Трудно ще привлечем работници дори от Украйна и Молдова заради ниските заплати
Вероятността пазарът на труда в България да бъде “залят” от непозната работна ръка даже при липса на каквито и да е ограничавания за нейния достъп е минимална. Въпреки последователното повишаване на работните заплати в страната, те остават надалеч от тези в редица различни дестинации за непознатите служащи.
Това се показва в разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Разликата в равнището на възнаграждение сред България и изпращащите служащи страни (като Украйна, Молдова и Македония) не е задоволително огромна, с цел да провокира напън върху растежа на възнагражденията на българските служащи. Ние не сме нито Германия, нито Австрия или Англия, с цел да може обществената политика да става пленник на такива опасения.
Ръстът на възнагражденията у нас ще продължи даже при понижаване на дефицита на труд в стопанската система. Българската преработваща индустрия в частност става все по-високотехнологична и последователно се постанова като част от към този момент открити вериги на предлагането (особено очевидно в производството на части за коли и други транспортни средства). По-високата добавена стойност на крайната продукция разрешава и по-високи равнища на възнаграждение. Ръстът на продуктивността (предвид към момента доста ниската база по отношение на останалите страни в ЕС) също ще продължи да поддържа покачването на трудовите приходи. Отделно и цялостният развой на догонване (по-бърз от междинния за Европейски Съюз растеж на икономиката) и възстановяване на благосъстоянието в страната, който следим от години, поддържа растежа на заплатите.
Разбира се, в средносрочен и дълготраен проект превъзмогването на недостига на фрагменти, без значение от тяхната подготовка, би трябвало да се случва главно през просветителната система, в това число ученето през целия живот. Все отново, що се отнася до демографията, там процесите са доста по-трудни за повлияване от обществените политики.
Българската стопанска система изпрати третото тримесечие на 2017 година с рекордно висока претовареност, съвсем рекордно ниска безработица, възходяща икономическа интензивност и невиждани от близо десетилетие темпове на увеличение на междинната работна заплата. В изискванията на относително добър стопански напредък е изцяло обикновено упованията за 2018 година да са положителни, само че съществуват фактори, които могат да попречват стопанската система да разгърне цялостния си капацитет. Водещ измежду тях е точно увеличаващият се дефицит на трудов запас.
След сполучливия опит в областта на летния туризъм, предпочитание за облекчение на изискванията на привличане на служащи от чужбина беше декларирано освен от асоциации в земеделието, само че и от водещи работодателски организации, представляващи редица компании в преработващата индустрия. Последното не е изненадващо - съгласно последните данни на Евростат относителният дял на индустриалните предприятия у нас, които показват неналичието на подобаващи фрагменти като фактор, ограничителен производството, доближава рекордните 35% през третото тримесечие на 2017 година Дори в годините преди рецесията, когато безработицата беше по-ниска от регистрираната през третото тримесечие на 2017 година, върховата стойност е едвам 25%. Най-просто казано: българските индустриални предприятия ни споделят, че в случай че имаха нужния човешки запас, щяха да създават повече (и щяха да изнасят повече), което значи, че стопанската система ни сега работи под своя цялостен капацитет.
Забавянето или отказването на постъпили поръчки заради дефицит на хора е проблем освен в кратковременен, само че и в дълготраен проект поради пропускането на благоприятни условия за търговски взаимоотношения с евентуално основни контрагенти. Не би трябвало да забравяме, че както българските служащи, по този начин и българските предприятия имат достъп до непознати пазари. Това значи, че лимитираният потенциал оказва въздействие както върху осъществяването на поръчки от чужбина, по този начин и на такива от страната. Ако, да вземем за пример, българските текстилни предприятия не са в положение да посрещнат огромна поръчка за ушиване на тениски, то активността може умерено да бъде трансферирана към задгранична компания - против сходно качество и може би даже на по-ниска цена - по същия метод, по който задгранични IT компании трансферират действия към България. Това оказва въздействие освен по линия на неосъществени доходи за локалните предприятия, само че и по линия на по-малки доходи за бюджета. Наличността на трудов запас има значение и за задграничните вложения. Облекчаването на достъпа на жители от страни отвън Европейски Съюз до пазара на труда у нас може да докара и до по-амбициозни планове в страната ни, защото един от главните проблеми - дефицитът на трудов запас, ще бъде облекчен.
За доста хора тези проблеми може да звучат “абстрактни и дългосрочни”, само че с всяко последващо тримесечие се убеждаваме, че отрицателните последствия за стопанската система в действителност към този момент са почнали да се осъществят. Например, по всичко проличава, че зимният сезон 2017/2018 също няма да мине без “подкрепления” от чужбина. Причината е, че както летният, по този начин и зимният туризъм в България не съумяват да привлекат или задържат насочилите се към по-високоплатени дестинации локални сезонни служащи. Освен чисто стопански фактори като разликата в равнището на възнаграждение сред обособените страни, фактор е и позиционирането на България като дестинация за на ниска цена туризъм.
Има и различен миг - в доста райони на страната дефицитът на фрагменти е очебийно демографски свързан. Добър образец е Смолян - област с бързо застаряващо население, в която икономическата интензивност на популацията на 15-64 години доближи 74,1% през 2016 година при приблизително 68,7% за страната. Всъщност интензивността е по-висока единствено в столицата (75,4%). Само в границите на година заетостта там се покачва от 64,4% на 69,3% (към третото тримесечие на 2017 г.), като последователно дефицит на фрагменти, с изключение на в туризма, стартира да се усеща и в други стопански действия като строителството. Областта е по едно и също време “изолирана” в териториално отношение поради релефа си и в това време е в задоволителна непосредственост до може би най-интензивно развиващия се стопански център в страната - Пловдив. Това понижава нейната дарба да притегля фрагменти от прилежащите области, което слага бизнеса в патова позиция.
България може да е най-бедната страна в Европейски Съюз, само че въпреки всичко е страна от Европейски Съюз и самото събитие, че жители от други страни имат предпочитание да работят тук е показателно за напредъка ни в редица връзки, в това число равнището на възнаграждение и изискванията на труд. При какви условия би трябвало да става това е обект на различен разбор. Очевидно е, обаче, че дефицитът на служащи важи за от ден на ден стопански действия и специалности с продължаването на икономическия напредък в страната.
Това се показва в разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Разликата в равнището на възнаграждение сред България и изпращащите служащи страни (като Украйна, Молдова и Македония) не е задоволително огромна, с цел да провокира напън върху растежа на възнагражденията на българските служащи. Ние не сме нито Германия, нито Австрия или Англия, с цел да може обществената политика да става пленник на такива опасения.
Ръстът на възнагражденията у нас ще продължи даже при понижаване на дефицита на труд в стопанската система. Българската преработваща индустрия в частност става все по-високотехнологична и последователно се постанова като част от към този момент открити вериги на предлагането (особено очевидно в производството на части за коли и други транспортни средства). По-високата добавена стойност на крайната продукция разрешава и по-високи равнища на възнаграждение. Ръстът на продуктивността (предвид към момента доста ниската база по отношение на останалите страни в ЕС) също ще продължи да поддържа покачването на трудовите приходи. Отделно и цялостният развой на догонване (по-бърз от междинния за Европейски Съюз растеж на икономиката) и възстановяване на благосъстоянието в страната, който следим от години, поддържа растежа на заплатите.
Разбира се, в средносрочен и дълготраен проект превъзмогването на недостига на фрагменти, без значение от тяхната подготовка, би трябвало да се случва главно през просветителната система, в това число ученето през целия живот. Все отново, що се отнася до демографията, там процесите са доста по-трудни за повлияване от обществените политики.
Българската стопанска система изпрати третото тримесечие на 2017 година с рекордно висока претовареност, съвсем рекордно ниска безработица, възходяща икономическа интензивност и невиждани от близо десетилетие темпове на увеличение на междинната работна заплата. В изискванията на относително добър стопански напредък е изцяло обикновено упованията за 2018 година да са положителни, само че съществуват фактори, които могат да попречват стопанската система да разгърне цялостния си капацитет. Водещ измежду тях е точно увеличаващият се дефицит на трудов запас.
След сполучливия опит в областта на летния туризъм, предпочитание за облекчение на изискванията на привличане на служащи от чужбина беше декларирано освен от асоциации в земеделието, само че и от водещи работодателски организации, представляващи редица компании в преработващата индустрия. Последното не е изненадващо - съгласно последните данни на Евростат относителният дял на индустриалните предприятия у нас, които показват неналичието на подобаващи фрагменти като фактор, ограничителен производството, доближава рекордните 35% през третото тримесечие на 2017 година Дори в годините преди рецесията, когато безработицата беше по-ниска от регистрираната през третото тримесечие на 2017 година, върховата стойност е едвам 25%. Най-просто казано: българските индустриални предприятия ни споделят, че в случай че имаха нужния човешки запас, щяха да създават повече (и щяха да изнасят повече), което значи, че стопанската система ни сега работи под своя цялостен капацитет.
Забавянето или отказването на постъпили поръчки заради дефицит на хора е проблем освен в кратковременен, само че и в дълготраен проект поради пропускането на благоприятни условия за търговски взаимоотношения с евентуално основни контрагенти. Не би трябвало да забравяме, че както българските служащи, по този начин и българските предприятия имат достъп до непознати пазари. Това значи, че лимитираният потенциал оказва въздействие както върху осъществяването на поръчки от чужбина, по този начин и на такива от страната. Ако, да вземем за пример, българските текстилни предприятия не са в положение да посрещнат огромна поръчка за ушиване на тениски, то активността може умерено да бъде трансферирана към задгранична компания - против сходно качество и може би даже на по-ниска цена - по същия метод, по който задгранични IT компании трансферират действия към България. Това оказва въздействие освен по линия на неосъществени доходи за локалните предприятия, само че и по линия на по-малки доходи за бюджета. Наличността на трудов запас има значение и за задграничните вложения. Облекчаването на достъпа на жители от страни отвън Европейски Съюз до пазара на труда у нас може да докара и до по-амбициозни планове в страната ни, защото един от главните проблеми - дефицитът на трудов запас, ще бъде облекчен.
За доста хора тези проблеми може да звучат “абстрактни и дългосрочни”, само че с всяко последващо тримесечие се убеждаваме, че отрицателните последствия за стопанската система в действителност към този момент са почнали да се осъществят. Например, по всичко проличава, че зимният сезон 2017/2018 също няма да мине без “подкрепления” от чужбина. Причината е, че както летният, по този начин и зимният туризъм в България не съумяват да привлекат или задържат насочилите се към по-високоплатени дестинации локални сезонни служащи. Освен чисто стопански фактори като разликата в равнището на възнаграждение сред обособените страни, фактор е и позиционирането на България като дестинация за на ниска цена туризъм.
Има и различен миг - в доста райони на страната дефицитът на фрагменти е очебийно демографски свързан. Добър образец е Смолян - област с бързо застаряващо население, в която икономическата интензивност на популацията на 15-64 години доближи 74,1% през 2016 година при приблизително 68,7% за страната. Всъщност интензивността е по-висока единствено в столицата (75,4%). Само в границите на година заетостта там се покачва от 64,4% на 69,3% (към третото тримесечие на 2017 г.), като последователно дефицит на фрагменти, с изключение на в туризма, стартира да се усеща и в други стопански действия като строителството. Областта е по едно и също време “изолирана” в териториално отношение поради релефа си и в това време е в задоволителна непосредственост до може би най-интензивно развиващия се стопански център в страната - Пловдив. Това понижава нейната дарба да притегля фрагменти от прилежащите области, което слага бизнеса в патова позиция.
България може да е най-бедната страна в Европейски Съюз, само че въпреки всичко е страна от Европейски Съюз и самото събитие, че жители от други страни имат предпочитание да работят тук е показателно за напредъка ни в редица връзки, в това число равнището на възнаграждение и изискванията на труд. При какви условия би трябвало да става това е обект на различен разбор. Очевидно е, обаче, че дефицитът на служащи важи за от ден на ден стопански действия и специалности с продължаването на икономическия напредък в страната.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ