Климатичните Промени Вече Са Факт! Ето Каква Ще Е Зимата В България!
Вероятно зимата на 2017/2018 година ще е по-мека от предходната зима, сподели проф. Веселин Александров от департамента " Метеорология " в Национален институт по метеорология и хидрология п в изявление за Димитрина Ветова от Българска телеграфна агенция.
Най-вероятно обаче през декември т.г. ще има повече превалявания от декември на 2016 година, означи той.
Януари 2018 година се чака да е със междинни месечни температури, близки до естествените или по-високи и с месечни количества дъжд, близки до естествените или по-малки.
Февруари на 2018 година се чака да е със междинни месечни температури близки до климатичните или по-високи и с месечни количества превалявания, близки до междинните или по-малки, предвижда проф. Александров.
Съгласно предварителни оценки на Световната метеорологична организация 2017 година е по-хладна от рекордно топлата 2016 година Много е евентуално обаче да бъде една от трите най-топли години, откогато се вършат актуалните метеорологични наблюдения и измервания, изясни ученият, който работи повече от 30 години в Национален институт по метеорология и хидрология п.
В отговор на въпрос дали са типични декември за територията на нашата страна поройните дъждове, които сътвориха проблеми последните дни или може да се приказва за промени в климата, проф. Александров показва, че в съответния случай, съгласно него, става дума за нетипични метеорологични събития и/или за " прищявки на времето ".
Той показва, че през последните години има наклонност към зачестяване на случаите с типично пролетно-летен вид превалявания от дъжд, гръмотевични стихии и от време на време превалявания от град през зимни месеци като януари и февруари. Наблюдава се увеличена периодичност на междинния брой дни с гръмотевични стихии и градушки в по-хладни десетдневния през април и септември през интервала 1991-2006 година по отношение на интервала 1961-1990 година
Климатичните промени в България са към този момент факт, споделя метеорологът. От края на 1970-те години се следи наклонност към стопляне. През втората половина на 20-ти век зимите са по-меки.
23 от последните 26 години след 1989 година са с позитивни аномалии на междинната годишна температура на въздуха по отношение на климатичната норма на базисния интервал 1961-1990 година
Средната годишна температура през 2009 година е с 1,2 градуса над климатичната норма.
2016 година евентуално е следващата 17-та година с температури по-високи от нормалните за страната.
Периодите на засушаване са били най-дълги през 1940-те години и в последните две десетилетия на 20-ти век. Валежите демонстрират наклонност към намаляване в края на предишното столетие. След средата на 1990-те годишните превалявания демонстрират наклонност към покачване в множеството региони на страната.
Годишната амплитуда сред оптималната и минималната температура на въздуха понижава - минималната температура се покачва по-бързо от оптималната.
Дебелината на снежната завивка демонстрира наклонност към стесняване в края на предишния век. Горната граница на широколистните гори се измества към по-голяма надморска височина.
Данните от фенологичните наблюдения демонстрират изпреварване в развиването със 7-15 дни в другите климатични региони, което недвусмислено свидетелства за стопляне на климата през последните 30 години спрямо предходни интервали на оценка.
Общият риск в света от болести, свързани с горещините и смъртността, се е покачил устойчиво от 1980 година насам,
като към 30% от международното население в този момент живее в климатични условия, в които горещи температури не престават няколко дни в годината. Между 2000 година и 2016 година броят на уязвимите хора, изложени на горещи талази, се е нараснал с почти 125 милиона.
За феновете на световното захлаждане: преди повече от 400 години Европа е изпитала относително леден интервал, наименуван Малък ледников интервал, който съответствува с интервал на извънредно ниска слънчева интензивност - така наречен Маундеров най-малко. И няма такава застраховка, която да попречи на възможна нова поява на сходен интервал, показва проф. Александров.
А дотогава, анализите демонстрират, че покачването на световните температури през 20-ти и 21-ви век е било най-голямо, спрямо предходните епохи през последните 1000 години, добавя той.
На въпрос дали в България в околните години се чака да " настъпи обединение сред сезоните и те към този момент да не са четири ", ученият дава отговор, че е забавно че всеки втори фен на климатичните промени приказва за размиване на сезоните на територията на България.
" Според основаните упования, би трябвало сезоните от четири да останат единствено два. Да, но не. За какво иде тирада. Сезонните температури през есента имат наклонност към съкращаване. Зимите към този момент загатнах са по-меки, а пролетта е по-хладна от нормалното. Затова и температурните разлики в обособените сезони, демонстрират по-малки стойности, в резултат на което се получава възприятието за равнене на сезоните. И е добре, че е единствено възприятие, а не действителност. Засега ", споделя проф. Александров.
Най-вероятно обаче през декември т.г. ще има повече превалявания от декември на 2016 година, означи той.
Януари 2018 година се чака да е със междинни месечни температури, близки до естествените или по-високи и с месечни количества дъжд, близки до естествените или по-малки.
Февруари на 2018 година се чака да е със междинни месечни температури близки до климатичните или по-високи и с месечни количества превалявания, близки до междинните или по-малки, предвижда проф. Александров.
Съгласно предварителни оценки на Световната метеорологична организация 2017 година е по-хладна от рекордно топлата 2016 година Много е евентуално обаче да бъде една от трите най-топли години, откогато се вършат актуалните метеорологични наблюдения и измервания, изясни ученият, който работи повече от 30 години в Национален институт по метеорология и хидрология п.
В отговор на въпрос дали са типични декември за територията на нашата страна поройните дъждове, които сътвориха проблеми последните дни или може да се приказва за промени в климата, проф. Александров показва, че в съответния случай, съгласно него, става дума за нетипични метеорологични събития и/или за " прищявки на времето ".
Той показва, че през последните години има наклонност към зачестяване на случаите с типично пролетно-летен вид превалявания от дъжд, гръмотевични стихии и от време на време превалявания от град през зимни месеци като януари и февруари. Наблюдава се увеличена периодичност на междинния брой дни с гръмотевични стихии и градушки в по-хладни десетдневния през април и септември през интервала 1991-2006 година по отношение на интервала 1961-1990 година
Климатичните промени в България са към този момент факт, споделя метеорологът. От края на 1970-те години се следи наклонност към стопляне. През втората половина на 20-ти век зимите са по-меки.
23 от последните 26 години след 1989 година са с позитивни аномалии на междинната годишна температура на въздуха по отношение на климатичната норма на базисния интервал 1961-1990 година
Средната годишна температура през 2009 година е с 1,2 градуса над климатичната норма.
2016 година евентуално е следващата 17-та година с температури по-високи от нормалните за страната.
Периодите на засушаване са били най-дълги през 1940-те години и в последните две десетилетия на 20-ти век. Валежите демонстрират наклонност към намаляване в края на предишното столетие. След средата на 1990-те годишните превалявания демонстрират наклонност към покачване в множеството региони на страната.
Годишната амплитуда сред оптималната и минималната температура на въздуха понижава - минималната температура се покачва по-бързо от оптималната.
Дебелината на снежната завивка демонстрира наклонност към стесняване в края на предишния век. Горната граница на широколистните гори се измества към по-голяма надморска височина.
Данните от фенологичните наблюдения демонстрират изпреварване в развиването със 7-15 дни в другите климатични региони, което недвусмислено свидетелства за стопляне на климата през последните 30 години спрямо предходни интервали на оценка.
Общият риск в света от болести, свързани с горещините и смъртността, се е покачил устойчиво от 1980 година насам,
като към 30% от международното население в този момент живее в климатични условия, в които горещи температури не престават няколко дни в годината. Между 2000 година и 2016 година броят на уязвимите хора, изложени на горещи талази, се е нараснал с почти 125 милиона.
За феновете на световното захлаждане: преди повече от 400 години Европа е изпитала относително леден интервал, наименуван Малък ледников интервал, който съответствува с интервал на извънредно ниска слънчева интензивност - така наречен Маундеров най-малко. И няма такава застраховка, която да попречи на възможна нова поява на сходен интервал, показва проф. Александров.
А дотогава, анализите демонстрират, че покачването на световните температури през 20-ти и 21-ви век е било най-голямо, спрямо предходните епохи през последните 1000 години, добавя той.
На въпрос дали в България в околните години се чака да " настъпи обединение сред сезоните и те към този момент да не са четири ", ученият дава отговор, че е забавно че всеки втори фен на климатичните промени приказва за размиване на сезоните на територията на България.
" Според основаните упования, би трябвало сезоните от четири да останат единствено два. Да, но не. За какво иде тирада. Сезонните температури през есента имат наклонност към съкращаване. Зимите към този момент загатнах са по-меки, а пролетта е по-хладна от нормалното. Затова и температурните разлики в обособените сезони, демонстрират по-малки стойности, в резултат на което се получава възприятието за равнене на сезоните. И е добре, че е единствено възприятие, а не действителност. Засега ", споделя проф. Александров.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ