Весислава Антонова е новият главен редактор на списание „Мениджър“
Весислава Антонова е новият основен редактор на списание „ Мениджър “, издавано от „ Разузнавателна служба на Турция Прес “ ООД, част от ВМ Финанс Груп. Тя встъпи в служба на поста от началото на юли.
Весислава е публицист с 25-годишен опит. Работила е в стратегия „ Хоризонт “ на Българското национално радио, където е минала през всички равнища на развиване – от кореспондент и редактор до водещ на излъчвания. През последните 16 години работи като публицист във в. „ Капитал “. Преди няколко месеца става лекар по „ Обществени връзки и осведомителни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Завършила е публицистика във Факултета по публицистика и всеобща връзка на СУ. Има две журналистически специализации в Италия и в Съединени американски щати. От 2014 година е член на Националния съвет по журналистическа нравственос. В началото на журналистическия си път е писала текстове за в. „ Континент “, в. „ Култура “, сп. ЛИК и сп. „ Медиа свят “. Участвала е в редица планове, които проучват медийния пазар в България, и е одобрена като влиятелен медиен експерт и анализатор.
В първото си изявление като основен редактор Весислава Антонова споделя наблюденията си за актуалната медийна и бизнес среда.
– Как се трансформира медийната промишленост у нас през последните 10 години и къде е мястото ни в световната картина?
– Сериозен въпрос, който допуска малко по-обширен отговор. Първо, бих споделила, че в България медийна промишленост няма . Поне не в смисъла, в който такава има на развити пазари като Америка, Англия, Германия и така нататък Пресилено е даже да приказваме за пазар, изключително откакто през последните години станахме очевидци на изтеглянето на задгранични медийни компании от българския пазар. За да приказваме за пазар, би трябвало да можем да дадем достатъчно образци за компании, които печелят от това, че развиват медии и основават конвертируем медиен артикул. В България такива образци се броят на пръстите на едната ръка. Също по този начин, спрямо развитите пазари, българският медиен пазар изостава в своята цифрова промяна. Изключително малко са медиите с съвременни цифрови тактики. Това забавя развиването им и ги обрича на мъчно битие.
Друга неподходяща наклонност, на която всички ние сме очевидци, е по какъв начин години наред българската публицистика постепенно отстъпва от съществени демократични стандарти – плурализъм на отзиви, обективност и честност. Наблюдаваме всеобщо отбраняване на подмолни ползи, взрив на медии с неразбираема благосъстоятелност и пропагандно наличие. Доверието на читателите и феновете към тях също пада. Последното настоящо изследване на института „ Ройтерс “ от 2021 г. посочва, че едвам 32% от българските жители имат доверие на медиите. Това е доста ниска оценка.
Още един значим развой е резултат от затруднената икономическа картина в медиите: сгънат рекламен пазар, изключително в годината на пандемия, постепенно възходящ онлайн рекламен пазар, провокации, идващи от Гугъл и Фейсбук, монополизиране на медийния пазар по вертикала и хоризонтала, огромни рекламодатели, които се развиват и като медийни притежатели – предпочитано популяризират в медиите, които влизат в личното им портфолио. Като разследване от всичко това, съвсем изцяло е опустошен пазарът на печатни медии, с дребни изключения. Онлайн медиите с качествени самостоятелни платформи са стеснен брой и с дребен пазарен дял.
А трансформацията в бизнес модела на обичайните медии е безусловно наложителна. Очевидно е. Информацията към този момент стига до потребителите по напълно нов метод – през телефони, таблети, с помощта на интернет. Такава е международната наклонност. Тя към този момент е пристигнала и на нашия пазар. В резултат фирмите се пробват да доближат до клиентите си по нови канали, дружно с обичайна реклама в малкия екран и печата. Само за образец – огромна част от международния пазар на цифрова реклама се държи от Гугъл и Фейсбук. Така обичайните медии премислиха тактиките си, с цел да върнат читателите и потребителите си и да си обезпечат нов източник на доходи – такси от потребителите/читателите. По този път България е надалеч от стандартите на развитите пазари, които последователно стартират да обръщат тренда и да учат аудиторията, че качественото наличие не може да е гратис.
Важна наклонност е всеобщата промяна на собствеността на медийния пазар в България , като от него се отдръпнаха задграничните медийни колоси и процесът течеше интензивно до края на предходната година. Промени се характерът на собствеността. Ако преди двете най-големи малките екрани bTV и Nova се държаха от задгранични медийни компании, в този момент са благосъстоятелност на капиталови фондове.
През последните 10 години редом течеше и разбъркване измежду издателите с български генезис на капитала. На мястото на бизнес насочените вложители на него се появиха политически стимулираните играчи, които видяха в медиите инструмент за въздействие, надзор и публично влияние.
– Кои три правилото журналистът в никакъв случай не трябва да подценява при осъществяването на професионалните си отговорности?
– Почтеност към информацията и аудиторията, обективност, свободомислие и хъс да следваш истината. Изборът да си на страната на сериозната качествена публицистика, тъй като единствено тогава има изгода от теб като публицист. Има нещо, което носи съществено оскърбление през последните години – медиите и работещите в тях съвсем не влагат в професионално развиване. Много медии понижиха броя на публицистите и ги лишиха от опцията да се специализират в отразяването на избрани области и тематики. На доста места сега малко хора покриват повече тематики и не във всички могат да показват дълбочина и познаване на бранша, който отразяват. В резултат на това сме очевидци на повърхностна, осведомителна публицистика, липса на задълбочени разбори и мнения, които да коментират проблеми и трендове. Това вреди с изключение на на потребителите на информация, само че и непосредствено на бизнеса, който се явява и евентуален рекламодател. Неудовлетворен от качеството на информацията и анализите, той в допълнение лимитира маркетинговите си бюджети. Това са съществени неща, върху които би трябвало да се замислят освен публицистите, само че и притежателите на медии. Слабата подготвеност в комбиниране с ниската оценка за независимост на изложение, която няколко години поред ни дава интернационалната неправителствена организация „ Репортери без граници “, рисуват мрачна картина на българския медиен бранш. Това обаче вместо мотив за обезсърчение би трябвало да бъде доста сериозен тласък за всички нас да променим обстановката. Вярвам, че задачата на качествените профилирани издания е да върнат доверието на бизнеса. Смятам, че „ Мениджър “ е измежду тях.
– Къде е бъдещето на печатните медии – онлайн или офлайн?
– Категорично онлайн. Медиа без сериозна цифрова тактика е обречена. Не отхвърлям, че има бутикови образци на сполучливи печатни медии, само че даже и те имат добре развити цифрови платформи. Любимото ми американско списание New Yorker e добър образец за сполучливо хартиено издание и настрана сполучлива цифрова платформа. Но въпреки всичко американският пазар е доста по-голям и развъртян.
Медиите би трябвало да са там, където са хората, да ги следват. Отдавна трендът е извърнат и жителите не следват медиите, те желаят да са там, където са те, а огромна част от потребителите на наличие са онлайн. От публицистиката се чака да е прецизна към обстоятелствата, да навлиза в дълбочина по тематиките от дневния ред на обществото, да им дава пояснения и да проучва публичните процеси.
– Коя дума разказва най-добре бизнес средата в България сега?
– Няма по какъв начин бизнес средата в България да бъде разказана с една дума, тъй като не би било съществено. Но въпреки всичко късият отговор е липса на резистентност . Това, което се случва на бизнеса и с бизнеса, е разследване от редица държавнически и политически решения. Бизнесът е мощно повлиян от рецесията на правовия ред в страната. Не е инцидентен фактът, че през последните няколко години страната ни напуснаха доста непознати вложители и този развой продължава.
Тук е ролята на „ Мениджър “ като медия, да не губи фокуса си върху значимото за бизнеса наличие. Да предлага добре развита и потребна информация. Да следи достиженията и опита на фирмите честно и правилно. Вярвам, че с виновната си работа публицистите на списанието могат да спомагат за подобряването на бизнес средата, с положителните образци, които демонстрират, и с опцията на този вид издания да вършат задълбочени разбори за всеки бранш – едно от нещата, които ще бъдат приоритет за мен като основен редактор .
– Каква е дефиницията за сполучлив управител в медийния бранш?
– Това, в което безусловно имам вяра, е, че най-големият капитал на всяка компания са хората. Каквито и смели хрумвания да имаш, колкото и да изискваш, в случай че до теб не стои мощен екип с стимулирани хора, тактиката ти е обречена. Да създадеш първокласен екип е привилегия единствено на интелигентните и надарени мениджъри, които въодушевяват със личния си образец.
Габриела Беличовска, „ Мениджър Нюз “
Весислава е публицист с 25-годишен опит. Работила е в стратегия „ Хоризонт “ на Българското национално радио, където е минала през всички равнища на развиване – от кореспондент и редактор до водещ на излъчвания. През последните 16 години работи като публицист във в. „ Капитал “. Преди няколко месеца става лекар по „ Обществени връзки и осведомителни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Завършила е публицистика във Факултета по публицистика и всеобща връзка на СУ. Има две журналистически специализации в Италия и в Съединени американски щати. От 2014 година е член на Националния съвет по журналистическа нравственос. В началото на журналистическия си път е писала текстове за в. „ Континент “, в. „ Култура “, сп. ЛИК и сп. „ Медиа свят “. Участвала е в редица планове, които проучват медийния пазар в България, и е одобрена като влиятелен медиен експерт и анализатор.
В първото си изявление като основен редактор Весислава Антонова споделя наблюденията си за актуалната медийна и бизнес среда.
– Как се трансформира медийната промишленост у нас през последните 10 години и къде е мястото ни в световната картина?
– Сериозен въпрос, който допуска малко по-обширен отговор. Първо, бих споделила, че в България медийна промишленост няма . Поне не в смисъла, в който такава има на развити пазари като Америка, Англия, Германия и така нататък Пресилено е даже да приказваме за пазар, изключително откакто през последните години станахме очевидци на изтеглянето на задгранични медийни компании от българския пазар. За да приказваме за пазар, би трябвало да можем да дадем достатъчно образци за компании, които печелят от това, че развиват медии и основават конвертируем медиен артикул. В България такива образци се броят на пръстите на едната ръка. Също по този начин, спрямо развитите пазари, българският медиен пазар изостава в своята цифрова промяна. Изключително малко са медиите с съвременни цифрови тактики. Това забавя развиването им и ги обрича на мъчно битие.
Друга неподходяща наклонност, на която всички ние сме очевидци, е по какъв начин години наред българската публицистика постепенно отстъпва от съществени демократични стандарти – плурализъм на отзиви, обективност и честност. Наблюдаваме всеобщо отбраняване на подмолни ползи, взрив на медии с неразбираема благосъстоятелност и пропагандно наличие. Доверието на читателите и феновете към тях също пада. Последното настоящо изследване на института „ Ройтерс “ от 2021 г. посочва, че едвам 32% от българските жители имат доверие на медиите. Това е доста ниска оценка.
Още един значим развой е резултат от затруднената икономическа картина в медиите: сгънат рекламен пазар, изключително в годината на пандемия, постепенно възходящ онлайн рекламен пазар, провокации, идващи от Гугъл и Фейсбук, монополизиране на медийния пазар по вертикала и хоризонтала, огромни рекламодатели, които се развиват и като медийни притежатели – предпочитано популяризират в медиите, които влизат в личното им портфолио. Като разследване от всичко това, съвсем изцяло е опустошен пазарът на печатни медии, с дребни изключения. Онлайн медиите с качествени самостоятелни платформи са стеснен брой и с дребен пазарен дял.
А трансформацията в бизнес модела на обичайните медии е безусловно наложителна. Очевидно е. Информацията към този момент стига до потребителите по напълно нов метод – през телефони, таблети, с помощта на интернет. Такава е международната наклонност. Тя към този момент е пристигнала и на нашия пазар. В резултат фирмите се пробват да доближат до клиентите си по нови канали, дружно с обичайна реклама в малкия екран и печата. Само за образец – огромна част от международния пазар на цифрова реклама се държи от Гугъл и Фейсбук. Така обичайните медии премислиха тактиките си, с цел да върнат читателите и потребителите си и да си обезпечат нов източник на доходи – такси от потребителите/читателите. По този път България е надалеч от стандартите на развитите пазари, които последователно стартират да обръщат тренда и да учат аудиторията, че качественото наличие не може да е гратис.
Важна наклонност е всеобщата промяна на собствеността на медийния пазар в България , като от него се отдръпнаха задграничните медийни колоси и процесът течеше интензивно до края на предходната година. Промени се характерът на собствеността. Ако преди двете най-големи малките екрани bTV и Nova се държаха от задгранични медийни компании, в този момент са благосъстоятелност на капиталови фондове.
През последните 10 години редом течеше и разбъркване измежду издателите с български генезис на капитала. На мястото на бизнес насочените вложители на него се появиха политически стимулираните играчи, които видяха в медиите инструмент за въздействие, надзор и публично влияние.
– Кои три правилото журналистът в никакъв случай не трябва да подценява при осъществяването на професионалните си отговорности?
– Почтеност към информацията и аудиторията, обективност, свободомислие и хъс да следваш истината. Изборът да си на страната на сериозната качествена публицистика, тъй като единствено тогава има изгода от теб като публицист. Има нещо, което носи съществено оскърбление през последните години – медиите и работещите в тях съвсем не влагат в професионално развиване. Много медии понижиха броя на публицистите и ги лишиха от опцията да се специализират в отразяването на избрани области и тематики. На доста места сега малко хора покриват повече тематики и не във всички могат да показват дълбочина и познаване на бранша, който отразяват. В резултат на това сме очевидци на повърхностна, осведомителна публицистика, липса на задълбочени разбори и мнения, които да коментират проблеми и трендове. Това вреди с изключение на на потребителите на информация, само че и непосредствено на бизнеса, който се явява и евентуален рекламодател. Неудовлетворен от качеството на информацията и анализите, той в допълнение лимитира маркетинговите си бюджети. Това са съществени неща, върху които би трябвало да се замислят освен публицистите, само че и притежателите на медии. Слабата подготвеност в комбиниране с ниската оценка за независимост на изложение, която няколко години поред ни дава интернационалната неправителствена организация „ Репортери без граници “, рисуват мрачна картина на българския медиен бранш. Това обаче вместо мотив за обезсърчение би трябвало да бъде доста сериозен тласък за всички нас да променим обстановката. Вярвам, че задачата на качествените профилирани издания е да върнат доверието на бизнеса. Смятам, че „ Мениджър “ е измежду тях.
– Къде е бъдещето на печатните медии – онлайн или офлайн?
– Категорично онлайн. Медиа без сериозна цифрова тактика е обречена. Не отхвърлям, че има бутикови образци на сполучливи печатни медии, само че даже и те имат добре развити цифрови платформи. Любимото ми американско списание New Yorker e добър образец за сполучливо хартиено издание и настрана сполучлива цифрова платформа. Но въпреки всичко американският пазар е доста по-голям и развъртян.
Медиите би трябвало да са там, където са хората, да ги следват. Отдавна трендът е извърнат и жителите не следват медиите, те желаят да са там, където са те, а огромна част от потребителите на наличие са онлайн. От публицистиката се чака да е прецизна към обстоятелствата, да навлиза в дълбочина по тематиките от дневния ред на обществото, да им дава пояснения и да проучва публичните процеси.
– Коя дума разказва най-добре бизнес средата в България сега?
– Няма по какъв начин бизнес средата в България да бъде разказана с една дума, тъй като не би било съществено. Но въпреки всичко късият отговор е липса на резистентност . Това, което се случва на бизнеса и с бизнеса, е разследване от редица държавнически и политически решения. Бизнесът е мощно повлиян от рецесията на правовия ред в страната. Не е инцидентен фактът, че през последните няколко години страната ни напуснаха доста непознати вложители и този развой продължава.
Тук е ролята на „ Мениджър “ като медия, да не губи фокуса си върху значимото за бизнеса наличие. Да предлага добре развита и потребна информация. Да следи достиженията и опита на фирмите честно и правилно. Вярвам, че с виновната си работа публицистите на списанието могат да спомагат за подобряването на бизнес средата, с положителните образци, които демонстрират, и с опцията на този вид издания да вършат задълбочени разбори за всеки бранш – едно от нещата, които ще бъдат приоритет за мен като основен редактор .
– Каква е дефиницията за сполучлив управител в медийния бранш?
– Това, в което безусловно имам вяра, е, че най-големият капитал на всяка компания са хората. Каквито и смели хрумвания да имаш, колкото и да изискваш, в случай че до теб не стои мощен екип с стимулирани хора, тактиката ти е обречена. Да създадеш първокласен екип е привилегия единствено на интелигентните и надарени мениджъри, които въодушевяват със личния си образец.
Габриела Беличовска, „ Мениджър Нюз “
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ