Тъмното минало на Дядо Коледа
Веселият и великодушен Дядо Коледа, който всички познаваме, а децата обожават, не постоянно е бил толкоз добър. Особено съгласно финландския фолклор, осведоми Българска национална телевизия.
Образът на белобрадия дъртак е цялост от разнообразни митове и култури и доста от неговите емблематични черти са прибавяни към ореола му през вековете.
Снимка: Unsplash
Поемата от 1823 година " Беше нощта преди Коледа ", станала доста известна за времето си, за първи път разказва по какъв начин наподобява Дядо Коледа:
" Беше облечен целият в кожа, от главата до петите, и облеклата му бяха зацапани с пепел и сажди.
Очите му - по какъв начин блестяха!
Трапчинките му - какъв брой радостни!
Бузите му бяха като рози, носът му като череша!
Имаше необятно лице и малко кръгло коремче, което се тресеше, когато се смееше, като купа, цялостна с желе.
Беше заоблен и топчест, същински радостен остарял горски дух ".
Дядо Коледа на художника Сънблом е напълно друг от истинския финландски Дядо Коледа -Джолупуки.
Снимка: Wikipedia
Днес финландци описват на децата си за положителния дядо Джолупуки (Joulupukki), който носи дарове за Коледа, и неговата грижовна и любяща брачна половинка Муори. Само че преди да стане добър, той е бил отблъскващ.
Името му Joulupukki може да се преведе като „ Юлска коза “. Наречен е на предхристиянския езически празник Юле, който се е чествал от доста немски култури. Фестивалът Юле се е провеждал в края на декември с пиршества и жертвоприношения.
Няма съответен отговор какво общо имат козите с празника. Най-популярната доктрина допуска, че те са свързани с могъщия господ Тор - богът на гръмотевиците, бурите, плодородието и покровител на хората в скандинавската митилогия.
Силен и самоуверен боец Тор препускал в небесата с каляска, теглена от двата му правилни козела - Тангниостр и Тангриснир. Чрез него козите стартират да се асоциират с бурите и плодородието. По време на празника Юле, като част от ритуала, мъжете почнали да се обличат в костюми на кози с рога. Във Финландия ги наричали " нуутипуки " (nuuttipukki). Те били зли духове, които ходели от врата на врата, желали дарове и останки от празника на Юле.
Снимка: Wikipedia
Във Финландия също са съумели да заличат злокобния прототип на Джолупукии да го трансфорат в допустимия човечен и добър дъртак. Някъде през 19-ти век той е станал доброжелателна фигура и вместо да желае дарове, почнал да ги раздава на децата.
Снимка: Wikipedia
За разлика от американския Дядо Коледа, Джолупуки не употребява комина. Той звъни на звънеца и влиза учтиво през вратата, питайки към момента будните фамилии „ Onko täällä kilttejä lapsia? “ („ Има ли добре възпитани деца тук? “). Носи червени облекла и кара шейна, теглена от северни елени (които за жалост не летят), и назовава Лапландия собствен дом.
Резиденцията му е в Рованиеми, където през зимата и няколко месеца през лятото посреща гости. А селото му е такова, каквото всяко дете постоянно си е представяло - снежна страна на чудесата.
Що се отнася до страшния Джолупуки - историите за неговото мрачно минало се описват в скандинавските страни и до през днешния ден - най-вече към Коледа.
Снимка: Unsplash
Образът на белобрадия дъртак е цялост от разнообразни митове и култури и доста от неговите емблематични черти са прибавяни към ореола му през вековете.
Снимка: Unsplash
Поемата от 1823 година " Беше нощта преди Коледа ", станала доста известна за времето си, за първи път разказва по какъв начин наподобява Дядо Коледа:
" Беше облечен целият в кожа, от главата до петите, и облеклата му бяха зацапани с пепел и сажди.
Очите му - по какъв начин блестяха!
Трапчинките му - какъв брой радостни!
Бузите му бяха като рози, носът му като череша!
Имаше необятно лице и малко кръгло коремче, което се тресеше, когато се смееше, като купа, цялостна с желе.
Беше заоблен и топчест, същински радостен остарял горски дух ".
Дядо Коледа на художника Сънблом е напълно друг от истинския финландски Дядо Коледа -Джолупуки.
Снимка: Wikipedia
Днес финландци описват на децата си за положителния дядо Джолупуки (Joulupukki), който носи дарове за Коледа, и неговата грижовна и любяща брачна половинка Муори. Само че преди да стане добър, той е бил отблъскващ.
Името му Joulupukki може да се преведе като „ Юлска коза “. Наречен е на предхристиянския езически празник Юле, който се е чествал от доста немски култури. Фестивалът Юле се е провеждал в края на декември с пиршества и жертвоприношения.
Няма съответен отговор какво общо имат козите с празника. Най-популярната доктрина допуска, че те са свързани с могъщия господ Тор - богът на гръмотевиците, бурите, плодородието и покровител на хората в скандинавската митилогия.
Силен и самоуверен боец Тор препускал в небесата с каляска, теглена от двата му правилни козела - Тангниостр и Тангриснир. Чрез него козите стартират да се асоциират с бурите и плодородието. По време на празника Юле, като част от ритуала, мъжете почнали да се обличат в костюми на кози с рога. Във Финландия ги наричали " нуутипуки " (nuuttipukki). Те били зли духове, които ходели от врата на врата, желали дарове и останки от празника на Юле.
Снимка: Wikipedia
Във Финландия също са съумели да заличат злокобния прототип на Джолупукии да го трансфорат в допустимия човечен и добър дъртак. Някъде през 19-ти век той е станал доброжелателна фигура и вместо да желае дарове, почнал да ги раздава на децата.
Снимка: Wikipedia
За разлика от американския Дядо Коледа, Джолупуки не употребява комина. Той звъни на звънеца и влиза учтиво през вратата, питайки към момента будните фамилии „ Onko täällä kilttejä lapsia? “ („ Има ли добре възпитани деца тук? “). Носи червени облекла и кара шейна, теглена от северни елени (които за жалост не летят), и назовава Лапландия собствен дом.
Резиденцията му е в Рованиеми, където през зимата и няколко месеца през лятото посреща гости. А селото му е такова, каквото всяко дете постоянно си е представяло - снежна страна на чудесата.
Що се отнася до страшния Джолупуки - историите за неговото мрачно минало се описват в скандинавските страни и до през днешния ден - най-вече към Коледа.
Снимка: Unsplash
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ