Само 900 са у нас ветеринарите за едри животни
Ветеринарната специалност у нас е изправена пред сериозен кадрови срив, който не просто сигнализира, а предвещава евентуална рецесия със съществени последствия - освен за животните, само че и за хората. Това предизвестие насочва ветеринарният доктор доктор Евелина Рабаджийска -Тодорова, представена от agri.bg.
" В момента практикуващите ветеринарни лекари в България са към 2600, само че единствено 900 от тях се занимават с едри животни “, споделя доктор Рабаджийска. Тя акцентира, че измежду тях огромна част са пенсионери, а все по-малко млади експерти избират да работят със селскостопански животни.
Лекарката напомня, че образованието на ветеринарите се финансира от страната точно за да се подсигурява здравето на животните и да се предотвратяват заразни болести - освен измежду добитъка, само че и измежду хората, защото редица зоонози се предават от животни на хора и назад.
" Вече има огромни територии в страната, които не се обслужват от нито един ветеринарен доктор “, сигнализира доктор Рабаджийска. Това се случва на фона на всеобщо затваряне на дребни, обичайни фамилни ферми - не заради липса на предпочитание за работа, а поради бюрократичната тежест, изключително в документооборота, който към момента разчита на хартия.
Верижната реакция е налице - фермерите се отхвърлят, ветеринарите губят работни места, млади експерти търсят реализация в чужбина, където българските дипломи се признават безпроблемно. А в това време търсенето - изключително в бранша на дребните животни - пораства непрестанно.
" Когато няма задоволително ферми, не се създава храна. Когато няма ветеринари, няма кой да управлява заболяванията. Това е риск за продоволствената сигурност на страната “, акцентира доктор Рабаджийска. Според нея даже една хипотетична едноседмична стачка на всички ветеринари би могла да сковава страната.
Проблемът е изострен и в контролните органи - Българската организация по сигурност на храните също има потребност от повече фрагменти, с цел да може да следи обекти, митници, производства, заведения и доста други звена от веригата за храни.
Решението е многопластово. От една страна - възстановяване на изискванията на труд и възнагражденията. Добрата вест е, че в изискванията на недостиг заплатите се повишават.
" Един добър ветеринарен механик към този момент може да разчита на постоянна междинна заплата, а за лекарите изискванията са още по-добри “, споделя доктор Рабаджийска.
От друга страна, с цел да се разтоварят лекарите от по-нискоквалифицирана работа, е належащо повече да се разчита на ветеринарни техници – компетентност, която още веднъж се връща в професионалните гимназии. Пример е ПГСС " Царица Йоанна “ в Пазарджик. Предстои разкриване на нов ветеринарен факултет към Медицинския университет в Плевен, който ще одобри първите си студенти през идната година.
" В момента практикуващите ветеринарни лекари в България са към 2600, само че единствено 900 от тях се занимават с едри животни “, споделя доктор Рабаджийска. Тя акцентира, че измежду тях огромна част са пенсионери, а все по-малко млади експерти избират да работят със селскостопански животни.
Лекарката напомня, че образованието на ветеринарите се финансира от страната точно за да се подсигурява здравето на животните и да се предотвратяват заразни болести - освен измежду добитъка, само че и измежду хората, защото редица зоонози се предават от животни на хора и назад.
" Вече има огромни територии в страната, които не се обслужват от нито един ветеринарен доктор “, сигнализира доктор Рабаджийска. Това се случва на фона на всеобщо затваряне на дребни, обичайни фамилни ферми - не заради липса на предпочитание за работа, а поради бюрократичната тежест, изключително в документооборота, който към момента разчита на хартия.
Верижната реакция е налице - фермерите се отхвърлят, ветеринарите губят работни места, млади експерти търсят реализация в чужбина, където българските дипломи се признават безпроблемно. А в това време търсенето - изключително в бранша на дребните животни - пораства непрестанно.
" Когато няма задоволително ферми, не се създава храна. Когато няма ветеринари, няма кой да управлява заболяванията. Това е риск за продоволствената сигурност на страната “, акцентира доктор Рабаджийска. Според нея даже една хипотетична едноседмична стачка на всички ветеринари би могла да сковава страната.
Проблемът е изострен и в контролните органи - Българската организация по сигурност на храните също има потребност от повече фрагменти, с цел да може да следи обекти, митници, производства, заведения и доста други звена от веригата за храни.
Решението е многопластово. От една страна - възстановяване на изискванията на труд и възнагражденията. Добрата вест е, че в изискванията на недостиг заплатите се повишават.
" Един добър ветеринарен механик към този момент може да разчита на постоянна междинна заплата, а за лекарите изискванията са още по-добри “, споделя доктор Рабаджийска.
От друга страна, с цел да се разтоварят лекарите от по-нискоквалифицирана работа, е належащо повече да се разчита на ветеринарни техници – компетентност, която още веднъж се връща в професионалните гимназии. Пример е ПГСС " Царица Йоанна “ в Пазарджик. Предстои разкриване на нов ветеринарен факултет към Медицинския университет в Плевен, който ще одобри първите си студенти през идната година.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ