Вграда, където слънцето късно си тръгва, а завистта никога не

Вграда, където слънцето късно си потегля, а завистта в никакъв случай не заспива, едно име се трансформира в шепот, който мина през стените на домовете — Мередит Съливан. Млада, усмихната, амбициозна – от тези дами, които носят светлина и в същото време провокират стихия.

Любовният й живот обаче се оказа прекомерно комплициран за света, в който живееше

Зад красивите фотоси и усмивки в обществените мрежи стоеше нещо по-дълбоко – триъгълник, в който любовта от дълго време беше изгубила формата си. Един мъж, друга жена, и Мередит – трима души, впримчени в пристрастеност, която тлее и чака искрата си. Всяка дума, всеки взор, всеки пропуснат диалог е започвал да тежи като предусещане.

В дните на първо място да се случи, Мередит е била извънредно неспокойна. Съседите я чували да плаче. Приятели описват за нейни известия, цялостни с паника – като че ли се страхувала, че някой я следи. Понякога казвала, че усеща наличие, че някой е зад нея, даже когато е сама.

Нощта на 5 май 2018 година почнала безшумно

Луната стояла ниско, улиците били пусти, а в жилището на Мередит светела единствено една лампа. Телефонът ѝ показвал последно позвъняване – малко, ненадейно, и с чужд край. След него настъпила тишина.

По-късно тази тишина ще бъде раздрана от нещо, което ще шокира даже опитните следователи. От тези, които са виждали всичко – само че не и това.

Ще последват часове на въпроси, разпити и догадки. Ще се приказва за ревнивост, за машинация, за изменничество. Ще се търси претекст, оръжие, истина.

Но истината…

Тя е скрита някъде в онази нощ – сред две вдишвания, сред едно „ обичам те “ и едно „ повече не мога “.

И тъкмо когато си мислиш, че знаеш какво се е случило – историята на Мередит Съливан ще те накара да се усъмниш във всичко.
Защото от време на време любовта не умира. Тя просто взима жертва.

Гледайте видеото – с цел да видите какво се крие зад последния й взор.

Източник: abc7news, nbcphiladelphia/Димитър Димитров-SafeNews