде включена в нашия лист.
Intel iSBX 275 (1983)
Точно по този начин, Intel преди години произвеждаше обособени видеокарти (и съгласно слуховете, още веднъж желае да се завърне на този пазар). Като се имат поради днешните графични ядра, вградени в процесорите на Intel, е мъчно да повярваме, че iSBX 275 за времето си бе най-мощната и новаторска видеокарта. Тя имаше 32 KB буферна памет и работеше с резолюция 256х256 пиксела при 8 цвят на пиксел или 512х512 точки в монохромен режим. Тази видеокарта може да адресира всяка обособена точка, да рисува линии, окръжности и дъги с подаването на единствено една команда,както и да манипулира изображенията – да ги мащабира, завърта и демонстрира по вертикала.
Като се има поради, че тази графична карта е единствено с 2 години по-нова от IBM MDA, то тя сигурно може да бъде счетена за новаторска. Само че всичко това се помрачава от цената – $1000. Разбира се, тя е съвместима с IBM PC.
ATI VGA Wonder (1988)
ATI бе един от първите производители на видеокарти, който освен съумя да оцелее до наши дни (днес прочут като AMD), само че и да заеме почетното второ място по доставки на графични процесори за видеокарти. През 80-те години се развихри забавна конкуренция за това, коя видеокарта първа ще може да работи в пъстър режим при VGA резолюция (800х600 пиксела). Победител бе решението на ATI. За времето си VGA е нещо като 4К в наши дни, като този стандарт се резервира до през днешния ден. И даже освен се резервира, а и се употребява: значително модерни игри и даже операционната система Windows 10 поддържат тази разграничителна дарба. Естествено, и тази карта е съвместима с IBM PC, има 64 KB буферна памет и коства към този момент много по-приемливите $449.
Nvidia NV1 (1995)
Сега не е елементарно да бъде открит консуматор, който да не е чувал за Nvidia, само че през 1995 година това е една дребна и скромна компания, показала първата си видеокарта Nvidia NV1. Тази графична карта поема 2D изрисуването на интерфейса на операционната система и поддържа 3D ускоряване при видеоигрите. Уви, тя бе обречена: безусловно след два месеца Microsoft показа API DirectX 1.0, с който тази видеокарта не е съвместима. А това значи, че голям брой игри от тези години, написани за този API, не работят с видеокартата на Nvidia. И още, тя има проблеми с 2D, драйверите са още неизпипани и тогавашните Matrox и S3 Virge са по-добри. Но това е напълно първата видеокарта на Nvidia и я включваме в този лист.
3Dfx Voodoo 1 (1996)
Това бе първата видеокарта, която безусловно прекатурна света на видеоигрите. Причините са доста – първо, задоволително мощен GPU с тактова периодичност 50 MHz. Второ, цели 4 MB бърза EDO памет. Трето, особено за тази графична карта е написан графичния API Glide. А за него е къде по-лесно да се пишат стратегии и надлежно, игри, спрямо OpenGL или за одеве родилият се Direct3D. Освен това, написаният код за триизмерно рендиране може да се започва на разнообразни компютри без пренаписване. В последна сметка това даде опция на разработчиците да основават обособени версии на игрите с по-висока резолюция и по-високо качество на текстурите точно за 3Dfx решенията. Геймърите незабавно оцениха и харесаха новата технология.
Nvidia RIVA 128 (1997)
Именно с тази видеокарта стартира огромната война сред Nvidia и 3Dfx. „Зелените“ явно желаеха да станат водачи и направиха цяло графично страшилище: 100 MHz графичен процесор, 4 MB бърза SGRAM буферна памет освен това със 128-битова шина, и цялостна поддръжка на Direct3D. Видеокартата изглеждаше като сигурен победител. Но драйверите се оказаха слаби – ту неточности в рендирането, ту билинейното пречистване не работи както би трябвало. Разбира се, по-късно всичко бе оправено, само че при излизането на тази графична карта, Voodoo демонстрира по-добри и по-правилни изображения.
3Dfx Voodoo 2 (1998)
По-новата графична карта е тройно по-мощна от предходната и има сериозните за това време 12 MB буферна графична памет. Това дава опция за качествена игра при резолюция 800х600 пиксела. Но най-главната специфичност на това графично решение е поддръжката на SLI – да, преди цели 20 години е допустимо едновременното потребление на две видеокарти. Забавното е, че тази композиция не работи с 2D и в тази SLI система са нужни цели три видеокарти. Цената на това решение е напряко галактическа. Но и растежът на продуктивността е извънредно огромен при потреблението на игри, усъвършенствани за API Glide. Нищо общо със сегашните 20-30% нарастване на продуктивността в актуалните AAA планове с поддръжката на SLI или CrossFire.
Nvidia RIVA TNT (1998)
През последните 10 години производителите не се замислят изключително доста над това, какъв брой цвята може да изведе тяхната видеокарта – днешният стандарт планува 32-битов цвят (16 милиона отенъка) и се натъртва най-вече върху резолюцията. Но преди 15 години потребителите на общоизвестната операционната система Windows XP може и да помнят режимите High Color (16-битов цвят) и даже 256 цвята, което не е по никакъв начин добре.
И ето, че се появи първата видеокарта с поддръжката на „истински“ 32-битов цвят. Това бе RIVA TNT, която мнозина вероятно още помнят. Тази видеокарта поддържа 1024х1024 текстури, има 16 MB бърза SDRAM памет, работи с по-високи честоти (до 110 MHz включително) и има естествени драйвери, наречени Detonator. А заради високата периодичност на графичния процесор се постанова потреблението на интензивно изстудяване. Това е една от първите видеокарти, охлаждана от дребен вентилатор.
Но не всичко е идеално. Уви, видеокартата не поддържа API Glide и при някои игри Voodoo 2 е по-добра и демонстрира по-добри изображения. Но Nvidia съумя да стане сериозен съперник.
В цялата 40-годишна история на видеокартите съществуват особени графични решения, които бяха значими крайъгълни камъни, показващи по какъв метод ще се развие компютърната графика през идващите години. Да стартираме нов цикъл публикации, отдадени точно на тези видеокарти.
IBM Monochrome Display Adapter (1981)
През 1981 година IBM показа своя PC, с спомагателна опция за закупуване и инсталиране на специфична спомагателна видеокарта. Поддръжка на 3D? 10-битов HDR режим? 4К резолюция? Нищо сходно – за това към момента е прекомерно рано. Тази видеокарта демонстрира 80 колони с по 25 признака на ред, всеки от които с размер от 9х14 пиксела или в последна сметка 720х350 пиксела. Освен това, тази видеокарта не може да адресира всеки пиксел, а единствено знаците, освен това в монохромен режим.
Навярно мнозина ще се запитат, и защо е нужна тази графична карата, откакто тя на процедура не може да демонстрира графика? Отговорът е напълно елементарен. Тази графична карта дава опция за извеждането на доста текст. Така да вземем за пример, излезлият след цели 2 години Apple Lisa, който е неколкократно по-скъп от IBM PC, в текстов режим има резолюция 720х364 пиксела – т.е., съвсем същата разграничителна дарба. Второто значимо предопределение на графичната карта на IBM е, че към нея може да бъде включен принтер. Точно по този начин – не към дънната платка, а към видеокартата, което разрешава печатането на доста повече текст.
Към сегашен ден техническите характерности на тази видеокарта наподобяват напряко смешни. Но това е на процедура първата спомагателна видеокарта в историята и това е повода тя да бъде включена в нашия лист.
Intel iSBX 275 (1983)
Точно по този начин, Intel преди години произвеждаше обособени видеокарти (и съгласно слуховете, още веднъж желае да се завърне на този пазар). Като се имат поради днешните графични ядра, вградени в процесорите на Intel, е мъчно да повярваме, че iSBX 275 за времето си бе най-мощната и новаторска видеокарта. Тя имаше 32 KB буферна памет и работеше с резолюция 256х256 пиксела при 8 цвят на пиксел или 512х512 точки в монохромен режим. Тази видеокарта може да адресира всяка обособена точка, да рисува линии, окръжности и дъги с подаването на единствено една команда,както и да манипулира изображенията – да ги мащабира, завърта и демонстрира по вертикала.
Като се има поради, че тази графична карта е единствено с 2 години по-нова от IBM MDA, то тя сигурно може да бъде счетена за новаторска. Само че всичко това се помрачава от цената – $1000. Разбира се, тя е съвместима с IBM PC.
ATI VGA Wonder (1988)
ATI бе един от първите производители на видеокарти, който освен съумя да оцелее до наши дни (днес прочут като AMD), само че и да заеме почетното второ място по доставки на графични процесори за видеокарти. През 80-те години се развихри забавна конкуренция за това, коя видеокарта първа ще може да работи в пъстър режим при VGA резолюция (800х600 пиксела). Победител бе решението на ATI. За времето си VGA е нещо като 4К в наши дни, като този стандарт се резервира до през днешния ден. И даже освен се резервира, а и се употребява: значително модерни игри и даже операционната система Windows 10 поддържат тази разграничителна дарба. Естествено, и тази карта е съвместима с IBM PC, има 64 KB буферна памет и коства към този момент много по-приемливите $449.
Nvidia NV1 (1995)
Сега не е елементарно да бъде открит консуматор, който да не е чувал за Nvidia, само че през 1995 година това е една дребна и скромна компания, показала първата си видеокарта Nvidia NV1. Тази графична карта поема 2D изрисуването на интерфейса на операционната система и поддържа 3D ускоряване при видеоигрите. Уви, тя бе обречена: безусловно след два месеца Microsoft показа API DirectX 1.0, с който тази видеокарта не е съвместима. А това значи, че голям брой игри от тези години, написани за този API, не работят с видеокартата на Nvidia. И още, тя има проблеми с 2D, драйверите са още неизпипани и тогавашните Matrox и S3 Virge са по-добри. Но това е напълно първата видеокарта на Nvidia и я включваме в този лист.
3Dfx Voodoo 1 (1996)
Това бе първата видеокарта, която безусловно прекатурна света на видеоигрите. Причините са доста – първо, задоволително мощен GPU с тактова периодичност 50 MHz. Второ, цели 4 MB бърза EDO памет. Трето, особено за тази графична карта е написан графичния API Glide. А за него е къде по-лесно да се пишат стратегии и надлежно, игри, спрямо OpenGL или за одеве родилият се Direct3D. Освен това, написаният код за триизмерно рендиране може да се започва на разнообразни компютри без пренаписване. В последна сметка това даде опция на разработчиците да основават обособени версии на игрите с по-висока резолюция и по-високо качество на текстурите точно за 3Dfx решенията. Геймърите незабавно оцениха и харесаха новата технология.
Nvidia RIVA 128 (1997)
Именно с тази видеокарта стартира огромната война сред Nvidia и 3Dfx. „Зелените“ явно желаеха да станат водачи и направиха цяло графично страшилище: 100 MHz графичен процесор, 4 MB бърза SGRAM буферна памет освен това със 128-битова шина, и цялостна поддръжка на Direct3D. Видеокартата изглеждаше като сигурен победител. Но драйверите се оказаха слаби – ту неточности в рендирането, ту билинейното пречистване не работи както би трябвало. Разбира се, по-късно всичко бе оправено, само че при излизането на тази графична карта, Voodoo демонстрира по-добри и по-правилни изображения.
3Dfx Voodoo 2 (1998)
По-новата графична карта е тройно по-мощна от предходната и има сериозните за това време 12 MB буферна графична памет. Това дава опция за качествена игра при резолюция 800х600 пиксела. Но най-главната специфичност на това графично решение е поддръжката на SLI – да, преди цели 20 години е допустимо едновременното потребление на две видеокарти. Забавното е, че тази композиция не работи с 2D и в тази SLI система са нужни цели три видеокарти. Цената на това решение е напряко галактическа. Но и растежът на продуктивността е извънредно огромен при потреблението на игри, усъвършенствани за API Glide. Нищо общо със сегашните 20-30% нарастване на продуктивността в актуалните AAA планове с поддръжката на SLI или CrossFire.
Nvidia RIVA TNT (1998)
През последните 10 години производителите не се замислят изключително доста над това, какъв брой цвята може да изведе тяхната видеокарта – днешният стандарт планува 32-битов цвят (16 милиона отенъка) и се натъртва най-вече върху резолюцията. Но преди 15 години потребителите на общоизвестната операционната система Windows XP може и да помнят режимите High Color (16-битов цвят) и даже 256 цвята, което не е по никакъв начин добре.
И ето, че се появи първата видеокарта с поддръжката на „истински“ 32-битов цвят. Това бе RIVA TNT, която мнозина вероятно още помнят. Тази видеокарта поддържа 1024х1024 текстури, има 16 MB бърза SDRAM памет, работи с по-високи честоти (до 110 MHz включително) и има естествени драйвери, наречени Detonator. А заради високата периодичност на графичния процесор се постанова потреблението на интензивно изстудяване. Това е една от първите видеокарти, охлаждана от дребен вентилатор.
Но не всичко е идеално. Уви, видеокартата не поддържа API Glide и при някои игри Voodoo 2 е по-добра и демонстрира по-добри изображения. Но Nvidia съумя да стане сериозен съперник.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ