Видео от болница, което Есил Дюран пусна преди броени дни,

Видео от болница, което Есил Дюран пусна преди броени дни, стресна феновете й, а интернет уеб страниците се надпреварваха да вършат апокалиптични прогнози. Певицата отсрочи планувания концерт „ 25 нюанса глас " в София, само че той въпреки всичко ще се състои на 23 април. Какво накара Есил Дюран да потърси здравна помощ?

Есил, наскоро споделихте в обществените мрежи видео от болница. Защо се озовахте там?

Нека първо направя едно конкретизиране - в никакъв случай не съм била последовател на шокиращите видеа и вести, тъй като не претърпявам абсурда в каквато и да е форма. Просто тичам от такива неща, колкото и това да не работи за мен в нашия шоубизнес. Иначе и аз съм способна да направя 250 абсурда, доста сочни, и да надмина много мои сътрудници, само че не съм се възползвала от сходна опция. Смятам, че фокусът би трябвало да е върху това, което обичам да върша пеенето, музиката, основаването на песни... Може да звучи старомодно в днешно време, само че не преставам да го настоявам с риск да ме възприемат като лелка. Доста дълго беше уточнението ми, а в този момент да отговоря и на въпроса.

Направих видеото, тъй като ми предстоеше концертът " 25 нюанса глас “ в София. Но след тежък вирус и след участия, които нямаше по какъв начин да откажа, защото бяха изцяло разпродадени, се пренатоварих. Надявах се да излъжа тялото, единствено че не съумях. Наложи се да вляза в болница, защото имах обострен синузит, който изискваше съществено лекуване, и то незабавно. Видеото ми в действителност беше опрощение към всички тези, които си бяха купили билети за моя концерт. Исках от мен да чуят какво е положението ми, а не да го научават от други. Сега, за моя наслада, концерт ще има и той ще бъде на 23 април в залата на " Пиротска " 5, живот и здраве. Така че поканвам всички, които желаят да участват, да заповядат.

- В уеб страниците обаче се появиха стряскащи информации, че са ви правили пункция, че лекарите са вадили гной.

- В уеб страниците обичат да пишат такива шокиращи вести, само че за какво не отразяват нищо, когато ме награждават? Тази година получих наградата „ Златна игла “ като дизайнер. Нямаше нито една обява за това. Нито една! Направих хубави концерти, съчетавайки джаз и етно, с доста музиканти на сцената, с импровизации, с разкази за моя живот сред песните, само че никой не написа и ред. Явно не се интересуват от мен като креативна персона, само че когато съм тежко болна и ми източват гной от синусите, всички се надпреварват да пишат. Естествено, че като си с обострен синузит, би трябвало да се направи пункция. Но то толкоз трагично беше написано, че се стресна много народ.

- Звучите ми яростно!

Не, не съм гневна! Забранявам си да бъда гневна за каквото и да било! Осъзнала съм, че не би трябвало да имам никакви упования от хората. Все отново това, което ти смяташ за полезност, за тях може да не е по този начин. Различни сме и е добре да одобряваме другия подобен, какъвто е.

- Защо не вървите по по-лесния път на комерсиалната музика, а съчетавате джаз и етно?

- Още когато влязох в попфолк жанра, доста ми се искаше да мога да трансформира нещо. От самото начало не обичам кебапчийниците и механите. Да, пяла съм в такива заведения, тъй като трябваше да оставам жив, само че не е моето. Още първите ми записани песни са като за концерт. Други не залагат толкоз на песните, а избират да са много разсъблечени. Не че не съм предходна и през това при започване на кариерата ми, само че не считам, че беше нужно. Така че не осъждам никого. Хората обаче ме запомниха с ефектните театрални дизайнерски костюми, с забавните клипове и песните, които се пеят и до през днешния ден. Опитвах се да опитвам и да диря особеното, не обичам да се съединявам с масовката. Даже в този момент като се замисля, всички награди, които съм получавала, са били за нововъведение или автентичност, което в действителност е доста хубаво. Така беше и когато бях в „ Пайнер “, и в този момент в модата. Обичам непрекъснато да откривам нещо ново и това ме кара да се усещам жива.

- Почитателите на попфолка одобряват ли джаза и почитателите на джаза одобряват ли попфолка?

- Давам си сметка, че се занимавам с невъзможни неща! Понякога просто се чудя кое ме кара да ходя по най-неотъпканата пътека. Стоя някъде сред жанровете и до момента в който в света това си е нещо обикновено, у нас се оказва комплицирана задача. В България в джаза не се приема да се опитва и да се позволяват други жанрове. За мен няма логичност, само че е по този начин!

Във фолка пък се мисли тесногръдо и се счита, че всичко, което не е щракане с пръсти, е ужасно скучно. Всичко това ме озадачава. Но няма да се откажа, тъй като желая да нахраня първо личната си душа. Ако не го направя, то няма смисъл от този живот. Всички заболявания и проблеми на хората идват от това, че не разрешават душата им да лети и да пее. Проблемът в нашата креативна реалност е, че ние вършим песни, с цел да трупаме гледания, да създадем скандал, да се харесаме на милиони, да ни канят по участия... и на последно място да доставим наслаждение на душата си, да изпратим свое обръщение или да променим усета на публиката. Истината е, че огромна част от нас се превърнахме в занаятчии или имитатори, а не сме актьори. Ето в това е моята огромна болежка! Слава богу, има изключения въпреки всичко.

- Все по-сериозно в музиката навлиза изкуственият разсъдък той композира, написа текстове, даже изпява песента. Не е ли това доста ужасно за създателите?

- Признавам си, че съм пробвала да видя какво може изкуственият разсъдък. Но тук има една доста значима детайлност. Аз съм „ за ", когато избираш единствено скъпото, което и предлага изкуственият разсъдък, и вземеш от него това, за което ти самият не си се сетил. На мен персонално ми е давал хиляди разновидности, откакто съм му пуснала музика и аранжимент. Ако го върша сама, един живот няма да ми стигне за това. Изкуственият разсъдък предлага бързи разновидности и форсира работата. Той е асистент и предизвика твоята креативност. Аз желая да бъда предизвикана, а не да бъда носена от него.

- Ще ви натъжа със идващия въпрос, само че уви, това са нещата от живота. През февруари загубихте татко си. Какво си отиде от живота ви с неговата гибел?

- Когато загубим родител, нещо от детето в теб вечно си отива. И светът наподобява някак друго, тъй като пречупваш всичко през тази липса. Моят татко беше дос-тоен, трудолюбив и доста почитан човек. Баща като по книга! Беше артистичен и харесваше силата ми, упоритостта ми, радваше се на моите триумфи, обичаше да ме поучава, да ми дава най-хубавото решение. Смяташе, че доста наподобявам на него в пристрастеността към работата. С него съм обсъждала всяка моя стъпка. През последните два месеца прекарахме единствено двамата в болничните отделения и считам, че по някакъв метод това беше подарък за мен. Имахме дълги диалози, смяхме се, плакахме... казахме си много неща.

А кои негови думи няма да забравите в никакъв случай?

Последните му думи към мен бяха: „ Благодаря ти за грижите “. След малко завръщане в София по работа още веднъж планирах да отида при него и майка ми в Хасково. Забавих се с един ден. Помня, че имаше голям сняг, а пътищата бяха непроходими. Точно тогава той беше пристигнал в схващане и по телефона ми сподели: „ Благодаря ти за всичко! “. И преди да потегли сутринта на идващия ден, той умря. Така и не съумях да стигна, до момента в който беше още жив. Не мога да си простя това забавяне. Тези негови последни думи към мен не стопират да кънтят в ушите ми. Не считам, че родителите би трябвало да ни благодарят. Ние ще сме постоянно до тях, в случай че ще, светът да се обърне. Ние, децата, сме признателните! Плача непрестанно, връщайки се към този миг. Истината е, че татко ми ме научи да не икономисвам думата „ благодаря ", и считам, че тя е доста значима. В това последно негово тестване ние не бяхме просто родител-дете, а две души, които си споделиха всичко в този прелестен земен живот.



- Нека разведрим диалога. Синът ви Харис беше зрелостник през 2024 година и към този момент е студент. Каква компетентност избра?

- Харис се развива прелестно. Става все по-самостоятелен и все по-смел. Следва информационен мениджмънт в Софийския университет. Влече го и 3D моделирането. Иска да се развива в тази посока и се занимава по 10 часа всеки ден. Спазва това предписание, защото всички у дома сме фенове на учителя Теодосий Симеонов-Тео. Той споделя, че в случай че правиш нещо най-малко по 10 часа дневно, след няколко години няма по какъв начин да не си най-хубавият в това, с което се занимаваш.

- Не ви ли беше малко мъчително, че не избра музиката? Все отново и вие, и татко му, който е композитор, сте посветили живота си на нея.

- Да си призная, минах през интервал, в който мъничко ми се искаше да ми запее и да ме разплаче. Има нещо хубаво в това детето да те продължи по някакъв метод. Харис даже го усети и един път ме попита: „ Мамо, неистина ли се, или ти просто държеше аз да пея и в този момент съм те разочаровал? ". С днешна дата умерено мога да кажа, че се веселя, че той потегли по собствен път, и съм доста щастлива.

- След 30 години връзка през 2025 година сключихте брак с Борис Павлов-Бобо. Какво се промени в връзките ви, откакто подписахте? Заобичахме се още повече!

- Сякаш с този автограф довършихме нещо, което липсваше във връзката ни. Едно мъничко късче от пъзела висеше някъде, само че в този момент го наместихме и то си е на точното място.



- Вече стана дума за работата ви като дизайнер. Известно е, че обличате много от известните персони у нас. Какво Ви дава модата?

- Дава ми друго изложение на моята артистична същина. Когато усетя някакъв недостиг в музиката, модата е там, с цел да ми обезпечи опция това нещо да излезе и да получа задоволство. Човек, носещ този креативен дух, желае да основава и има нужда направеното от него да бъде показано. А най-голямата ми наслада е, когато нещата ми се харесват. По малките екрани има взрив на риалити формати.

- Вие самата сте били жури в „ Мюзик Айдъл " и „ България търси гений ", участвахте в „ Като две капки вода ". Ако имате опция през днешния ден да избирате, в кое предаване бихте се присъединили?

- Със сигурност в никакъв случай повече не бих приела да съм жури, тъй като да заявиш субективното си мнение и по този метод да отклониш от пътя човек, който може да успее, си е огромна отговорност. А и тези излъчвания се вършат за шоуто, а не да дават същинска реализация на младите гении. Кажете ми какъв брой от участниците, минали през тези риалити формати, ги виждате в шоубизнеса? Много малко! В това отношение единствено „ Като две капки вода " прави изключение. Всеки, който е бил там, знае, че след него хората те виждат към този момент с други очи, опознават те доста по-добре и като глас, и като благоприятни условия. Затова отново бих взела участие в „ Като две капки вода ". За нас, артистите, това е доста скъпо предаване. Също би ми било забавно да вземам участие в " Трейтърс: игра на предатели ".

- Говорихме за пътя ви, само че накъде върви през днешния ден Есил Дюран?

- Вървя си в моята посока, тъй като желая да дам храна на душата ми, която да освети пътя ми доста по-добре, в сравнение с в случай че единствено зареждам усетите на хората. Желая моята светлина да се отрази и на открито, към другите, тъй като е доста мрачно. А другояче е елементарно да направя един попфолк концерт, само че не това е концепцията ми. Желая да съм вярна на себе си и за мен постоянно е било значимо какви хора имам за аудитория, а не какъв брой души са пристигнали на концерта ми.

Едно изявление на в. " Филтър "