Нетаняху между „Велик Израел“ и политически колапс
Вестник „ Джерусалем Пост “ заяви, че израелският министър председател Бенямин Нетаняху е оповестил, че има намерение да вкара закон, който ще принуди длъжностни лица, участващи в полемики за националната сигурност, да преминат проби с полиграф. Той сподели, че доста детайлности от полемиките в държавното управление са станали известни на пресата:
„
Но парадоксът е точно в това, че израелските медии излъчиха фрагменти от закрито съвещание на държавното управление, предавайки на цялата страна гневна полемика сред някои членове на държавното управление и чиновници на армията. Стана известно, че са зародили различия сред Нетаняху и министъра на защитата Йоав Галант на фона на известията за възбрана на министър-председателя и водачите на „ Мосад “ и „ Шин Бет “ да участват на съвещание на военния кабинет. Израелският уеб страница „ Вала “ също заяви, че срещата на израелския мини-кабинет е завършила след остри различия сред началника на кабинета Херцег Халевия и редица министри по отношение на образуването на екип за следствие на събитията от 7 октомври предходната година, което накара Нетаняху да анулира среща, която беше планувано да разиска следвоенния стадий. В тази връзка водачът на израелската съпротива Яир Лапид дефинира приключването на информация от съвещанието на израелския кабинет като „ позор и доказателство за сериозността на държавното управление, ръководено от Бенямин Нетаняху “.
Всъщност преди този момент израелските медии оповестиха „ в трето лице “ за нарастващия спор в държавното управление по отношение на продължаването на войната против Газа и за договарянията с палестинците за освобождението на израелски пандизчии. Сега те пишат, че „ държавното управление е разграничено, а министрите бойкотират седмичната среща и всички вътрешни различия незабавно излизат нескрито “. В резултат на това, съгласно изследването, известността на ръководената от Нетаняху партия „ Ликуд “ пада. 64% правят оценка цялостното показване на Нетаняху като незадоволително, а съвсем половината от интервюираните споделят, че правят оценка представянето на министър-председателя като „ неприятно “. В същото време пораства известността на „ Националния лагер “, управителен от министър Бени Ганц, който е именуван „ най-подходящият човек да оглави държавното управление “.
Но публичното мнение в Израел е непостоянно и Ганц получава повече внимание от медиите, макар че сега работят няколко фактора, както Жакуа Бендлак, социолог от Йерусалим, написа във френското списание „ Лопез “. Войната на Израел с ХАМАС, сподели той, „ изцяло е възстановила раздялите, основно сред последователите на Велик Израел и последователите на решение за две страни “. Според него точно в тази съществена тенденция „ са се образували пукнатини в израелския народен консенсус, зародили са мощни подозрения, че Нетаняху ръководи спора в подтекста на битката сред дясното и лявото, когато процентът на десните се усилва и израелците гледат на войната като на екзистенциална опасност за тяхната страна. ” Ето за какво демонстрацията на взаимност с войната в Газа доста бързо мина в борба сред поддръжниците и съперниците на Нетаняху. Първият тим допуска опцията за съглашение за преустановяване на огъня и освобождение на заложниците, до момента в който другият тим поддържа война непременно, до момента в който ХАМАС не бъде отстранен. Следователно на Нетаняху му остава единствено един значим запас: да употребява войната с ХАМАС по подобен метод, че освен да резервира държавното управление си, само че и да дефинира това, което по тактически аргументи може да бъде оповестено за победа, да се опита да въвлече Съединени американски щати в спора и едвам по-късно отидете на избори.
В същото време единствено апропо се задълбочават в събитията към офанзивата на ХАМАС на 7 октомври и неподготвеността за това деяние от страна на израелските разследващи служби с капацитет да се показват като „ жертва на измененията в трендовете в разузнаването на Израел и Съединени американски щати. " Неслучайно на последното съвещание на държавното управление Нетаняху беше изправен пред претенции да разбере кой е отговорен за офанзивата на ХАМАС. Преди това той обществено упрекна службите за сигурност и разузнаването на страната, че не са го предизвестили за желанието на ХАМАС да стартира война. Смисълът на тази напрегната конспирация, съгласно „ Уолстрийт Джърнъл “, е, че „ Нетаняху се бори извънредно за политическото си оцеляване, а израелските разследващи служби се борят за своята известност “. Именно това е ядрото, към което в действителност се разпростира остра политическа рецесия в Израел.
Признаците му се виждат и по външния силует. Днес държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен идва в Израел като част от близкоизточната си обиколка. Преди това пратеникът на американския президент Байдън Амос Хохщайн посети Тел Авив. Той чу от Нетаняху, че " Израел се е заел с фундаментални промени на границата си с Ливан ". Тогава „ Вашингтон Пост “ написа, че „ Вашингтон се притеснява, че Нетаняху може да ескалира спора с „ Хизбулла “ в името на политическото си оцеляване “, което е самопризнание за запазващото се политическо въздействие на Нетаняху в Израел. Що се отнася до Блинкен, в предходните си срещи с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, гръцкия министър председател Кирякос Мицотакис, краля на Йордания Абдула II и министър-председателя на Катар, той пое необикновена роля, като ги предизвести, че „ палестинско-израелският спор може да се разшири и прелее, което води до в допълнение понижаване на сигурността и увеличение на страданието.
Изглежда, че в такава обстановка Съединени американски щати биха могли сами да повлияят на събитията и да разгласят края на военната и политическа поддръжка за Израел. Но наподобява те губят надзор над обстановката и Нетаняху съумява да трансформира Байдън в собствен „ пленник “ в годината на изборите в Съединени американски щати.
Нетаняху в този момент е в сложна позиция и претегля плюсовете и минусите, воювайки на няколко фронта по едно и също време. Сега е мъчно да се реши накъде гледа повече - напред или обратно. В хода на събитията той може да бъде отхвърлен от властта, само че може и да я укрепи, тъй като каквото и да се приказва, войната с ХАМАС го застигна в самия му пик, когато той приготвяше нов курс във външната политика на страната. Това е решителен исторически миг за Израел.
Превод: В. Сергеев
„
Но парадоксът е точно в това, че израелските медии излъчиха фрагменти от закрито съвещание на държавното управление, предавайки на цялата страна гневна полемика сред някои членове на държавното управление и чиновници на армията. Стана известно, че са зародили различия сред Нетаняху и министъра на защитата Йоав Галант на фона на известията за възбрана на министър-председателя и водачите на „ Мосад “ и „ Шин Бет “ да участват на съвещание на военния кабинет. Израелският уеб страница „ Вала “ също заяви, че срещата на израелския мини-кабинет е завършила след остри различия сред началника на кабинета Херцег Халевия и редица министри по отношение на образуването на екип за следствие на събитията от 7 октомври предходната година, което накара Нетаняху да анулира среща, която беше планувано да разиска следвоенния стадий. В тази връзка водачът на израелската съпротива Яир Лапид дефинира приключването на информация от съвещанието на израелския кабинет като „ позор и доказателство за сериозността на държавното управление, ръководено от Бенямин Нетаняху “.
Всъщност преди този момент израелските медии оповестиха „ в трето лице “ за нарастващия спор в държавното управление по отношение на продължаването на войната против Газа и за договарянията с палестинците за освобождението на израелски пандизчии. Сега те пишат, че „ държавното управление е разграничено, а министрите бойкотират седмичната среща и всички вътрешни различия незабавно излизат нескрито “. В резултат на това, съгласно изследването, известността на ръководената от Нетаняху партия „ Ликуд “ пада. 64% правят оценка цялостното показване на Нетаняху като незадоволително, а съвсем половината от интервюираните споделят, че правят оценка представянето на министър-председателя като „ неприятно “. В същото време пораства известността на „ Националния лагер “, управителен от министър Бени Ганц, който е именуван „ най-подходящият човек да оглави държавното управление “.
Но публичното мнение в Израел е непостоянно и Ганц получава повече внимание от медиите, макар че сега работят няколко фактора, както Жакуа Бендлак, социолог от Йерусалим, написа във френското списание „ Лопез “. Войната на Израел с ХАМАС, сподели той, „ изцяло е възстановила раздялите, основно сред последователите на Велик Израел и последователите на решение за две страни “. Според него точно в тази съществена тенденция „ са се образували пукнатини в израелския народен консенсус, зародили са мощни подозрения, че Нетаняху ръководи спора в подтекста на битката сред дясното и лявото, когато процентът на десните се усилва и израелците гледат на войната като на екзистенциална опасност за тяхната страна. ” Ето за какво демонстрацията на взаимност с войната в Газа доста бързо мина в борба сред поддръжниците и съперниците на Нетаняху. Първият тим допуска опцията за съглашение за преустановяване на огъня и освобождение на заложниците, до момента в който другият тим поддържа война непременно, до момента в който ХАМАС не бъде отстранен. Следователно на Нетаняху му остава единствено един значим запас: да употребява войната с ХАМАС по подобен метод, че освен да резервира държавното управление си, само че и да дефинира това, което по тактически аргументи може да бъде оповестено за победа, да се опита да въвлече Съединени американски щати в спора и едвам по-късно отидете на избори.
В същото време единствено апропо се задълбочават в събитията към офанзивата на ХАМАС на 7 октомври и неподготвеността за това деяние от страна на израелските разследващи служби с капацитет да се показват като „ жертва на измененията в трендовете в разузнаването на Израел и Съединени американски щати. " Неслучайно на последното съвещание на държавното управление Нетаняху беше изправен пред претенции да разбере кой е отговорен за офанзивата на ХАМАС. Преди това той обществено упрекна службите за сигурност и разузнаването на страната, че не са го предизвестили за желанието на ХАМАС да стартира война. Смисълът на тази напрегната конспирация, съгласно „ Уолстрийт Джърнъл “, е, че „ Нетаняху се бори извънредно за политическото си оцеляване, а израелските разследващи служби се борят за своята известност “. Именно това е ядрото, към което в действителност се разпростира остра политическа рецесия в Израел.
Признаците му се виждат и по външния силует. Днес държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен идва в Израел като част от близкоизточната си обиколка. Преди това пратеникът на американския президент Байдън Амос Хохщайн посети Тел Авив. Той чу от Нетаняху, че " Израел се е заел с фундаментални промени на границата си с Ливан ". Тогава „ Вашингтон Пост “ написа, че „ Вашингтон се притеснява, че Нетаняху може да ескалира спора с „ Хизбулла “ в името на политическото си оцеляване “, което е самопризнание за запазващото се политическо въздействие на Нетаняху в Израел. Що се отнася до Блинкен, в предходните си срещи с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, гръцкия министър председател Кирякос Мицотакис, краля на Йордания Абдула II и министър-председателя на Катар, той пое необикновена роля, като ги предизвести, че „ палестинско-израелският спор може да се разшири и прелее, което води до в допълнение понижаване на сигурността и увеличение на страданието.
Изглежда, че в такава обстановка Съединени американски щати биха могли сами да повлияят на събитията и да разгласят края на военната и политическа поддръжка за Израел. Но наподобява те губят надзор над обстановката и Нетаняху съумява да трансформира Байдън в собствен „ пленник “ в годината на изборите в Съединени американски щати.
Нетаняху в този момент е в сложна позиция и претегля плюсовете и минусите, воювайки на няколко фронта по едно и също време. Сега е мъчно да се реши накъде гледа повече - напред или обратно. В хода на събитията той може да бъде отхвърлен от властта, само че може и да я укрепи, тъй като каквото и да се приказва, войната с ХАМАС го застигна в самия му пик, когато той приготвяше нов курс във външната политика на страната. Това е решителен исторически миг за Израел.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ