Рап музиката ми даде възможност да споделя болката си
ВЕСЕЛИН КРЪСТЕВ, прочут с псевдонима ESKO, е новаторски рап реализатор, който с необикновен нюх показва своето изкуство. Живее в Германия от 10 години. Завършва висшето си обучение в университета в Регенсбург – специалностите " Наука за медиите " и " Културология ". В момента се занимава с графичен дизайн, а до неотдавна ръководи и личен фешън бранд. Напрегнатото ежедневие в чужбина и високите условия, които самичък слага пред себе си, го изправят пред предизвикването на депресивните положения. Благодарение на най-близките си хора съумява да се оправи с този проблем. Не се тормози да приказва за страстите си, в това число и в песните си.
– Наскоро направихте ексцентрична промоция на вашия нов албум. Как ви хрумна да съчетаете арт апаратура с музика, Веселине?
– За мен музиката постоянно е била метод на себеизразяване. Опитвам се да въвлека слушателя в моя свят и, до момента в който той преглежда, се старая да го накарам да се замисли. В устрема ми да надградя това преживяване стигнах и до крайната идея на изложбата " Виж, чуй, усети ", а точно арт апаратура за всяка ария.
– Какви са усещанията ви от хората, които са пристигнали на представянето на " Наопаки "? За кого беше забавна тази демонстрация?
– На събитието се пробвах да отделя време на всеки участвал. Хората бяха впечатлени. Дори мои близки другари, които са привикнали с щурите ми хрумвания, бяха сюрпризирани. Проявата беше подобаваща за всички фенове на хип-хоп музиката, както и за тези, които имат афинитет към технологиите. Основен фактор на изложбата бе и добавената действителност благодарение на приложението Artivive. С негова помощ хората успяваха да видят цифрова версия на мен в комбиниране с физическата апаратура.
– В парчето " Наопаки " за малко повече от две минути сякаш се пробвате да разкажете живота си. Това ли е най-трудната (най-изстраданата) ви ария? Как, по кое време и какъв брой бързо в действителност я написахте?
– Най-трудната до този миг е " Преди да потегли ". Докато пишех тази ария, бях в доста тежък миг и в нея се сбогувам с всеки непосредствен за мен човек. В интрото към албума ми " Наопаки " по-скоро намеквам на рап почитателите, че не съм нов реализатор. Видял съм, измъчен съм и още веднъж съм тук. Това е и едно от посланията в тази ария.
– С новия ви албум акцентирате върху значима тематика – депресията, с която се сблъсквате и преборвате сполучливо. Кой беше до вас в този сложен миг? Какво ще кажете на тези, които към момента се пробват да преминат през сходно тестване?
– Да, в този интервал до мен бяха моето семейство и моята другарка – към този момент брачна половинка, без чиято поддръжка пътят ми може би щеше да е още по-труден. Но, колкото и надменно да звучи, до мен бях и самият аз. Ищахът ми за благополучие и непримиримият ми дух ми помогнаха да се боря. Всеки човек, изпадал в такава ментална дупка, знае какъв брой е мъчно да споделиш даже с най-близките ти през какво преминаваш. В тези моменти на изолираност прекарваш огромна част от времето си уединено със своите мисли. И е належащо да бъдем осъзнати, с цел да можем да си дадем сами допустимо най-хубавите препоръки.
– Много малко хора споделят без терзание житейския си опит. Какво ви накара да го извършите – не просто да разкажете персоналната си история обществено, само че и да я увековечите в песните си?
– Това да бъдеш откровен, да споделяш персоналния си опит са черти на рап музиката. Така и този жанр ме откри преди години. Рап музиката ми даде платформа и опция да споделя болката си върху инструментала. За мен е значимо да оставя диря, да продължа делото на прадедите ми, които с култура са уголемявали мирогледа на хората. И може би на този стадий посредством изкуството ми целя тъкмо това.
– Завършвате " Наука за медиите " и " Културология " в университета в Регенсбург. Как сходно съществено обучение се отразява на заниманията ви с хип-хоп музика?
– Тъй като студентите в Германия, малко или доста, могат сами да основават своята образователна стратегия, имах опцията да интервюирам и проучвам огромна част от немската хип-хоп сцена. Чрез техниките и метода на работа, които научих в тази страна, съумях да доближи до нови и разнообразни равнища на хип-хоп културата, които пък се пробвам да интегрирам в моята музика и метод на изложение.
– Изпълнявате ли рап на немски? На кой език ви харесва най-вече по какъв начин звучат части от този род?
– Имам хрумвания за няколко плана в комбиниране на български и немски рап, само че аз персонално държа да си извършвам текстовете на родния ми език.
– Кое е най-нестандартното или най-необичайното място, където е звучала ваша ария или сте имали изяви?
– На пръв прочит, се сещам незабавно за видеото на песента " Класика " с Бате Сашо. Клипа снимахме в Берлин през 2018 година. И една от сцените заснехме в трамвай, който в 23 ч. правеше своята пауза. Съвсем неподготвено попитахме кондуктора дали може небрежно да заснемем нещо в трамвая и той изненадващо ни позволи. Може би това е и най-необичайното място, където е звучала моя ария.
– Защо избрахте псевдонима Esko? Това наложителен признак ли е за хип-хоп изпълнителите?
– Да, псевдонимът за рап изпълнителя е като дъската на скейтъра. Задължителен признак, посредством който демонстрираме характерност и опит да изпъкнем над останалите. Когато научих за рап музиката в Америка, виждах по всички музикални малките екрани облекла, на които с огромни букви бе изписана марка, носеща името Еcko. Бях огромен почитател на визията и мечтаех някой ден да бъда облечен в нещо сходно. В тийнейджърските години и навлизането на обществените мрежи започнах да се давам име Vesko Esko. Оттам и си остана. Иначе най-първият ми рап псевдоним е Foltan. Под това име извадих и първата си ария " Шах и Мат " през далечната 2009 година.
– От 10 години сте в Германия. Живот или Leben е пребиваването ви там?
– И двете. Въпреки че пребивавам тук, се различавам от всеобщо живеещите в чужбина. Не се усещам бежанец, а по-скоро дете на света. От четири години развъртвам няколко бизнес инициативи в родината ми. Пътувам за България съвсем ежемесечно. В Германия пристигнах, с цел да съм по-близо до родителите ми, след това продължих тук с ученето, само че обитавам с наклонността да се завърна до няколко години назад в родината си.
– Какво дотам ви харесва в тази страна, че бихте желали да го има и в България? И противоположното – кое от страната ни мечтаете да придвижите във Федералната република и да запалите немците по нещо наше?
– Отдавна стопирах да се мъча да заразявам и едните с хубавото от Германия, и другите с хубавото от България. Почти постоянно е несполучливо. Тези, които са отворени към промени, са го усетили още преди да съм им го споделил. Като да вземем за пример какъв брой е хубаво да си подредиш двора, да изметеш тротоара, да почистиш след домашния си любим, да дадеш път на пешеходна пътека, а за какво не и там, където няма такава. Да оценяваме изкуството и наследената просвета, да почитаме мнението на всеки и, назад, да са по-отворени към хората, по-спонтанни и така нататък
– Кога започнахте да желаете да заминете в чужбина? Защо го направихте – видяхте там по-голям късмет за реализация (на музикалните ви проекти) или повода е друга?
– Както загатнах нагоре, за чужбина отпътувах още в девети клас дружно с моите родители. След това се върнах в България да завърша учебно заведение. В същото време здравословното положение на баба и дядо се утежни и си останах, с цел да бъда до тях и да поставям нужните грижи. Няколко години по-късно те починаха и незабавно след завършването взехме решение с приятелката ми да следваме в Дания. За страдание, не се случиха нещата по този начин, както ги бяхме планували, и отидохме в Германия при родителите ми с концепцията да поседим, до момента в който измислим какво да вършим. То пък взе, че ни хареса, и взехме решение тук да приключим висшето си обучение.
– Как ви повлия КОВИД рецесията? Може ли пандемията да въодушевява за творчество и нови планове?
– Успях да опазя душeвността си по допустимо най-хубавия метод, без да оставам дезинформиран от протичащото се. Първият локдаун ми се отрази прелестно. Прекарах няколко месеца в Швейцария, където съумях да напиша и огромна част от албума, който сготвям за 2022 година. Разбира се, срещнах и компликации да запазя всичките си инициативи да плуват над водата, само че дружно с екипа ми успяхме да се преборим. Една от главните ми мотивации за завръщане в България е основаването на работни места и комфортен климат на работа с положителни условия. И се надявам да намеря сили през идните години тези цели да се трансфорат в действителност.
– Наскоро вдигнахте женитба с вашата другарка Кристина, с която сте дружно още от учебно заведение. Как и къде се виждате с нея след 10 години? Смятате ли, че бракът ще ви промени?
– Сватбата мина по-добре и от предстоящото. Готвихме се за нея към година и половина и се веселя, че успяхме да споделим този прелестен ден с нашите фамилии и най-хубави другари. Животът ни е пъклен динамичен и нямам визия къде ще бъдем след 10 години. Надявам се фамилията ни да се е уголемило най-малко с няколко бройки (смее се) и да сме здрави, с цел да се радваме на всеки момент дружно. Със брачната половинка ми сме заплашителен екип и знам, че всичко, което си сложим за цел, ще бъде реализирано.
Снимки персонален списък
Видял съм, измъчен съм и още веднъж съм тук, споделя Веселин Кръстев-Esko
Доскоро ръководи личен фешън бранд
– Наскоро направихте ексцентрична промоция на вашия нов албум. Как ви хрумна да съчетаете арт апаратура с музика, Веселине?
– За мен музиката постоянно е била метод на себеизразяване. Опитвам се да въвлека слушателя в моя свят и, до момента в който той преглежда, се старая да го накарам да се замисли. В устрема ми да надградя това преживяване стигнах и до крайната идея на изложбата " Виж, чуй, усети ", а точно арт апаратура за всяка ария.
– Какви са усещанията ви от хората, които са пристигнали на представянето на " Наопаки "? За кого беше забавна тази демонстрация?
– На събитието се пробвах да отделя време на всеки участвал. Хората бяха впечатлени. Дори мои близки другари, които са привикнали с щурите ми хрумвания, бяха сюрпризирани. Проявата беше подобаваща за всички фенове на хип-хоп музиката, както и за тези, които имат афинитет към технологиите. Основен фактор на изложбата бе и добавената действителност благодарение на приложението Artivive. С негова помощ хората успяваха да видят цифрова версия на мен в комбиниране с физическата апаратура.
– В парчето " Наопаки " за малко повече от две минути сякаш се пробвате да разкажете живота си. Това ли е най-трудната (най-изстраданата) ви ария? Как, по кое време и какъв брой бързо в действителност я написахте?
– Най-трудната до този миг е " Преди да потегли ". Докато пишех тази ария, бях в доста тежък миг и в нея се сбогувам с всеки непосредствен за мен човек. В интрото към албума ми " Наопаки " по-скоро намеквам на рап почитателите, че не съм нов реализатор. Видял съм, измъчен съм и още веднъж съм тук. Това е и едно от посланията в тази ария.
– С новия ви албум акцентирате върху значима тематика – депресията, с която се сблъсквате и преборвате сполучливо. Кой беше до вас в този сложен миг? Какво ще кажете на тези, които към момента се пробват да преминат през сходно тестване?
– Да, в този интервал до мен бяха моето семейство и моята другарка – към този момент брачна половинка, без чиято поддръжка пътят ми може би щеше да е още по-труден. Но, колкото и надменно да звучи, до мен бях и самият аз. Ищахът ми за благополучие и непримиримият ми дух ми помогнаха да се боря. Всеки човек, изпадал в такава ментална дупка, знае какъв брой е мъчно да споделиш даже с най-близките ти през какво преминаваш. В тези моменти на изолираност прекарваш огромна част от времето си уединено със своите мисли. И е належащо да бъдем осъзнати, с цел да можем да си дадем сами допустимо най-хубавите препоръки.
– Много малко хора споделят без терзание житейския си опит. Какво ви накара да го извършите – не просто да разкажете персоналната си история обществено, само че и да я увековечите в песните си?
– Това да бъдеш откровен, да споделяш персоналния си опит са черти на рап музиката. Така и този жанр ме откри преди години. Рап музиката ми даде платформа и опция да споделя болката си върху инструментала. За мен е значимо да оставя диря, да продължа делото на прадедите ми, които с култура са уголемявали мирогледа на хората. И може би на този стадий посредством изкуството ми целя тъкмо това.
– Завършвате " Наука за медиите " и " Културология " в университета в Регенсбург. Как сходно съществено обучение се отразява на заниманията ви с хип-хоп музика?
– Тъй като студентите в Германия, малко или доста, могат сами да основават своята образователна стратегия, имах опцията да интервюирам и проучвам огромна част от немската хип-хоп сцена. Чрез техниките и метода на работа, които научих в тази страна, съумях да доближи до нови и разнообразни равнища на хип-хоп културата, които пък се пробвам да интегрирам в моята музика и метод на изложение.
– Изпълнявате ли рап на немски? На кой език ви харесва най-вече по какъв начин звучат части от този род?
– Имам хрумвания за няколко плана в комбиниране на български и немски рап, само че аз персонално държа да си извършвам текстовете на родния ми език.
– Кое е най-нестандартното или най-необичайното място, където е звучала ваша ария или сте имали изяви?
– На пръв прочит, се сещам незабавно за видеото на песента " Класика " с Бате Сашо. Клипа снимахме в Берлин през 2018 година. И една от сцените заснехме в трамвай, който в 23 ч. правеше своята пауза. Съвсем неподготвено попитахме кондуктора дали може небрежно да заснемем нещо в трамвая и той изненадващо ни позволи. Може би това е и най-необичайното място, където е звучала моя ария.
– Защо избрахте псевдонима Esko? Това наложителен признак ли е за хип-хоп изпълнителите?
– Да, псевдонимът за рап изпълнителя е като дъската на скейтъра. Задължителен признак, посредством който демонстрираме характерност и опит да изпъкнем над останалите. Когато научих за рап музиката в Америка, виждах по всички музикални малките екрани облекла, на които с огромни букви бе изписана марка, носеща името Еcko. Бях огромен почитател на визията и мечтаех някой ден да бъда облечен в нещо сходно. В тийнейджърските години и навлизането на обществените мрежи започнах да се давам име Vesko Esko. Оттам и си остана. Иначе най-първият ми рап псевдоним е Foltan. Под това име извадих и първата си ария " Шах и Мат " през далечната 2009 година.
– От 10 години сте в Германия. Живот или Leben е пребиваването ви там?
– И двете. Въпреки че пребивавам тук, се различавам от всеобщо живеещите в чужбина. Не се усещам бежанец, а по-скоро дете на света. От четири години развъртвам няколко бизнес инициативи в родината ми. Пътувам за България съвсем ежемесечно. В Германия пристигнах, с цел да съм по-близо до родителите ми, след това продължих тук с ученето, само че обитавам с наклонността да се завърна до няколко години назад в родината си.
– Какво дотам ви харесва в тази страна, че бихте желали да го има и в България? И противоположното – кое от страната ни мечтаете да придвижите във Федералната република и да запалите немците по нещо наше?
– Отдавна стопирах да се мъча да заразявам и едните с хубавото от Германия, и другите с хубавото от България. Почти постоянно е несполучливо. Тези, които са отворени към промени, са го усетили още преди да съм им го споделил. Като да вземем за пример какъв брой е хубаво да си подредиш двора, да изметеш тротоара, да почистиш след домашния си любим, да дадеш път на пешеходна пътека, а за какво не и там, където няма такава. Да оценяваме изкуството и наследената просвета, да почитаме мнението на всеки и, назад, да са по-отворени към хората, по-спонтанни и така нататък
– Кога започнахте да желаете да заминете в чужбина? Защо го направихте – видяхте там по-голям късмет за реализация (на музикалните ви проекти) или повода е друга?
– Както загатнах нагоре, за чужбина отпътувах още в девети клас дружно с моите родители. След това се върнах в България да завърша учебно заведение. В същото време здравословното положение на баба и дядо се утежни и си останах, с цел да бъда до тях и да поставям нужните грижи. Няколко години по-късно те починаха и незабавно след завършването взехме решение с приятелката ми да следваме в Дания. За страдание, не се случиха нещата по този начин, както ги бяхме планували, и отидохме в Германия при родителите ми с концепцията да поседим, до момента в който измислим какво да вършим. То пък взе, че ни хареса, и взехме решение тук да приключим висшето си обучение.
– Как ви повлия КОВИД рецесията? Може ли пандемията да въодушевява за творчество и нови планове?
– Успях да опазя душeвността си по допустимо най-хубавия метод, без да оставам дезинформиран от протичащото се. Първият локдаун ми се отрази прелестно. Прекарах няколко месеца в Швейцария, където съумях да напиша и огромна част от албума, който сготвям за 2022 година. Разбира се, срещнах и компликации да запазя всичките си инициативи да плуват над водата, само че дружно с екипа ми успяхме да се преборим. Една от главните ми мотивации за завръщане в България е основаването на работни места и комфортен климат на работа с положителни условия. И се надявам да намеря сили през идните години тези цели да се трансфорат в действителност.
– Наскоро вдигнахте женитба с вашата другарка Кристина, с която сте дружно още от учебно заведение. Как и къде се виждате с нея след 10 години? Смятате ли, че бракът ще ви промени?
– Сватбата мина по-добре и от предстоящото. Готвихме се за нея към година и половина и се веселя, че успяхме да споделим този прелестен ден с нашите фамилии и най-хубави другари. Животът ни е пъклен динамичен и нямам визия къде ще бъдем след 10 години. Надявам се фамилията ни да се е уголемило най-малко с няколко бройки (смее се) и да сме здрави, с цел да се радваме на всеки момент дружно. Със брачната половинка ми сме заплашителен екип и знам, че всичко, което си сложим за цел, ще бъде реализирано.
Снимки персонален списък
Видял съм, измъчен съм и още веднъж съм тук, споделя Веселин Кръстев-Esko
Доскоро ръководи личен фешън бранд
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ