Данни на НАСА хвърлят съмнение върху теорията за вътрешната структура на Веста
Веста —- вторият по величина обект в основния астероиден пояс и от дълго време притегля вниманието на учените. Докато по-малките метеорити се смятат за парчета от конфликти, огромните обекти като Веста евентуално са първоначални тела, останали от ранното образуване на Слънчевата система.
Дълго време Веста се смяташе за протопланета, която в никакъв случай не е приключила процеса си на образуване. Ново изследване обаче оспорва тази доктрина, поставяйки под въпрос дали в действителност има добре дефинирано ядро, тога и кора —- отличителните белези на земеподобните планети.
Веста: незряла планета или откъс от различен свят?
Една от присъщите черти на земеподобните планети е диференциацията —- развой, при който тяло в течно положение се разделя на пластове съгласно плътността: тежките детайли потъват към центъра, образувайки ядро, до момента в който по-леките детайли остават по-близо до повърхността.
Смятало се е, че Веста е претърпял този развой, като е имал желязно ядро, силикатна тога и кора. През 2012 година данни от задачата Dawn на НАСА поддържаха тази догадка. Но нов разбор, показан в публикацията „ Малкото ядро на Веста, разкрито от данни от задачата Dawn “, допуска друго.
Новият взор на задачата Dawn към Веста
Мисията Dawn учи Веста в продължение на 14 месеца, започвайки през юли 2011 година, събирайки гравитационни и геохимични данни, както и анализирайки формата на метеорита. Предишни оценки демонстрират съществуването на ядро с радиус към 110 км.
Ново изследване, ръководено от Райън Парк от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА, обаче демонстрира, че структурата на Веста е доста по-малко диференцирана, в сравнение с се смяташе до момента. Според новите данни, вътрешната му конструкция е по-хомогенна, а разликата в плътността сред ядрото и мантията е незначителна. Това значи, че ядрото е или доста малко, или изцяло липсва.
„ Историята на Веста е доста по-сложна, в сравнение с си мислехме, завършена от неповторими процеси като прекратена диференциация и конфликти в късен стадий “ — споделя Райън Парк.
Две хипотези за произхода на Веста
Авторите на проучването изложиха две съществени хипотези:
Непълната диференциация на Веста може да е почнала процеса на диференциация посредством размразяване в началния стадий на образуване, само че е изстинала преди този развой да е приключил. Това изяснява съществуването на базалтова лава на повърхността му, което демонстрира отчасти размразяване. Фрагмент от по-голямо тяло. Друга опция е Веста да е откъс от по-голяма, към този момент диференцирана планета, унищожена от пагубен конфликт в ранните стадии на еволюцията на Слънчевата система. Това изяснява за какво химичният състав на метеоритите, които евентуално произлизат от Веста, не демонстрира непълна диференциация.„ Това може да е откъс от антична планета, която в никакъв случай не е приключила образуването си. Просто към момента не знаем от коя планета идва “ — сподели съавторът Сет Джейкъбсън от Мичиганския държавен университет.
Има към момента доста незнайни
Въпреки събраните данни, учените към момента не могат дефинитивно да дефинират коя от хипотезите е вярна. По-нататъшни проучвания евентуално ще хвърлят светлина върху комплицирания път, който Веста е поел. Едно е несъмнено: новият разбор доста трансформира разбирането ни за този обект. Това към този момент не е просто недоразвита планета —- може би е част от опустошен свят, който в миналото е бил доста по-голям.
