Как най-високият мост в света промени картата на Европа?
Виадуктът Мийо е един съвършен образец за комбиниране на техниката и изкуството
Издигащ се над изящен пейзаж, той несъмнено е един от най-красивите мостове в света. Мостът е толкоз прочут, че има личен посетителски център, а хората възнамеряват пътувания до региона единствено с цел да преминат по него. Може да бъде забелязан даже от Kосмоса.
За коя забележителност става въпрос? Голдън Гейт? Не, това е виадуктът Мийо - един съвършен образец за комбиниране на техниката и изкуството. Издигнат високо над дефилето Тарн в Южна Франция и дълъг 2460 метра, Мийо е най-високият мост в света с градивна височина 336,4 метра, съгласно CNN.
За разлика от други известни мостове, които нормално свързват две точки на сходна надморска височина, виадуктът на процедура се трансформира в противоположното на влакче в увеселителен парк, като минава по равно през долината, до момента в който земята под него се вълнува нагоре-надолу. Височината на седемте стълба варира от 78 до 245 метра, като всеки от тях е изчислен до милиметър, с цел да обезпечи идеално безпрепятствено преживяване за водачите, които се издигат през Тарн. В същото време е безусловно точно произведение, само че и красиво.
" Това е знамение на актуалния свят ", признава Дейвид Найт, шеф по планиране и инженеринг в Cake Industries и профилиран консултант на Института на строителните инженери пред медията. " Това е съвършеното взаимоотношение сред архитектура и инженерство, което значи, че всеки, който го види, го счита за впечатляващ. "
Нищо чудно, че за мнозина прекосяването през виадукта е нещо, за което се пътува, а не нещо, което се прави по време на пътешестване.
Но по какъв начин това знамение на актуалния свят е издигнато в средата на Франция? И за какво планирането му лишава две десетилетия и на процедура трансформира картата на Европа?
Отговорът на всички тези въпроси е географията. Централният масив е обширна планинска област, прорязана от дълбоки долини и клисури, ситуирана почти в междинната част на долната половина на Франция. Разположен на към 15% от територията на страната и граничещ с Алпите на изток, той е едно от трудностите, които би трябвало да премине всеки, който пътува от северната към южната част на страната - или от Северна Европа към Испания. Този виадукт е толкоз значим, само че и сложен, че съгласно Мишел Вирлож, инженерът, управлявал проектантския екип, който за първи път стартира работа по него през септември 1987 година, се възнамерява от две десетилетия. " Първият проблем не беше какъв мост да се построи, а къде ще минава автомагистралата ", споделя той.
По това време Централният масив е далечен, макар централното си местонахождение. Има еднопътна жп линия, а пътищата " не са доста положителни ", по негови думи. " Централната част на Франция не можеше да се развива заради липса на превоз ".
Затова през 80-те години на предишния век френското държавно управление взема решение да модернизира пътната мрежа, а тогавашният президент Валери Жискар д`Естен взема решение за създаване на автомагистрала. Една от задачите е да се отпуши прословутия задръстен път към Мийо, кoйто се спуска в долината и пресича река Тарн в центъра на града. " Преминаването през Мийо беше черна точка на трафика за туристите. Имаше доста тапи, километрични. Това създаваше доста неприятен имидж на нашия регион във връзка с замърсяването. А на локалните поданици им отнемаше доста време да стигнат от една точка до друга ", споделя Емануел Газел, сегашен кмет на Мийо.
Източник: iStock by Getty Images
Въпреки това по думите на лорд Норман Фостър, който става проектант на моста, регионът е " извънредно красива котловина, трансформирала се в едно от най-големите тесни места във Франция ".
" Решението за изграждане на мост към Мийо е взето през септември 1986 година ", споделя Вирлож, който по това време е началник на отдела за огромни мостове във френската администрация. Той признава, че е имало единствено един проблем - географията на региона. " Започнахме да търсим къде е допустимо, само че доста разновидности бяха неприятни и лиши съвсем три години, с цел да намерим решение. "
Една от концепциите е автомагистралата да се прокара на изток от Мийо, като пътят остане на платото, а долините от двете му страни се пресичат с два висящи моста. Но това няма да разреши връзка с Мийо: " Единственият огромен град сред Клермон-Феран и Безие ", споделя Вирлож, " който се нуждаеше от стопански подтик ". Затова се обръщат към специалистите: геолози, геотехнолози и пътни инженери.
Първата концепция на екипа е пътят да минава западно от Мийо, като се спуска на по-ниска надморска височина в долината, минава се по мост на по-ниско равнище и още веднъж се изкачва до платото, а по-късно се прави тунел. В стадий на обмисляне обаче на пътния инженер на екипа Жак Субейран му светва лампичка. " Дори не бях помислил за опцията да мина на високо равнище. Веднага си споделих, че се държим неуместно. Започнахме да работим върху концепцията да минаваме от плато на плато. "
И по този начин, единствено след осем дни те към този момент имат подробни чертежи на вълнообразните равнища на терена, както и допустима височина за автомагистралата, която да се провира през него.
Екипът знае къде желае да бъде виадуктът, само че... по какъв начин би трябвало да наподобява той?
Веднага се стига до решение - най-хубавият вид ще бъде мост с въжени платформи. " Кабелът е най-ефективната структура за преместване на товар и може да се получи доста тънка палуба, тъй че е доста по-добре да се гледа ", споделят. По техни думи стройността е била значима. Вече е имало разногласия по отношение на концепцията за прекосяване на мост през подобен прочут пейзаж. За да се избегне разрушаването му, мостът е трябвало да наподобява " доста спокоен ".
Но приемането на зелена светлина лишава няколко години. Френското държавно управление афишира конкурс за планиране на моста и през 1996 година поръчката е извоювана от група, ръководена от английския проектант Норман Фостър - в този момент лорд Фостър. Той дефинира мостът да се трансферира през долината, а не през реката и това му решение го отличава от останалите съперници.
Но защото локалната общественост се вълнува от концепцията да бъде развалена тяхната естествена хубост, Фостър се изправя пред " предизвикването на дизайна... да сътвори нещо, което да усъвършенства пейзажа, да се разположи нежно на дъното на долината - да бъде най-деликатната и лека интервенция ". " Силите напразно на това равнище са големи и колоните би трябвало да се съобразят с голямото разширение и стесняване на палубата ", споделя Фостър.
Източник: iStock by Getty Images
За благополучие, въпреки че съгласно остарялата сентенция архитектите и инженерите би трябвало да са на нож, тази обстановка се оказва изключение. " Взимахме решение за пет минути ", спомня си той.
И добре, че участва съгласие, тъй като планът за въжен мост със седем елегантни стълба, които маршируват през пейзажа, и това, което Фостър назовава " змията на пътя, необикновено тънка като бръснарско ножче ", устоя инспекцията на времето.
Междувременно за построяването му са употребявани 290 000 тона стомана и бетон, а по него работят към 600 строители. " Огромното предизвикателство е какво се случва, когато го построиш. Когато поставяте тежестта на разнообразни места, тя се движи в разнообразни направления. Има разнообразни материали, които взаимодействат между тях - това е толкоз мъчно, колкото и инженерството ", споделя Найт.
Едва когато виадуктът е бил подложен, екипът е могъл да ревизира дали планът е бил сполучлив - както от естетическа, по този начин и от инженерна позиция. Всеки подробност е прегледан предвид на евентуалния му резултат върху пейзажа, както и дали може да издържи на силите на тази височина. Фостър признава, че когато отива да го види за първи път, " бях обезпокоен до степен, в която съвсем се разболях физически ".
" Мъчил се е " за цвета на кабелните стълбове - в случай че са светли, ще се сливат с небето, само че ще се открояват на фона на пейзажа. " Почти се разболях от терзание, само че си припомням по какъв начин дойдох с колата и мостът последователно се виждаше и най-после разбрах, че това въпреки всичко е било вярното решение ", споделя.
Източник: iStock by Getty Images
Виадуктът може и да е предизвиквал разногласия, когато е умислен за първи път, само че локалната неприязън стартира да се размива, откакто излиза наяве по какъв начин ще наподобява планът.
" Хората смятаха, че основаването на обходен път ще значи, че туристите ще могат да заобикалят Мийо и градът ще се изпразни ", включва се и кметът. " Някои смятаха, че това ще скапе пейзажа ни, само че в действителност той го добави. Привлича гости - единствено през първата година 10 000 автомобила стопират всеки уикенд в сервизната зона, с цел да се насладят на гледката. "
И внезапно пътуването от Северна до Южна Франция и от Северна Европа до Испания (или обратно) става елементарно.
Днес виадуктът е довел доста туристи, откриващи Мийо. " Мнозина идват поради виадукта, само че правят оценка всички останали аспекти на нашия регион. Други пък пътуват на отмора. Мийо към този момент не е черна точка. Той се е трансформирал в дестинация - туристите избират да посетят Мийо и към този момент не им се постанова да понасят ужасните тапи. Така че градът не се е изпразнил, а в противен случай. "
Но като се изключи че е регион с изключителна естествена хубост, в Мийо има и история. По времето на Римската империя градът е прочут с керамиката си, която се придвижва из цялата империя - от Северна Африка до Англия.
" Той ни сложи на картата на света. Всички познават Мийо с помощта на виадукта. След 20 години архитектурното и софтуерното достижение е все по този начин новаторско - все по този начин неизмеримо ", заключва кметът.
Издигащ се над изящен пейзаж, той несъмнено е един от най-красивите мостове в света. Мостът е толкоз прочут, че има личен посетителски център, а хората възнамеряват пътувания до региона единствено с цел да преминат по него. Може да бъде забелязан даже от Kосмоса.
За коя забележителност става въпрос? Голдън Гейт? Не, това е виадуктът Мийо - един съвършен образец за комбиниране на техниката и изкуството. Издигнат високо над дефилето Тарн в Южна Франция и дълъг 2460 метра, Мийо е най-високият мост в света с градивна височина 336,4 метра, съгласно CNN.
За разлика от други известни мостове, които нормално свързват две точки на сходна надморска височина, виадуктът на процедура се трансформира в противоположното на влакче в увеселителен парк, като минава по равно през долината, до момента в който земята под него се вълнува нагоре-надолу. Височината на седемте стълба варира от 78 до 245 метра, като всеки от тях е изчислен до милиметър, с цел да обезпечи идеално безпрепятствено преживяване за водачите, които се издигат през Тарн. В същото време е безусловно точно произведение, само че и красиво.
" Това е знамение на актуалния свят ", признава Дейвид Найт, шеф по планиране и инженеринг в Cake Industries и профилиран консултант на Института на строителните инженери пред медията. " Това е съвършеното взаимоотношение сред архитектура и инженерство, което значи, че всеки, който го види, го счита за впечатляващ. "
Нищо чудно, че за мнозина прекосяването през виадукта е нещо, за което се пътува, а не нещо, което се прави по време на пътешестване.
Но по какъв начин това знамение на актуалния свят е издигнато в средата на Франция? И за какво планирането му лишава две десетилетия и на процедура трансформира картата на Европа?
Отговорът на всички тези въпроси е географията. Централният масив е обширна планинска област, прорязана от дълбоки долини и клисури, ситуирана почти в междинната част на долната половина на Франция. Разположен на към 15% от територията на страната и граничещ с Алпите на изток, той е едно от трудностите, които би трябвало да премине всеки, който пътува от северната към южната част на страната - или от Северна Европа към Испания. Този виадукт е толкоз значим, само че и сложен, че съгласно Мишел Вирлож, инженерът, управлявал проектантския екип, който за първи път стартира работа по него през септември 1987 година, се възнамерява от две десетилетия. " Първият проблем не беше какъв мост да се построи, а къде ще минава автомагистралата ", споделя той.
По това време Централният масив е далечен, макар централното си местонахождение. Има еднопътна жп линия, а пътищата " не са доста положителни ", по негови думи. " Централната част на Франция не можеше да се развива заради липса на превоз ".
Затова през 80-те години на предишния век френското държавно управление взема решение да модернизира пътната мрежа, а тогавашният президент Валери Жискар д`Естен взема решение за създаване на автомагистрала. Една от задачите е да се отпуши прословутия задръстен път към Мийо, кoйто се спуска в долината и пресича река Тарн в центъра на града. " Преминаването през Мийо беше черна точка на трафика за туристите. Имаше доста тапи, километрични. Това създаваше доста неприятен имидж на нашия регион във връзка с замърсяването. А на локалните поданици им отнемаше доста време да стигнат от една точка до друга ", споделя Емануел Газел, сегашен кмет на Мийо.
Източник: iStock by Getty Images Въпреки това по думите на лорд Норман Фостър, който става проектант на моста, регионът е " извънредно красива котловина, трансформирала се в едно от най-големите тесни места във Франция ".
" Решението за изграждане на мост към Мийо е взето през септември 1986 година ", споделя Вирлож, който по това време е началник на отдела за огромни мостове във френската администрация. Той признава, че е имало единствено един проблем - географията на региона. " Започнахме да търсим къде е допустимо, само че доста разновидности бяха неприятни и лиши съвсем три години, с цел да намерим решение. "
Една от концепциите е автомагистралата да се прокара на изток от Мийо, като пътят остане на платото, а долините от двете му страни се пресичат с два висящи моста. Но това няма да разреши връзка с Мийо: " Единственият огромен град сред Клермон-Феран и Безие ", споделя Вирлож, " който се нуждаеше от стопански подтик ". Затова се обръщат към специалистите: геолози, геотехнолози и пътни инженери.
Първата концепция на екипа е пътят да минава западно от Мийо, като се спуска на по-ниска надморска височина в долината, минава се по мост на по-ниско равнище и още веднъж се изкачва до платото, а по-късно се прави тунел. В стадий на обмисляне обаче на пътния инженер на екипа Жак Субейран му светва лампичка. " Дори не бях помислил за опцията да мина на високо равнище. Веднага си споделих, че се държим неуместно. Започнахме да работим върху концепцията да минаваме от плато на плато. "
И по този начин, единствено след осем дни те към този момент имат подробни чертежи на вълнообразните равнища на терена, както и допустима височина за автомагистралата, която да се провира през него.
Екипът знае къде желае да бъде виадуктът, само че... по какъв начин би трябвало да наподобява той?
Веднага се стига до решение - най-хубавият вид ще бъде мост с въжени платформи. " Кабелът е най-ефективната структура за преместване на товар и може да се получи доста тънка палуба, тъй че е доста по-добре да се гледа ", споделят. По техни думи стройността е била значима. Вече е имало разногласия по отношение на концепцията за прекосяване на мост през подобен прочут пейзаж. За да се избегне разрушаването му, мостът е трябвало да наподобява " доста спокоен ".
Но приемането на зелена светлина лишава няколко години. Френското държавно управление афишира конкурс за планиране на моста и през 1996 година поръчката е извоювана от група, ръководена от английския проектант Норман Фостър - в този момент лорд Фостър. Той дефинира мостът да се трансферира през долината, а не през реката и това му решение го отличава от останалите съперници.
Но защото локалната общественост се вълнува от концепцията да бъде развалена тяхната естествена хубост, Фостър се изправя пред " предизвикването на дизайна... да сътвори нещо, което да усъвършенства пейзажа, да се разположи нежно на дъното на долината - да бъде най-деликатната и лека интервенция ". " Силите напразно на това равнище са големи и колоните би трябвало да се съобразят с голямото разширение и стесняване на палубата ", споделя Фостър.
Източник: iStock by Getty Images За благополучие, въпреки че съгласно остарялата сентенция архитектите и инженерите би трябвало да са на нож, тази обстановка се оказва изключение. " Взимахме решение за пет минути ", спомня си той.
И добре, че участва съгласие, тъй като планът за въжен мост със седем елегантни стълба, които маршируват през пейзажа, и това, което Фостър назовава " змията на пътя, необикновено тънка като бръснарско ножче ", устоя инспекцията на времето.
Междувременно за построяването му са употребявани 290 000 тона стомана и бетон, а по него работят към 600 строители. " Огромното предизвикателство е какво се случва, когато го построиш. Когато поставяте тежестта на разнообразни места, тя се движи в разнообразни направления. Има разнообразни материали, които взаимодействат между тях - това е толкоз мъчно, колкото и инженерството ", споделя Найт.
Едва когато виадуктът е бил подложен, екипът е могъл да ревизира дали планът е бил сполучлив - както от естетическа, по този начин и от инженерна позиция. Всеки подробност е прегледан предвид на евентуалния му резултат върху пейзажа, както и дали може да издържи на силите на тази височина. Фостър признава, че когато отива да го види за първи път, " бях обезпокоен до степен, в която съвсем се разболях физически ".
" Мъчил се е " за цвета на кабелните стълбове - в случай че са светли, ще се сливат с небето, само че ще се открояват на фона на пейзажа. " Почти се разболях от терзание, само че си припомням по какъв начин дойдох с колата и мостът последователно се виждаше и най-после разбрах, че това въпреки всичко е било вярното решение ", споделя.
Източник: iStock by Getty Images Виадуктът може и да е предизвиквал разногласия, когато е умислен за първи път, само че локалната неприязън стартира да се размива, откакто излиза наяве по какъв начин ще наподобява планът.
" Хората смятаха, че основаването на обходен път ще значи, че туристите ще могат да заобикалят Мийо и градът ще се изпразни ", включва се и кметът. " Някои смятаха, че това ще скапе пейзажа ни, само че в действителност той го добави. Привлича гости - единствено през първата година 10 000 автомобила стопират всеки уикенд в сервизната зона, с цел да се насладят на гледката. "
И внезапно пътуването от Северна до Южна Франция и от Северна Европа до Испания (или обратно) става елементарно.
Днес виадуктът е довел доста туристи, откриващи Мийо. " Мнозина идват поради виадукта, само че правят оценка всички останали аспекти на нашия регион. Други пък пътуват на отмора. Мийо към този момент не е черна точка. Той се е трансформирал в дестинация - туристите избират да посетят Мийо и към този момент не им се постанова да понасят ужасните тапи. Така че градът не се е изпразнил, а в противен случай. "
Но като се изключи че е регион с изключителна естествена хубост, в Мийо има и история. По времето на Римската империя градът е прочут с керамиката си, която се придвижва из цялата империя - от Северна Африка до Англия.
" Той ни сложи на картата на света. Всички познават Мийо с помощта на виадукта. След 20 години архитектурното и софтуерното достижение е все по този начин новаторско - все по този начин неизмеримо ", заключва кметът.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ