Проф. Радостина Александрова: COVID-19 ще мутира, докато не ...
Вероятността за повторна зараза с омикрон е три пъти по-голяма, в сравнение с при делта
Инфектирани със SARS-CoV-2 преди 3-6 месеца са в 5 пъти по-висок риск да стигнат още веднъж до болница спрямо имунизираните
Вирусът е като една мощна копирна машина, която за малко време основава стотици хиляди и милиони свои потомци
- Научихме ли освен това за най-новия вид на коронавирус - омикрон?
- Това, което ни интересува, са отговорите на три съществени въпроса: какъв брой бързо се популяризира омикрон и ще изпревари ли преобладаващия сега вид делта, по какъв начин протича инфекцията с него и в каква степен е кадърен да се изплъзне от имунния отговор, построен при имунизация или преболедуване с предходен вид на SARS-CoV-2.
Данните към момента не са дефинитивни, работи се интензивно върху разгадаването на биологичното държание на омикрон. Според учени в Католическия университет в град Льовен, Белгия, той се популяризира от 3 до 6 пъти по-бързо спрямо истинския вид, изолиран в град Ухан в Китай. Омикрон публично стъпи допълнително от 50 страни на няколко континента, действителният им брой най-вероятно е по-висок.
Във Англия новите случаи, породени от омикрон, се удвояват на всеки 2-3 дни,
до момента в който при разновидността делта това се случваше на 5 дни. А това е страна, в която над 80% от популацията е имунизирано, а повече от 30% са с сложена бустерна доза ваксина. Публикация от Южна Африка (която към момента не е рецензирана) разкрива, че хората, които са прекарали COVID-19, може да се заразят с този нов вид и вероятността за повторна зараза с омикрон е три пъти по-висока в съпоставяне със случаите на реинфекция при предходните талази, провокирани с разновидностите делта и бета.
- Ако омикрон в действителност не е толкоз гибелен, значи ли, че към този момент вирусът се приспособява за обикновено общуване с човешкото тяло?
- Прекалено е рано, с цел да бъдат направени безапелационни изводи за въздействието на омикрон върху клиничната картина. Опасно е да подценяваме този вид, както и да го одобряваме за края на света. Нужни са ни самообладание, обстоятелства и разсъдък, а не самозаблуда и драми. SARS-CoV-2 към този момент сподели, че има доста лица - в едни случаи инфекцията с него протича доста леко, само че в други обстановката става сериозна и може да докара до гибел. И това го видяхме при всичките разновидности на вируса. Разбира се, зад тези разнообразни лица стоят и редица други фактори, в това число нашите самостоятелни особености (генетични, епигенетични, имунологични). Не разполагаме с научно доказани доказателства, че омикрон е „ по-благоразположен “ към нас. Анализ на данни за 211 000 случая на зараза със SARS-CoV-2 (включително 78 000 позитивни за омикрон теста), извършен от най-големия частен здравен застраховател в Южна Африка Discovery Health, сподели, че рискът от хоспитализация е бил с 29% по-нисък при инфекции с омикрон спрямо инфекциите в страната през предишното лято. Въпросът е дали ще успее да болести толкоз доста хора, че да претрупа здравната система и да усили броя на хоспитализациите и смъртните случаи - макар по-малкия % хора с тежко заболяване.
- Омикрон пробива ли коронавирус имунизациите, които се употребяват у нас?
- Пробив надали е най-точната дума в тази ситуация. Първоначалните изследвания демонстрират понижаване на успеваемостта на имунизациите до към 40% (при имунизацията на Pfizer/BioNTech например) във връзка с предотвратяване от симптоматична зараза, която нараства до 70-75% след слагане на бустерна доза. Специалистите чакат имунизациите да не престават да ни обезпечават отбрана във връзка с тежко боледуване и гибел, както го вършат и във връзка с останалите разновидности на SARS-CoV-2. Препоръчва се слагането на бустерна доза ваксина - съгласно настоящите сега разпореждания това става минимум 6 месеца след втората доза на РНК ваксина и 2 месеца след еднодозовата ваксина на Johnson&Johnson / Janssen. В очакване на възможна последваща вълна, провокирана от омикрон, в желанието си да обезпечат по-добра отбрана на популацията някои страни съкратяват този период. Във Англия да вземем за пример рекомендацията е за използване на бустерна доза 3 месеца след втората доза на първичната ваксина. Проучванията в тази област не престават.
- Ясно е, че омикрон ще пристигна в България, това значи ли, че при неговата инфекциозност всички българи ще са се срещнали с коронавирус до пролетта?
- Вирусът се пробва и ще продължи да се пробва да почука на всяка врата, освен това неведнъж. Иначе казано, той търси метод да се срещне с всеки един от нас. Да не забравяме, че две от главните задания, заложени в програмата на вирусите, са да се популяризират и да се развъждат. Затова е значимо имунната ни система да е готова и да не му разрешаваме да ни разболее, не и тежко. Да, имунизациите не ни защищават 100% от зараза, само че не престават да ни пазят във висока степен от тежко протичане и гибел. Което по никакъв начин не е малко.
- Кои ваксини се оказаха най-удачни? Подкрепяте ли бустерната доза и даже наложителното годишно имунизиране против коронавирус?
- Всички позволени за приложимост ваксини са сполучливи. Но всеки вид ваксина си има своите преимущества и дефекти. Виждаме, че и следените при тях съществени редки нежелани реакции не се припокриват. При съдържащите аденовирусни вектори ваксини това са извънредно редки случаи на кръвосъсирване и понижаване на броя на тромбоцитите (тромбоцитопения), настъпващи при дами под 50-60-годишна възраст след приема на първата доза на имунизацията на Университета в Оксфорд и Astra/Zeneca и единичната доза на продукта на Johnson&Johnson / Janssen. При РНК имунизациите (на Pfizer/BioNTech и Moderna) най-сериозната нежелана странична реакция е миокардит, който се следи най-често при млади мъже под 30 години след банкет на втората доза. „ Уловка “ при аденовирус съдържащите ваксини е, че самият вирусен вектор (аденовирусът) може да провокира имунен отговор против самия себе си. За разлика от коронавирусите, имунитетът против аденовирусите е много нескончаем. Това може да затрудни неколкократното приложение на една и съща аденовирус съдържаща ваксина против SARS-CoV-2 напред във времето (в случай че се наложи годишно използване на ваксина, както е при грипните вируси например). Причината е, че построеният против аденовирусния вектор имунен отговор може да го нападна и да му попречи да си свърши работата, т.е. отслабва действието на имунизацията. На 07.12.2021 година Европейската организация по медикаментите (ЕМА) и Европейският център за надзор и предварителна защита на болесттите (ECDC) позволи комбинираното приложение на разнообразни ваксини против SARS-CoV-2 както при първичната имунизация, по този начин и при бустерната доза.
Проведените проучвания демонстрират, че
бустерната доза „ освежава “ и усилва имунната ни памет за SARS-CoV-2.
Много от познатите ни ваксини също се ползват в три дози - такива са да вземем за пример имунизациите против полиомиелит, против хепатит В вируса и други
Все още е рано да кажем дали ще е належащо актуализиране на имунизациите против COVID-19. Това ще се случи при поява на нов вид, който доста съществено омаломощава действието на имунитета, основан от съществуващите ваксини. До момента това не се е случило. Актуализирането на имунизациите против всеки възникващ вид би било мъчно постижимо по редица механически и логистични аргументи.
- Вечният спор - преболедувалите получават ли дълготраен имунитет, или след година към този момент го губят?
- Коронавирусите са известни с това, че не основават дълготраен имунитет против себе си. Познати са 7 ковид, които провокират болести при индивида, 4 от тях предизвикват настинки - след преболедуването им повторните инфекции с тях стартират от 6-ия месец и доближават най-много на 12-ия. В хора, минали през зараза със SARS-CoV-1 или MERS-CoV, години по-късно се откриват кафези на имунната памет, ориентирани против тези вируси, защитната им стойност обаче няма по какъв начин да бъде тествана и потвърдена.
Що се отнася до SARS-CoV-2, способността му да заразява хора, които към този момент са преболедували COVID-19, също е добре документирана. В Дания е осъществено изследване, чиято цел е била да се дефинира в каква степен хората, срещнали се с вируса по време на първата вълна през 2020 година, са били предпазени от него през идната вълна. Ето по какъв начин наподобяват резултатите в проценти -
80% при хората под 65 години и към 50% при тези над тази възраст.
Доклад на Центъра за надзор за болесттите в Съединени американски щати (CDC) от октомври 2021 година заяви, че хора, които са били инфектирани със SARS-CoV-2 преди 3-6 месеца, са в 5 пъти по висок риск да стигнат още веднъж до болница заради COVID-19 спрямо тези, които са били имунизирани 3-6 месеца по-рано. Първоначалната информация за омикрон от Южна Африка демонстрира 3 пъти по-висока периодичност на реинфекция спрямо разновидностите бета и делта.
- Как би трябвало да се действа с образователния развой по време на тези пандемични талази, защото тоталните вреди върху просветителната система са неоспорими?
- В началото на пандемията единственото ни решение беше затварянето, само че съществуването на ваксини против COVID-19 промени съществено обстановката. Училището е част от обществото, няма по какъв начин да имаме сигурност в учебните заведения, в случай че извън вирусът е в стихията си. Ние, възрастните, носим отговорност за децата и учениците и по тази причина е значимо да сме предпазени. Ваксината на Pfizer / BioNTech беше позволена за приложимост при деца от 5 до 11 години - ползва се една трета от дозата за хора от 12 години нагоре. А другояче, в учебно заведение, както и на всички места, се предлага комплекс от ограничения, включващ постоянно тестване, хигиена и стерилизация, постоянно проветряване (и изобщо положителната вентилация на въздуха), носенето на маски. Тази система прилича швейцарското сирене - всяка филийка има дупчици, само че в случай че вирусът се изплъзне от една преграда, идната ще го задържи.
- Каква оценка давате на дейностите на управляващите по време на пандемията от нейния старт до момента?
- Фактите са безапелационни - България е с ниско имунизационно покритие. Ние платихме и продължаваме да заплащаме извънредно висока цена в човешки живот. Тъжното е, че преобладаващата част от тези хора е можело да бъдат избавени с ваксина. В същото време сме страна, в която от десетилетия се ползват сполучливо имунизациите, включени в наложителния имунизационен календар, в това отношение сме отличници. Очевидно е, че нещо не се е случило както би трябвало при популяризирането на имунизациите против SARS-CoV-2, не сме съумели да достигнем до хората, да разсеем страховете и съмненията им. Както се споделяше в един филм - някъде сме се изгубили в превода. И е значимо да се намерим час по-скоро. Защото всеки желае най-хубавото за своето здраве и за здравето на околните си.
- Хората се тормозят, че коронавирус ще мутира във всичките букви на гръцката писменост, по кое време ще бъде комплициран въпреки всичко завършек на това знамение?
- Това да се трансформират, е част от длъжностната характерност на вирусите. Помага им да се приспособяват и да оцеляват в среда, която не е по никакъв начин гостоприемна за тях. Вирусите мутират, до момента в който се развъждат - т.е. само и единствено в инфектирани гостоприемници. Затова е доста значимо да ограничим разпространяването на SARS-CoV-2. Ваксините го вършат във висока степен, само че спазването на ограниченията също е от голяма важност. По своя път вирусът се среща с разнообразни хора - всеки от нас има своите самостоятелни (генетични, епигенетични, имунологични) характерности, също така сме на друга възраст, нерядко със съпътстващи болести. Срещата на SARS-CoV-2 с всеки обособен човек протича при разнообразни условия, крие разнообразни изненади за вируса, което, в последна сметка, се отразява на зараждащите разновидности и разновидности. А вирусът е като една мощна копирна машина, която за къс интервал от време основава стотици хиляди и милиони свои потомци. Сами разбирате какъв брой работлив в „ раждането “ на разновидности може да бъде той.
Проф. Радостина Александрова е български биолог -вирусолог, морфолог и биохимик. Работи в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките. Тя е магистър и лекар по вирусология и доцент по морфология. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 150 изявления в български и интернационалните списания и сборници от конференции, 3 глави в книги, над 20 научнопопулярни публикации и повече от 500 участия в научни конгреси. Сочена е за един от най-компетентните експерти по коронавирус тематиката.
Инфектирани със SARS-CoV-2 преди 3-6 месеца са в 5 пъти по-висок риск да стигнат още веднъж до болница спрямо имунизираните
Вирусът е като една мощна копирна машина, която за малко време основава стотици хиляди и милиони свои потомци
- Научихме ли освен това за най-новия вид на коронавирус - омикрон?
- Това, което ни интересува, са отговорите на три съществени въпроса: какъв брой бързо се популяризира омикрон и ще изпревари ли преобладаващия сега вид делта, по какъв начин протича инфекцията с него и в каква степен е кадърен да се изплъзне от имунния отговор, построен при имунизация или преболедуване с предходен вид на SARS-CoV-2.
Данните към момента не са дефинитивни, работи се интензивно върху разгадаването на биологичното държание на омикрон. Според учени в Католическия университет в град Льовен, Белгия, той се популяризира от 3 до 6 пъти по-бързо спрямо истинския вид, изолиран в град Ухан в Китай. Омикрон публично стъпи допълнително от 50 страни на няколко континента, действителният им брой най-вероятно е по-висок.
Във Англия новите случаи, породени от омикрон, се удвояват на всеки 2-3 дни,
до момента в който при разновидността делта това се случваше на 5 дни. А това е страна, в която над 80% от популацията е имунизирано, а повече от 30% са с сложена бустерна доза ваксина. Публикация от Южна Африка (която към момента не е рецензирана) разкрива, че хората, които са прекарали COVID-19, може да се заразят с този нов вид и вероятността за повторна зараза с омикрон е три пъти по-висока в съпоставяне със случаите на реинфекция при предходните талази, провокирани с разновидностите делта и бета.
- Ако омикрон в действителност не е толкоз гибелен, значи ли, че към този момент вирусът се приспособява за обикновено общуване с човешкото тяло?
- Прекалено е рано, с цел да бъдат направени безапелационни изводи за въздействието на омикрон върху клиничната картина. Опасно е да подценяваме този вид, както и да го одобряваме за края на света. Нужни са ни самообладание, обстоятелства и разсъдък, а не самозаблуда и драми. SARS-CoV-2 към този момент сподели, че има доста лица - в едни случаи инфекцията с него протича доста леко, само че в други обстановката става сериозна и може да докара до гибел. И това го видяхме при всичките разновидности на вируса. Разбира се, зад тези разнообразни лица стоят и редица други фактори, в това число нашите самостоятелни особености (генетични, епигенетични, имунологични). Не разполагаме с научно доказани доказателства, че омикрон е „ по-благоразположен “ към нас. Анализ на данни за 211 000 случая на зараза със SARS-CoV-2 (включително 78 000 позитивни за омикрон теста), извършен от най-големия частен здравен застраховател в Южна Африка Discovery Health, сподели, че рискът от хоспитализация е бил с 29% по-нисък при инфекции с омикрон спрямо инфекциите в страната през предишното лято. Въпросът е дали ще успее да болести толкоз доста хора, че да претрупа здравната система и да усили броя на хоспитализациите и смъртните случаи - макар по-малкия % хора с тежко заболяване.
- Омикрон пробива ли коронавирус имунизациите, които се употребяват у нас?
- Пробив надали е най-точната дума в тази ситуация. Първоначалните изследвания демонстрират понижаване на успеваемостта на имунизациите до към 40% (при имунизацията на Pfizer/BioNTech например) във връзка с предотвратяване от симптоматична зараза, която нараства до 70-75% след слагане на бустерна доза. Специалистите чакат имунизациите да не престават да ни обезпечават отбрана във връзка с тежко боледуване и гибел, както го вършат и във връзка с останалите разновидности на SARS-CoV-2. Препоръчва се слагането на бустерна доза ваксина - съгласно настоящите сега разпореждания това става минимум 6 месеца след втората доза на РНК ваксина и 2 месеца след еднодозовата ваксина на Johnson&Johnson / Janssen. В очакване на възможна последваща вълна, провокирана от омикрон, в желанието си да обезпечат по-добра отбрана на популацията някои страни съкратяват този период. Във Англия да вземем за пример рекомендацията е за използване на бустерна доза 3 месеца след втората доза на първичната ваксина. Проучванията в тази област не престават.
- Ясно е, че омикрон ще пристигна в България, това значи ли, че при неговата инфекциозност всички българи ще са се срещнали с коронавирус до пролетта?
- Вирусът се пробва и ще продължи да се пробва да почука на всяка врата, освен това неведнъж. Иначе казано, той търси метод да се срещне с всеки един от нас. Да не забравяме, че две от главните задания, заложени в програмата на вирусите, са да се популяризират и да се развъждат. Затова е значимо имунната ни система да е готова и да не му разрешаваме да ни разболее, не и тежко. Да, имунизациите не ни защищават 100% от зараза, само че не престават да ни пазят във висока степен от тежко протичане и гибел. Което по никакъв начин не е малко.
- Кои ваксини се оказаха най-удачни? Подкрепяте ли бустерната доза и даже наложителното годишно имунизиране против коронавирус?
- Всички позволени за приложимост ваксини са сполучливи. Но всеки вид ваксина си има своите преимущества и дефекти. Виждаме, че и следените при тях съществени редки нежелани реакции не се припокриват. При съдържащите аденовирусни вектори ваксини това са извънредно редки случаи на кръвосъсирване и понижаване на броя на тромбоцитите (тромбоцитопения), настъпващи при дами под 50-60-годишна възраст след приема на първата доза на имунизацията на Университета в Оксфорд и Astra/Zeneca и единичната доза на продукта на Johnson&Johnson / Janssen. При РНК имунизациите (на Pfizer/BioNTech и Moderna) най-сериозната нежелана странична реакция е миокардит, който се следи най-често при млади мъже под 30 години след банкет на втората доза. „ Уловка “ при аденовирус съдържащите ваксини е, че самият вирусен вектор (аденовирусът) може да провокира имунен отговор против самия себе си. За разлика от коронавирусите, имунитетът против аденовирусите е много нескончаем. Това може да затрудни неколкократното приложение на една и съща аденовирус съдържаща ваксина против SARS-CoV-2 напред във времето (в случай че се наложи годишно използване на ваксина, както е при грипните вируси например). Причината е, че построеният против аденовирусния вектор имунен отговор може да го нападна и да му попречи да си свърши работата, т.е. отслабва действието на имунизацията. На 07.12.2021 година Европейската организация по медикаментите (ЕМА) и Европейският център за надзор и предварителна защита на болесттите (ECDC) позволи комбинираното приложение на разнообразни ваксини против SARS-CoV-2 както при първичната имунизация, по този начин и при бустерната доза.
Проведените проучвания демонстрират, че
бустерната доза „ освежава “ и усилва имунната ни памет за SARS-CoV-2.
Много от познатите ни ваксини също се ползват в три дози - такива са да вземем за пример имунизациите против полиомиелит, против хепатит В вируса и други
Все още е рано да кажем дали ще е належащо актуализиране на имунизациите против COVID-19. Това ще се случи при поява на нов вид, който доста съществено омаломощава действието на имунитета, основан от съществуващите ваксини. До момента това не се е случило. Актуализирането на имунизациите против всеки възникващ вид би било мъчно постижимо по редица механически и логистични аргументи.
- Вечният спор - преболедувалите получават ли дълготраен имунитет, или след година към този момент го губят?
- Коронавирусите са известни с това, че не основават дълготраен имунитет против себе си. Познати са 7 ковид, които провокират болести при индивида, 4 от тях предизвикват настинки - след преболедуването им повторните инфекции с тях стартират от 6-ия месец и доближават най-много на 12-ия. В хора, минали през зараза със SARS-CoV-1 или MERS-CoV, години по-късно се откриват кафези на имунната памет, ориентирани против тези вируси, защитната им стойност обаче няма по какъв начин да бъде тествана и потвърдена.
Що се отнася до SARS-CoV-2, способността му да заразява хора, които към този момент са преболедували COVID-19, също е добре документирана. В Дания е осъществено изследване, чиято цел е била да се дефинира в каква степен хората, срещнали се с вируса по време на първата вълна през 2020 година, са били предпазени от него през идната вълна. Ето по какъв начин наподобяват резултатите в проценти -
80% при хората под 65 години и към 50% при тези над тази възраст.
Доклад на Центъра за надзор за болесттите в Съединени американски щати (CDC) от октомври 2021 година заяви, че хора, които са били инфектирани със SARS-CoV-2 преди 3-6 месеца, са в 5 пъти по висок риск да стигнат още веднъж до болница заради COVID-19 спрямо тези, които са били имунизирани 3-6 месеца по-рано. Първоначалната информация за омикрон от Южна Африка демонстрира 3 пъти по-висока периодичност на реинфекция спрямо разновидностите бета и делта.
- Как би трябвало да се действа с образователния развой по време на тези пандемични талази, защото тоталните вреди върху просветителната система са неоспорими?
- В началото на пандемията единственото ни решение беше затварянето, само че съществуването на ваксини против COVID-19 промени съществено обстановката. Училището е част от обществото, няма по какъв начин да имаме сигурност в учебните заведения, в случай че извън вирусът е в стихията си. Ние, възрастните, носим отговорност за децата и учениците и по тази причина е значимо да сме предпазени. Ваксината на Pfizer / BioNTech беше позволена за приложимост при деца от 5 до 11 години - ползва се една трета от дозата за хора от 12 години нагоре. А другояче, в учебно заведение, както и на всички места, се предлага комплекс от ограничения, включващ постоянно тестване, хигиена и стерилизация, постоянно проветряване (и изобщо положителната вентилация на въздуха), носенето на маски. Тази система прилича швейцарското сирене - всяка филийка има дупчици, само че в случай че вирусът се изплъзне от една преграда, идната ще го задържи.
- Каква оценка давате на дейностите на управляващите по време на пандемията от нейния старт до момента?
- Фактите са безапелационни - България е с ниско имунизационно покритие. Ние платихме и продължаваме да заплащаме извънредно висока цена в човешки живот. Тъжното е, че преобладаващата част от тези хора е можело да бъдат избавени с ваксина. В същото време сме страна, в която от десетилетия се ползват сполучливо имунизациите, включени в наложителния имунизационен календар, в това отношение сме отличници. Очевидно е, че нещо не се е случило както би трябвало при популяризирането на имунизациите против SARS-CoV-2, не сме съумели да достигнем до хората, да разсеем страховете и съмненията им. Както се споделяше в един филм - някъде сме се изгубили в превода. И е значимо да се намерим час по-скоро. Защото всеки желае най-хубавото за своето здраве и за здравето на околните си.
- Хората се тормозят, че коронавирус ще мутира във всичките букви на гръцката писменост, по кое време ще бъде комплициран въпреки всичко завършек на това знамение?
- Това да се трансформират, е част от длъжностната характерност на вирусите. Помага им да се приспособяват и да оцеляват в среда, която не е по никакъв начин гостоприемна за тях. Вирусите мутират, до момента в който се развъждат - т.е. само и единствено в инфектирани гостоприемници. Затова е доста значимо да ограничим разпространяването на SARS-CoV-2. Ваксините го вършат във висока степен, само че спазването на ограниченията също е от голяма важност. По своя път вирусът се среща с разнообразни хора - всеки от нас има своите самостоятелни (генетични, епигенетични, имунологични) характерности, също така сме на друга възраст, нерядко със съпътстващи болести. Срещата на SARS-CoV-2 с всеки обособен човек протича при разнообразни условия, крие разнообразни изненади за вируса, което, в последна сметка, се отразява на зараждащите разновидности и разновидности. А вирусът е като една мощна копирна машина, която за къс интервал от време основава стотици хиляди и милиони свои потомци. Сами разбирате какъв брой работлив в „ раждането “ на разновидности може да бъде той.
Проф. Радостина Александрова е български биолог -вирусолог, морфолог и биохимик. Работи в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките. Тя е магистър и лекар по вирусология и доцент по морфология. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 150 изявления в български и интернационалните списания и сборници от конференции, 3 глави в книги, над 20 научнопопулярни публикации и повече от 500 участия в научни конгреси. Сочена е за един от най-компетентните експерти по коронавирус тематиката.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ