Видът мазнини, които присъстват в ежедневното хранене, може пряко да

Видът мазнини, които участват в ежедневното хранене, може директно да въздейства върху успеваемостта на имунната система и способността на организма да се пази от инфекции и ракови болести. До този извод стига интернационален екип учени, управителен от откриватели от Университета в Куинсланд (University of Queensland) в Австралия, оповестява организация Синхуа.

Проучването демонстрира, че хранителният режим може да трансформира липидния състав на Т-лимфоцитите – основен вид бели кръвни кафези, които играят централна роля в имунната отбрана. Т-клетките вземат участие в разпознаването и унищожаването на вируси, бактерии и ракови кафези, а тяхната функционалност е от решаващо значение за успеваемостта на имунния отговор.

Според ръководителя на проучването проф. Ю Ди от института „ Фрейзър “ към Университета в Куинсланд, другите типове мастни киселини в храната могат да трансформират устойчивостта на тези кафези към така наречен оксидативен стрес – развой, при който реактивни кислородни молекули повреждат клетките и могат да доведат до преждевременната им гибел.

Изследователите откриват, че хранителен режим с релативно по-ниско наличие на полиненаситени мастни киселини и по-висок дял на мононенаситени мазнини може да направи Т-клетките по-устойчиви на този развой. Това значи, че имунните кафези могат да действат по-дълго и по-ефективно, което евентуално усъвършенства способността на организма да се оправя с инфекции и други болести.

„ Типът мазнини, които одобряваме посредством храната, трансформира мастния състав на Т-клетките. Тези промени могат да създадат клетките по-уязвими или по-устойчиви, което директно се отразява върху силата на имунния отговор “, изяснява проф. Ю Ди. По думите му основна роля играе липидният метаболизъм – методът, по който организмът разгражда и употребява мазнините на клетъчно равнище.

Резултатите от проучването демонстрират също, че питателните привички могат да окажат въздействие върху успеваемостта на медицински лечения. Според учените промени в диетата биха могли евентуално да подобрят реакцията на организма към ваксини и към някои модерни противоракови лекувания, които разчитат точно на интензивността на имунната система.

Кои храни съдържат потребни мазнини?
Полиненаситените мастни киселини (PUFA) се съдържат главно в храни като мазни морски риби, соя, орехи и някои растителни масла, до момента в който мононенаситените мастни киселини (MUFA) се срещат в по-големи количества в зехтина, авокадото, маслините и ядките. Тези мазнини се смятат за по-здравословна опция на наситените мазнини, които се свързват с нараснал риск от сърдечносъдови болести.

Специалисти по хранене означават, че салдото сред другите типове мастни киселини е основен за здравето. Модели на хранене като средиземноморската диета, която се характеризира с висока консумация на зехтин, зеленчуци, риба и ядки, от дълго време се свързват с по-добра имунна функционалност и по-нисък риск от хронични болести.

Въпреки това учените акцентират, че оптималното съответствие сред полиненаситени и мононенаситени мазнини към момента не е изцяло изяснено. Необходими са спомагателни проучвания, с цел да се откри тъкмо по какъв начин другите типове мазнини въздействат върху жизнеспособността на Т-клетките и върху имунния отговор на организма.

Според специалистите новите данни способстват за възходящото схващане, че храненето освен обезпечава сила, само че и интензивно контролира имунната система, което може да има значение както за профилактиката на болести, по този начин и за успеваемостта на актуалните медицински лечения.