120 години от рождението на Веселин Стоянов - един забравен класик в българската музика
Веселин Стоянов е наследник на музикалния деятел Анастас Стоянов. Шестгодишен стартира да учи при татко си, а по-късно при брат си известния клавирен възпитател Андрей Стоянов. Още като възпитаник в мъжката гимназията в Шумен, където музиката е един от значимите предмети!, прави първите си композиционни опити. През 1926 година приключва Софийската консерватория и получава стипендия за Виенската музикална академия. Там се увлича от немската оркестровата музика. През 1930 година приключва класовете по пиано и композиция на В. Ебенщайн и Ф. Шмидт и се завръща в България. През 30-те години концертира интензивно като пианист и работи като диригент в оперетните театри в София. Написва няколко оперети, само че през този интервал твори основно в региона на камерната музика (квартети, клавирни сонати) и се стреми да доближи по собствен път разрешаването на един от най-актуалните по това време проблеми в българската музика построяването на български национален жанр със модерна композиционна техника. През 1935 година завършва първата си опера „ Женско царство “, по комедията на Ст. Л. Костов, а през 1940 и най- зрялата си театрална творба героично-историческата драма „ Саламбо “ по романа на Гюстав Флобер, едно в действителност майсторско произведение, близо до естетиката на Рихард Щраус и най- положителните мостри в оперния род на ХХ век. С тези опери той обрисува две тематични линии в творчеството си комичната и героично-историческата, които продължава да следва през целия си път в музиката. След войната работи като шеф на Софийската опера и най-дълго като професор, декан и ректор в Музикалната академия. Създава симфоничната поема „ Кървава ария “, „ Празнична интродукция “, концертите си за пиано, цигулка, виолончело, две огромни симфонии, няколко кантати, забележителен брой всеобщи и солови песни, както и третата си и последна опера „ Хитър Петър “ (1952), а също и единствения си балет „ Папеса Йоана “. До 1990 година неговата музика звучеше постоянно у нас, изключително на концертните сцени, а прелестната му симфонична сюита „ Бай Ганьо “ беше в репертоара на всички нашия оркестри.
Като следва традициите на Вагнер и Рихард Щраус в операта, Веселин Стоянов основава една от най-хубавите български музикални драми „ Саламбо “, която се подрежда до образците в жанра от началото на ХХ век. В тази опера изпъква речитативното пеене изразително и вълнуващо, а главното музикално- драматургично развиване е поверено на оркестъра. Оркестрацията на „ Саламбо “ е извънредно богата и колоритна, в духа на Рихард-Щраусовите опери и е нова дума в българското творчество.
Опусите на Веселин Стоянов:
Оркестрова музика
Две симфонии:
Гротескна симфонична сюита „ Бай Ганю “, " Празнична интродукция “
Симфоничната поема „ Кървава ария “,
Рапсодия за симфоничен оркестър
Концерти
Три концерта за пиано и оркестър
Концерт за цигулка и оркестър
Концерт за виолончело и оркестър
Концертино за цигулка
Опери
„ Женско царство “, либрето Стефан Костов по едноименната му комедия (София, 1935)
„ Саламбо “, либрето Б. Борозанов по романа “Саламбо” на Густав Флобер (София, 1940)
„ Хитър Петър “ (София, 1958)
Балет „ Папеса Йоанна “, либрето по едноименния разказ на Емануел Роидис (София, 1969)
Кантати “Да бъде ден “, „ Добрият възпитаник “, „ Балада за невестата “
Произведения за пиано
Три пиеси за пиано: Прелюд, Ноктюрно, Етюд
Песни за глас и пиано
Името на този композитор-класик в последно време съвсем отсъства от афиша на българските оркестри и музикални театри, а той е измежду най- огромните ни симфонични и оперни създатели. Що се отнася до сцената – до момента тъкмо 10 са постановките на негови музикално- театрални произведения – опери, балети и оперети.
Преди Втората международна война музикалните/ оперетни театри: „ Одеон”, „ България”, „ Кооперативен театър” и „ Нов кооперативен театър” постоянно се обръщат към неговите оперети. Те са „ ориенталски” и „ касови “, както ги дефинира самичък създателят и са със сюжети от „ 1001 нощ „ или „ Приказките на Шехерезада” или модерни фалшификати на тези сюжети. Заглавията им приказват сами за себе си: „ Абдал Фирус или плебей на любовта”, „ В сараите на халифа”, „ Грешницата от Багдад”, „ Харем без султан”. Автор на либретата е фамозния на времето кинорежисьор и сценарист Борис Борозанов / 1897 – 1951/, прочут с филмите си: „ Българските орли”, „ Те победиха”, „ Калин Орела”. Постановките са дело на известните оперетни режисьори Ангел Сладкаров и Стефан Пенчев, а основните функции се извършват от звездите на довоенния ни оперетен спектакъл: Мими Балканска, Асен Русков, Тинка Краева, Надя Ножарова, Стоян Коларов, Коста Райнов, Симеон Симеонов.
Първата огромна опера на Веселин Стоянов е триактната комедия „ Женско царство” по едноименната творба на класика на българския спектакъл Стефан Л. Костов. Либретото е на драматурга. Тук гротескната музикално- трагична тавтология по тематиката „ дамите да не се месят в мъжките автори” / въодушевена от великия Аристофан/, е създадена в ситуацията на едно изоставено модерно българско село. Идеите са извършени най-вече със средствата на речитатива, по- малко е застъпена ариозността, употребена е необятно пантомимата, като доста значима - в редица моменти даже водеща - е ролята на оркестъра.
На 4 април 1935 година е безспорната премиера на тази забавна и за жалост, забравена от театрите ни, първа оперна творба на Веселин Стоянов. В постановъчният екип влизат Асен Найденов/ диригент/, Юрий Яковлев / режисьор/, Иван Пенков/ художник/ и Лидия Вълкова / хореограф/.
В функциите са ангажирани част от най- положителните солисти на състава: Ана Тодорова, Павел Елмазов, Георги Хинчев, Райна Стоянова, Михаил Люцканов, Диана Герганова, Любен Минчев. Постановката се приготвя доста съществено и усърдно, само че устоя единствено четири представления, заради неподготвеността на публиката да схване по- комплицирания музикален език на композитора, немския ученик Веселин Стоянов.
След войната Веселин Стоянов се извършва постоянно на концертния подиум като симфоник. Оперетите му са изцяло забравени. През 1958 той показва втората си опера – това е „ Хитър Петър” по либрето на Моско Москов, комична опера в три дейности. Ето какво споделя създателят за нея: „ Обичам доста здравия комизъм и радостното. Смятам, че са нужни на всеки от нас. Моята първа опера беше гротеска, до момента в който „ Хитър Петър” е просто една битова комедия. Кой не познава нашия обичан воин Хитър Петър? Всеки има своята визия за него. Умен, остроумен като народа, хуманен, проницателен, знае по какъв начин да излезе от всяка обстановка. В тази опера се срещаме с Хитър Петър, щерка му, Иглика, жена му Кера, чорбаджи Игнат и неговия наследник Дамян, с Радой Разумни. И, несъмнено, със самия Настрадин Ходжа...”
23 март 1958 година е датата на безспорната премиера на „ Хитър Петър”. Режисьор е Михаил Хаджимишев, диригент Константин Илиев, художник Асен Попов, хормайстор Любен Кондов, хореографи Живко Бисеров и Иван Тодоров.
В функциите се показват: Михаил Люцканов / Хитър Петър/, Лиляна Барева / Иглика/, Георги Сапунджиев / Дамян/, Илка Попова / Кера/, Борис Игнатов Христов / Настрадин Ходжа/.
Постановката се радва на огромен триумф и се играе при цялостни салони години наред.
През 2002 година се осъществя за повторно на софийска сцена във връзка стогодишнината от рождението на създателя, по концепция на актьора и режисьора Павел Герджиков.
Единственият балет на Веселин Стоянов „ Папеса Йоана” по едноименния разказ на гръцкия белетрист Емануил Роидис, имаше щастлива театрална орис. Постави го известният полски хореограф Витолд Борковски от Тетр Виелки, Варшава дружно с диригента Иван Маринов и художника Иван Попов. Това беше един от огромните триумф на столичния балет, признат възторжено от публиката. Историята на сирачето Йоана, което се преобразява като монаха Йоан и даже се възкачва на папския трон, е в основата на редица книги и филми, само че като балет, творбата на Веселин Стоянов е единствена и основана майсторски, въодушевено.
Трите изпълнителки на сложната основна роля бяха трите прелестни примабалерини Вера Кирова, Маргарита Траянова и Калина Богоева, в партньорство на надарените си сътрудници: Антон Стойнов, Бисер Деянов, Емилия Кирова, Мая Шопова, Маргарита Димитрова, те показаха един мощен, запаметяващ се танцов театър, който се игра при претъпкани зали сезони наред.
И най-после, няколко думи за шедьовъра на Веселин Стоянов, несправедливо забравената от нашите музикални подиуми „ Саламбо”. Опера в 6 картини, с положително либрето на Борис Борозанов / либретистът на автора/, по романа на Гюстав Флобер.
Картагенски войни /Нар Хавас/, наемни либийци, гали/ Мато и Автарит/, плебеи /Таанах и Спендиус/ и жреци / Табахарим и Магдасан/ кръжат към хубавицата Саламбо, дъщерята на пълководеца Хамилкар Барка. Съдбовни предубеждения и пристрастености донасят крах на влюбените Мато и Саламбо.
Написана в жанра на френската Гран опера, с несъмнено мелодично построени солови партии, с доста ефектни танци, разпрострат, богат симфоничен оркестър в стилистиката на Рихард Щраус, „ Саламбо|”, сходно на „ Цар Калоян” от Владигеров, е един отличен пример на късно сантименталната опера.
Абсолютната премиера на „ Саламбо” е на 22 май 1940 година на столична сцена. Диригент е маестро Асен Димитров, режисьор проф. Драган Кърджиев, сценограф Пенчо Георгиев.
Солистичният състав е в действителност първокачествен: Хамилкар Барка – Христо Бръмбаров, Саламбо е брачната половинка на създателя, Райна Стоянова, Таанах – Надя Афеян, Мато- Любен Минчев, Автарит – Павел Елмазов, Нар Хавас – Димитър Кожухаров, Спендиус – Георги Хинчев.
На 7 май 1977 година е втората и към този момент последна театрална реализация на „ Саламбо”. Постановчиците – Николай Николов, режисьор, Иван Маринов, диригент, Асен Стойчев, художник и Асен Гаврилов, хореограф – имах упоритостта да показват един огромен и мощен театър и може да се каже че в действителност съумяха. Тук на напред във времето излезе завладяващата мощ на богатата оркестрова партия с нейната обилна мелодичност и багреност, направена майсторски и огромно от Иван Маринов, както и мощното певческо покритие на множеството от функциите и изключително на основната роля, застъпена от блестящите Александрина Милчева и Христина Ангелакова.
През 1942 година „ Саламбо” е сложена и на сцената на Братиславската държавна опера, Словакия, а през идната година е издадена от реномираната музикална къща „ Универсал”, Виена – това в действителност е първото задгранично издание на партитура на българска опера. И може да се съжалява, че към този момент не е „ Саламбо “ не е в афиша на българските оперни театри.
Като следва традициите на Вагнер и Рихард Щраус в операта, Веселин Стоянов основава една от най-хубавите български музикални драми „ Саламбо “, която се подрежда до образците в жанра от началото на ХХ век. В тази опера изпъква речитативното пеене изразително и вълнуващо, а главното музикално- драматургично развиване е поверено на оркестъра. Оркестрацията на „ Саламбо “ е извънредно богата и колоритна, в духа на Рихард-Щраусовите опери и е нова дума в българското творчество.
Опусите на Веселин Стоянов:
Оркестрова музика
Две симфонии:
Гротескна симфонична сюита „ Бай Ганю “, " Празнична интродукция “
Симфоничната поема „ Кървава ария “,
Рапсодия за симфоничен оркестър
Концерти
Три концерта за пиано и оркестър
Концерт за цигулка и оркестър
Концерт за виолончело и оркестър
Концертино за цигулка
Опери
„ Женско царство “, либрето Стефан Костов по едноименната му комедия (София, 1935)
„ Саламбо “, либрето Б. Борозанов по романа “Саламбо” на Густав Флобер (София, 1940)
„ Хитър Петър “ (София, 1958)
Балет „ Папеса Йоанна “, либрето по едноименния разказ на Емануел Роидис (София, 1969)
Кантати “Да бъде ден “, „ Добрият възпитаник “, „ Балада за невестата “
Произведения за пиано
Три пиеси за пиано: Прелюд, Ноктюрно, Етюд
Песни за глас и пиано
Името на този композитор-класик в последно време съвсем отсъства от афиша на българските оркестри и музикални театри, а той е измежду най- огромните ни симфонични и оперни създатели. Що се отнася до сцената – до момента тъкмо 10 са постановките на негови музикално- театрални произведения – опери, балети и оперети.
Преди Втората международна война музикалните/ оперетни театри: „ Одеон”, „ България”, „ Кооперативен театър” и „ Нов кооперативен театър” постоянно се обръщат към неговите оперети. Те са „ ориенталски” и „ касови “, както ги дефинира самичък създателят и са със сюжети от „ 1001 нощ „ или „ Приказките на Шехерезада” или модерни фалшификати на тези сюжети. Заглавията им приказват сами за себе си: „ Абдал Фирус или плебей на любовта”, „ В сараите на халифа”, „ Грешницата от Багдад”, „ Харем без султан”. Автор на либретата е фамозния на времето кинорежисьор и сценарист Борис Борозанов / 1897 – 1951/, прочут с филмите си: „ Българските орли”, „ Те победиха”, „ Калин Орела”. Постановките са дело на известните оперетни режисьори Ангел Сладкаров и Стефан Пенчев, а основните функции се извършват от звездите на довоенния ни оперетен спектакъл: Мими Балканска, Асен Русков, Тинка Краева, Надя Ножарова, Стоян Коларов, Коста Райнов, Симеон Симеонов.
Първата огромна опера на Веселин Стоянов е триактната комедия „ Женско царство” по едноименната творба на класика на българския спектакъл Стефан Л. Костов. Либретото е на драматурга. Тук гротескната музикално- трагична тавтология по тематиката „ дамите да не се месят в мъжките автори” / въодушевена от великия Аристофан/, е създадена в ситуацията на едно изоставено модерно българско село. Идеите са извършени най-вече със средствата на речитатива, по- малко е застъпена ариозността, употребена е необятно пантомимата, като доста значима - в редица моменти даже водеща - е ролята на оркестъра.
На 4 април 1935 година е безспорната премиера на тази забавна и за жалост, забравена от театрите ни, първа оперна творба на Веселин Стоянов. В постановъчният екип влизат Асен Найденов/ диригент/, Юрий Яковлев / режисьор/, Иван Пенков/ художник/ и Лидия Вълкова / хореограф/.
В функциите са ангажирани част от най- положителните солисти на състава: Ана Тодорова, Павел Елмазов, Георги Хинчев, Райна Стоянова, Михаил Люцканов, Диана Герганова, Любен Минчев. Постановката се приготвя доста съществено и усърдно, само че устоя единствено четири представления, заради неподготвеността на публиката да схване по- комплицирания музикален език на композитора, немския ученик Веселин Стоянов.
След войната Веселин Стоянов се извършва постоянно на концертния подиум като симфоник. Оперетите му са изцяло забравени. През 1958 той показва втората си опера – това е „ Хитър Петър” по либрето на Моско Москов, комична опера в три дейности. Ето какво споделя създателят за нея: „ Обичам доста здравия комизъм и радостното. Смятам, че са нужни на всеки от нас. Моята първа опера беше гротеска, до момента в който „ Хитър Петър” е просто една битова комедия. Кой не познава нашия обичан воин Хитър Петър? Всеки има своята визия за него. Умен, остроумен като народа, хуманен, проницателен, знае по какъв начин да излезе от всяка обстановка. В тази опера се срещаме с Хитър Петър, щерка му, Иглика, жена му Кера, чорбаджи Игнат и неговия наследник Дамян, с Радой Разумни. И, несъмнено, със самия Настрадин Ходжа...”
23 март 1958 година е датата на безспорната премиера на „ Хитър Петър”. Режисьор е Михаил Хаджимишев, диригент Константин Илиев, художник Асен Попов, хормайстор Любен Кондов, хореографи Живко Бисеров и Иван Тодоров.
В функциите се показват: Михаил Люцканов / Хитър Петър/, Лиляна Барева / Иглика/, Георги Сапунджиев / Дамян/, Илка Попова / Кера/, Борис Игнатов Христов / Настрадин Ходжа/.
Постановката се радва на огромен триумф и се играе при цялостни салони години наред.
През 2002 година се осъществя за повторно на софийска сцена във връзка стогодишнината от рождението на създателя, по концепция на актьора и режисьора Павел Герджиков.
Единственият балет на Веселин Стоянов „ Папеса Йоана” по едноименния разказ на гръцкия белетрист Емануил Роидис, имаше щастлива театрална орис. Постави го известният полски хореограф Витолд Борковски от Тетр Виелки, Варшава дружно с диригента Иван Маринов и художника Иван Попов. Това беше един от огромните триумф на столичния балет, признат възторжено от публиката. Историята на сирачето Йоана, което се преобразява като монаха Йоан и даже се възкачва на папския трон, е в основата на редица книги и филми, само че като балет, творбата на Веселин Стоянов е единствена и основана майсторски, въодушевено.
Трите изпълнителки на сложната основна роля бяха трите прелестни примабалерини Вера Кирова, Маргарита Траянова и Калина Богоева, в партньорство на надарените си сътрудници: Антон Стойнов, Бисер Деянов, Емилия Кирова, Мая Шопова, Маргарита Димитрова, те показаха един мощен, запаметяващ се танцов театър, който се игра при претъпкани зали сезони наред.
И най-после, няколко думи за шедьовъра на Веселин Стоянов, несправедливо забравената от нашите музикални подиуми „ Саламбо”. Опера в 6 картини, с положително либрето на Борис Борозанов / либретистът на автора/, по романа на Гюстав Флобер.
Картагенски войни /Нар Хавас/, наемни либийци, гали/ Мато и Автарит/, плебеи /Таанах и Спендиус/ и жреци / Табахарим и Магдасан/ кръжат към хубавицата Саламбо, дъщерята на пълководеца Хамилкар Барка. Съдбовни предубеждения и пристрастености донасят крах на влюбените Мато и Саламбо.
Написана в жанра на френската Гран опера, с несъмнено мелодично построени солови партии, с доста ефектни танци, разпрострат, богат симфоничен оркестър в стилистиката на Рихард Щраус, „ Саламбо|”, сходно на „ Цар Калоян” от Владигеров, е един отличен пример на късно сантименталната опера.
Абсолютната премиера на „ Саламбо” е на 22 май 1940 година на столична сцена. Диригент е маестро Асен Димитров, режисьор проф. Драган Кърджиев, сценограф Пенчо Георгиев.
Солистичният състав е в действителност първокачествен: Хамилкар Барка – Христо Бръмбаров, Саламбо е брачната половинка на създателя, Райна Стоянова, Таанах – Надя Афеян, Мато- Любен Минчев, Автарит – Павел Елмазов, Нар Хавас – Димитър Кожухаров, Спендиус – Георги Хинчев.
На 7 май 1977 година е втората и към този момент последна театрална реализация на „ Саламбо”. Постановчиците – Николай Николов, режисьор, Иван Маринов, диригент, Асен Стойчев, художник и Асен Гаврилов, хореограф – имах упоритостта да показват един огромен и мощен театър и може да се каже че в действителност съумяха. Тук на напред във времето излезе завладяващата мощ на богатата оркестрова партия с нейната обилна мелодичност и багреност, направена майсторски и огромно от Иван Маринов, както и мощното певческо покритие на множеството от функциите и изключително на основната роля, застъпена от блестящите Александрина Милчева и Христина Ангелакова.
През 1942 година „ Саламбо” е сложена и на сцената на Братиславската държавна опера, Словакия, а през идната година е издадена от реномираната музикална къща „ Универсал”, Виена – това в действителност е първото задгранично издание на партитура на българска опера. И може да се съжалява, че към този момент не е „ Саламбо “ не е в афиша на българските оперни театри.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ