Ветеринарният лекар не мислеше, че Ралф ще оцелее, но го

Ветеринарният доктор не мислеше, че Ралф ще оцелее, само че го взех от приюта за животни и го кърмих към здравето. Станахме непрекъснати спътници

Когато видях Ралф в приюта за животни, той беше най-болнавото кученце. Беше дребен, със страшна контузия на главата и доста бълхи. Той седеше в задната част на клетка с доста други кученца и просто изглеждаше по този начин, като че ли го тъпчат.

Беше 1997 година и бях в дълбока рецесия меланхолия. Предполагам, че избрах кучето, което отговаряше на това по какъв начин се усещах вътрешно – стъпкано, тъжно и самотно. Ветеринарният доктор сподели: „ Това куче евентуално ще почине “, само че аз нямаше да се откажа от него. Започнах да се грижа за него непрекъснато, да го храня от ръка и да го повеждам на ветеринар да го хидратира с инжекции. Беше излязъл филмът „ Английският пациент “ и той ми подсети за оздравяващия воин, изигран от Ралф Файнс, откъдето получи името си. Бях неговата Жулиет Бинош, която го...

Прочетете целия текст »