Веселин Желев Снимка: фейсбукВеселин Желев, фейсбукЖал ми еЖал ми е

Веселин Желев Снимка: фейсбук
Веселин Желев, фейсбук

Жал ми е
Жал ми е за съветските момчета, които гинат не за страната си, а поради маниите на нейния президент.
Жал ми е за украинците, които заплащат с кръвта си, с цел да бъдат в Европа, нещо, което други имат безплатно и не ценят.
Жал ми е за надарени пера у нас, които пропиляха гения си и се опозориха окончателно, защитавайки тази незащитима война.
Жал ми е за страхливците, които не откриха мощ да я осъдят.
Жал ми е за политиците и стратезите, чийто небосвод стига до цената на газа.
Жал ми е за страната, която има такива политици и стратези. И такива гласоподаватели.
Жал ми е за академиите и учебните заведения с имената на Левски, Раковски и Бенковски, възпитали такива политици и стратези.
Жал ми е, че толкоз доста са учили, само че не са научили, че България в никакъв случай не е била велика, когато е поставяла интереса пред идеала. И освен България.
Жал ми е за мушмороците, които желаят да се скрият от историята зад неутралитет. Като Казахстан.
Жал ми е за нашите европейци, които желаят България да бъде Казахстанът на Европа (без потребните му изкопаеми обаче).
Жал ми е за пишман историците, които оплакват все авариралите български съюзи със западни сили срещу Русия.
Жал ми е, че по този начин и не са разбрали за какво са аварирали тези съюзи – не тъй като са били срещу Русия, а тъй като са били срещу демокрацията.
Жал ми е, че или са не запомнили, или не са прочели, или не са разбрали какво е споделил Чърчил, преди Съюз на съветските социалистически републики да се причисли към съюза на Съединени американски щати и Обединеното кралство срещу Хитлер:
„Ако Хитлер беше нахлул в пъкъла, най-малкото бих загатнал благосклонно Дявола в Камарата на общините“.