Весела Чернева е главен директор Програми“ и директор на българския

Весела Чернева е основен шеф „ Програми “ и шеф на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Била е шеф на стратегия „ Европа и съседи “ от 2013 година От 2010 година до 2013 година e представител на Министерство на външните работи. От 2004 до 2006 година работи като секретар на Международната комисия за Балканите, управлявана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „ Foreign Policy - България ” от неговото основаване през април 2005 година Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.

Направиха ли европейските водачи верния избор за шефове на евроинституциите след инфарктните тридневни диспути?

Предложената да оглави Европейска комисия Урсула фон дер Лайен е добър претендент, сериозен политик с положителни позиции, от значима страна. Не на последно място е жена, което също е значим знак, който дава Европейският съюз.

Въпросът не е толкоз в личността на новия ръководител на Европейска комисия. Важният въпрос от позиция на България е за какво Източна Европа се оказа напълно отвън разпределението на постове. Важно е и доколко - Фон дер Лайен в стола на Юнкер и Шарл Мишел, ръководителят на Съвета, който ще наследи Доналд Туск, ще съумеят

да затворят пропастта сред Стара Европа и новите страни членки.

Нямам визия доколко актуалният белгийски министър председател Мишел ще има тази задача като приоритет, само че той е прочут с това, че може да кове консенсуси в невъзможна политическа обстановка. Белгия е страна, в която има съществено политическо разделяне, както и големи проблеми сред двете народности. Да се надяваме, че Мишел, в традицията на сънародника си и ръководител на Съвета в Херман ван Ромпой 2009-2014 година, ще съумява да подсигурява консенсус в Съвета.

Германка за началник на Европейската комисия евентуално също е добре, тъй като Берлин има по-голяма сензитивност към Централна и Източна Европа, в сравнение с други страни. Но това ще си проличи, когато тя стартира за образува Комисията. Да забележим коя страна какво портфолио ще получи и доколко ще се резервира или промени културата на разговора в Европейска комисия.

Край на мъжкия монопол в евроинституциите и удостоверение на здравия тандем Париж-Берлин - това ли са трендовете, които бяха демонстрирани?

Беше ясно, че когато има френски представител в петицата на европейските институции, и противоположното. Така и стана. Французойката Кристин Лагард оглави Европейската централна банка. Това е значимо, тъй като бъдещето на Европейски Съюз ще се развива точно на тези два фронта - на фронта на изпълнителната власт, което е Европейска комисия, и в Еврозоната, където водеща е ЕЦБ. Надявам се това да е добра вест за Европейски Съюз, макар че на втори прочит сякаш успеха на френския президент Еманюел Макрон е малко по-голяма. Шарл Мишел, който ще е началник на Съвета, е либерал, франкофон, тъй че явно е по-близо до Макрон. Някои споделят, че

Кристин Лагард е най-германската французойка,

може и по този начин да се окаже. Но при всички случаи и двете страни означиха смисъла на този тандем. Твърди се, че Урсула фон дер Лайен е била предложение на самия Макрон.

Защо страните от Източна Европа като цяло останахме в ролята на новобранци в това разпределяне на постове? Защо не успяхме да се възползваме от обстановката, с цел да получи най-малко един от 5-те Top jobs в Европа?

Имахме неповторим късмет, само че имаше отвращение от българска страна да се поеме тази отговорност. Премиерът Борисов изясни своите претекстове, сподели, че не желае страната ни да се набърква с външна политика, желае нещо по-малко, нещо не толкоз политическо. Предполагам, че под „ действителен сектор ” за България

министър председателят има поради сектор със личен бюджет и със лично въздействие върху стопанската система.

Тук може би се крие и неразбирането за това, че в България стопанската система значително зависи от това по какъв начин страната се възприема на открито и доколко тя е обвързвана с външния свят.

Може би министър председателят счита, че това е реален метод. Аз персонално скърбя, че Борисов не беше по-амбициозен.

Защо се отдръпна Сергей Станишев? С какво водачът на ПЕС отстъпва на определения да оглави Европарламента италиански тв водещ Давид Сасоли?

В групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент има явен превес на южните страни. Най-голямата секта е испанската, също италианци, португалци. В този смисъл беше напълно разумно на председателския пост да бъде представител на някоя от тези страни.

Българска социалистическа партия с петимата си депутати в Екологичен потенциал не е забележителна мощ,

която да излъчи ръководител на Народното събрание. След като на процедура беше погубен процесът на водещите претенденти, партиите в Екологичен потенциал желаеха някаква отплата, най-малко да им бъде дадена опцията те без значение да дефинират ръководителя на Екологичен потенциал. Така че направиха тъкмо това.

На какъв сектор можем да разчитаме в Европейската комисия и кой би бил най-хубава опция за нас?

Не мисля, че можем да получим още веднъж ресора Бюджет, който преди години имаше Кристалина Георгиева, или че можем да се надяваме на някой от огромните стопански ресори. В тоя смисъл цифровият сектор не е неприятен вид. Където си бяхме, там ще си останем.

Мисля, че изобщо концепцията за това по какъв начин ние единствено сме получатели на политики и средства от Европейски Съюз ще се обърне против нас и българското публично мнение ще се обърне против Европейски Съюз, за жалост. Но това е посоката, в която вървим сега, сякаш.

Показа ли изборът на водещите постове в Европейски Съюз рецесия за изявени водачи?

Големият неуспех изобщо от позиция на Източна Европа е в това, че 30 година след рухването на Стената този район, който имаше огромните дисидентски имена, огромните персони, в този момент се оказа без водачи, които да могат да водят Европа. Това е много тъжна констатация.

Накъде новоизбраният екип ще поведе Европа, изправена пред съществени проблеми?

Рискът от фрагментация на Европейски Съюз е огромен,

уповавам се хората на управителни позиции в Европейски Съюз да осъзнават това и да създадат нужното то да бъде предотвратено. Това няма да е лесна задача, изключително поради, че раздялите ще продължат да се задълбочават. Поне по този начин наподобява от днешна позиция.

Трябва ли да обръщаме огромно внимание на демонстрацията на някои депутати против химна при откриването на сесията на Екологичен потенциал в Страсбург?

За мен това е демонстрация на неприятен усет, неприятно образование. Доста незадълбочено държание на хора, които разчитат на страстите, без да имат действителна концепция какво да вършат оттук насетне. Това е огромният проблем на тези, които желаят корав Брекзит - те нямат добра опция и в последна сметка може да поведат страната си в много рисков път.

Показаха ли Брекзит, както и резултатите от последните европейски избори, че жителите на Европа са уверени, че Европейски Съюз е по-добрата вероятност от разединението?

Изводът от изборите през май е, че огромното болшинство от европейците желаят планът Европейски съюз да продължи да съществува, само че да бъде усъвършенстван, реформиран, по-адекватен към упованията на хората. Това ще са огромните промени, които ни чакат в идващите години. Затова беше значимо кой ще бъде отпред на европейските институции.

Не се ли оказа се обаче, че двете скорости в Европейски Съюз в действителност съществуват?

Ние също сме си отговорни за това.

Не успяхме да се научим на културата на обединенията,

не се научихме, че не можем просто да блокираме и да споделяме " не ", не се научихме, че поддръжката на претенденти, които може да не са съвършени, само че са относително допустими за нас, е в наш интерес. Не мога да кажа, че Източна Европа е почтена, и това <210> се случва незаслужено. Тя има доста какво да научи от този развой.

Дали не е време за нов модел на европейски избори?

Транснационалните листи са някаква алтернатива, само че тя при всички случаи ще бъде по-сериозна за огромните страни членки. Трябва да се види по какъв начин би трябвало да се разпределят местата в тези листи, тъй че късмет да имат и по-малките страни. Това не е невероятно, само че надали качествено би трансформирало нещата. Въпросът е какво оттук нататък ще създадат европейските водачи за това планът да бъде по-адекватен към упованията на хората. Смятам, че идващите 4 години ще бъдат решаващи.

Надявам се държавните управления да са си издавили поучения и да схващат по-добре за какво е належащо да вършат обединения. Иначе остават като ядосани деца в ъгъла, от което изгода нямат - нито водачите, нито жителите.