„Видения“-та на Пламен Легкоступ – само в галерия „Възраждан...
„ Видения, фантазии и легенди: шепот от дълбините “ е името на следващата галерия на Пламен Легкоступ. Този път надареният художник подрежда платна в изложба „ Възраждане “. Откриването е на 8 май 2025 година четвъртък, от 18:00 часа. Експозицията продължава три седмици, до 02.06.2025 г.
.webp )
Заглавието на експозицията „ Видения, фантазии и легенди: шепот от дълбините “ по никакъв начин не е инцидентно. „ Винаги одобрявам изкуството като игра, в която сътворявам видения, осъществявам фантазии, разшифровам легенди, а изкуството ме учи да превъзмогвам компликациите с смешка “, сподели самия създател.
.webp )
Проф. Пламен Легкоступ несъмнено е един от най-оригиналните български художници, споделя за него галеристката Краси Алексиева. И добавя: „ Пламен Легкоступ още веднъж ни омагьосва със своите калейдоскопични картини. Красотата и приказността на дворците и къщите върху платната има за основа старините на Търново, Пловдив и друга българска приемственост. Определено се постанова и блестяща екзотика. А рибата, тя очевидно е нещо свещено за създателя, тя пулсира в доста от картините, като е натоварена с обилие от знаци, емблематични знаци и мистерии. Сякаш носи света върху себе си. Творбите ни втурват в притчовата приказка на една огромна креативна фикция “.
.webp )
„ Творчеството на Пламен Легкоступ идва, с цел да ни върне към магията на фолклорното, с цел да ни покаже по какъв начин надълбоко в нас, умишлено и подсъзнателно са преплетени обособени културни пластове на историческото време. Те не обременяват мисленето ни, а го просветляват “, думи, казани от Радослав Радев при откриването на една от многочислените ми изложения. По-скоро се любувам на измислянето на концепцията, на самия креативен акт, на основаването на картината, на отзвука, който тя има след това, тъй като приказката е безкрайна, а както пее Едит Пиаф „ La fete continuit “ – „ празникът продължава “!
.webp )
Основен цикъл са рибите. Те описват доста, макар че са безмълвни. Говорят сякаш за историята, а пречупват човешките взаимоотношения през погледа на съвременника. Всяка една риба е и алегория, заплувала нанякъде, носи нещо на гърба си, среща друга риба. Друг цикъл са „ Античните съдове “, а трети – „ Средновековните градове “.
Художествената идея на избран създател е от изключителна значимост за оформянето на неговия жанр, по тази причина съм се стремил да си основа във времето собствен личен жанр, който да ме прави различим – споделя за себе си самият художник. „ Опитал съм се по самобитен метод да осмисля декоративизма на формата, цвета и орнамента – детайли, които имат значимо значение за българското изобразително изкуство, а средновековните български миниатюри и икони, стенописите, шевиците и родопските халища, керамиката и резбата върху камък и дърво са историческата основа, върху чиято интерпретация съм формирал стилистиката на изразните средства в моето творчество, до момента в който тематичният ми избор е въодушевен, в огромна степен, от българската средновековна архитектура и обредност.
Тръгвайки от богомилските митове и старобългарските апокрифи, визуализирани в разнообразни графични техники, последователно избистрих своя лична тематична идея в естетиката на живописния изказ. Владеенето на рисунката и прецизното потребление на акрилната техника последователно изкристализираха в една присъща стилистика, в която се съчетават класическата фигуративност, чистите декоративни цветове и архитектоничните форми, а във фронталните композиции, с противоположна вероятност върху еднакъв декор, от време на време позлатен, личат уроците на старите майстори-иконописци, до момента в който цветовият темп е построен от интензивността на чистите тонове от целия набор. Чрез директния пластически език диря днешния образен облик на старите притчи в средновековните градове, в античните натюрморти и митичните кораби-риби. Картините ми изобилстват от ярки багри, фигури, знаци и предизвикат наблюдаващия към размисъл “, споделя създателят.
Заглавието на експозицията „ Видения, фантазии и легенди: шепот от дълбините “ по никакъв начин не е инцидентно. „ Винаги одобрявам изкуството като игра, в която сътворявам видения, осъществявам фантазии, разшифровам легенди, а изкуството ме учи да превъзмогвам компликациите с смешка “, сподели самия създател.
Проф. Пламен Легкоступ несъмнено е един от най-оригиналните български художници, споделя за него галеристката Краси Алексиева. И добавя: „ Пламен Легкоступ още веднъж ни омагьосва със своите калейдоскопични картини. Красотата и приказността на дворците и къщите върху платната има за основа старините на Търново, Пловдив и друга българска приемственост. Определено се постанова и блестяща екзотика. А рибата, тя очевидно е нещо свещено за създателя, тя пулсира в доста от картините, като е натоварена с обилие от знаци, емблематични знаци и мистерии. Сякаш носи света върху себе си. Творбите ни втурват в притчовата приказка на една огромна креативна фикция “.
„ Творчеството на Пламен Легкоступ идва, с цел да ни върне към магията на фолклорното, с цел да ни покаже по какъв начин надълбоко в нас, умишлено и подсъзнателно са преплетени обособени културни пластове на историческото време. Те не обременяват мисленето ни, а го просветляват “, думи, казани от Радослав Радев при откриването на една от многочислените ми изложения. По-скоро се любувам на измислянето на концепцията, на самия креативен акт, на основаването на картината, на отзвука, който тя има след това, тъй като приказката е безкрайна, а както пее Едит Пиаф „ La fete continuit “ – „ празникът продължава “!
Основен цикъл са рибите. Те описват доста, макар че са безмълвни. Говорят сякаш за историята, а пречупват човешките взаимоотношения през погледа на съвременника. Всяка една риба е и алегория, заплувала нанякъде, носи нещо на гърба си, среща друга риба. Друг цикъл са „ Античните съдове “, а трети – „ Средновековните градове “.
Художествената идея на избран създател е от изключителна значимост за оформянето на неговия жанр, по тази причина съм се стремил да си основа във времето собствен личен жанр, който да ме прави различим – споделя за себе си самият художник. „ Опитал съм се по самобитен метод да осмисля декоративизма на формата, цвета и орнамента – детайли, които имат значимо значение за българското изобразително изкуство, а средновековните български миниатюри и икони, стенописите, шевиците и родопските халища, керамиката и резбата върху камък и дърво са историческата основа, върху чиято интерпретация съм формирал стилистиката на изразните средства в моето творчество, до момента в който тематичният ми избор е въодушевен, в огромна степен, от българската средновековна архитектура и обредност.
Тръгвайки от богомилските митове и старобългарските апокрифи, визуализирани в разнообразни графични техники, последователно избистрих своя лична тематична идея в естетиката на живописния изказ. Владеенето на рисунката и прецизното потребление на акрилната техника последователно изкристализираха в една присъща стилистика, в която се съчетават класическата фигуративност, чистите декоративни цветове и архитектоничните форми, а във фронталните композиции, с противоположна вероятност върху еднакъв декор, от време на време позлатен, личат уроците на старите майстори-иконописци, до момента в който цветовият темп е построен от интензивността на чистите тонове от целия набор. Чрез директния пластически език диря днешния образен облик на старите притчи в средновековните градове, в античните натюрморти и митичните кораби-риби. Картините ми изобилстват от ярки багри, фигури, знаци и предизвикат наблюдаващия към размисъл “, споделя създателят.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ