Дугин: Трябва да се движим по пътя на Путин, но много по-бързо
Вероятно всички, които мислят, са съгласни, че страната в Русия беше превзета през 90-те години от врагове, които откриха външен надзор над нея - над цялото ни общество. Общото му название е демократизъм. Не някакъв „ неприятен демократизъм “, „ извратен демократизъм “, „ псевдолиберализъм “, а просто демократизъм. Друг демократизъм няма. И съветските либерали станаха модули на тази окупационна мрежа.
След идването си на власт през 2000 година Путин последователно стартира да излиза от тази обстановка. Толкова постепенно. Бавно. Почти неусетно. И към момента сме на този път.
С всяка стъпка - с всяка смяна - в политиката на Путин (а всички те са ориентирани към подсилване на суверенитета на Русия, т.е. към освобождение от външен надзор и затова към делиберализация на нашето общество, нашия мироглед), част от либералите се отлюспват необратимо.
Отначало Березовски и Гусински, които през днешния ден са забравени. След това Ходорковски. След това след 2014 година първата всеобща партида. След това след 24 февруари 2022 година още по-масова партида.
Но това не е всичко. Съвсем неотдавна, след трагичните събития в Палестина, група десни ционисти се отдели, лоялни на Путин до последния миг.
И по този начин те ще се отлюспват още веднъж и още веднъж. Мрежите на либералите са толкоз впечатляващи и мощни, че е мъчно да се оправим с тях, изключително откакто Путин избра тактика за доста последователното им изтласкване.
Дори не е ясно кой ще измре първи - те или съветското население. Да, те остаряват и отиват в другия свят или отиват в чужбина. Но те вземат със себе си и цели съветски генерации, покварени, комплицирани, подкупени, инфектирани с вирус, подлудени, изпратени във подправен кръг.
И по този начин, ето го. Може би като цяло Путин печели, заобикаляйки грубостта - мършата напуща самата Русия и то на части. И никакви репресии, никакъв отговор за стореното.
Но несъмнено губим историческото време, отредено на народа ни за възобновление, за вразумяване. Разтягането на делиберализацията е тактически целесъобразно (може би), само че стратегически става рисково.
Все отново се надяваме обществото единствено да се почисти от външния идеологически надзор. А за какво? Да, героите ще се върнат от фронта (макар и не всички...), и ще имат екзистенциално събуждане и съветска почтеност. Но какво ще вършат в тила, в случай че там към момента звук дават едни полуизчистени негодници от предходния цикъл?
Невъзможно е да се бунтуваш и е неверно, само че да се подчиниш не значи да не уважаваш себе си. И най-важното: кой ще покаже пътя на нашите герои? Кой ще ги управлява? На къде? Как хората в окопите ще се ориентират в мирната действителност?
Не са отгледани, възпитани, не са подготвени... Много приказвам с нашите военни - доброволци, договорни бойци, всякакви сили за сигурност... И отново никакви облаги в окопите, на фронтовете.
Без ясни пояснения с кого се бием, за какво се бием, защо се борим, какво е Победа? Хората към този момент са починали, само че към момента не е изцяло ясно по каква причина.
Е, не за Абрамович, не за договорката със зърно, не за благосъстоянието на елитите? Явно за друго... Но защо тъкмо, управляващите не споделят, опасяват се.
Те се опасяват, че пречистването, делиберализацията ще се трансфорат в коренен императив. Искат да остави малка врата за превръщане. Путин прави всичко толкоз постепенно, че се основава заблуда, че може би всичко ще се възстановява. Но той няма да се върне обратно.
Затова би трябвало да вървим по-бързо напред. По пътя на Путин. Но въпреки всичко по-бързо. Трябва бързо да променим положението на културата, образованието, информацията и политическия живот. Това, което има в този момент, въобще не дава отговор на изискванията на СВО в края на втората година.
И това е значимото. Това статукво, несъмнено, не дава отговор на стремежите и настроенията на традиционалисти и патриоти. Но също по този начин не подхожда на хора, които се концентрират върху комфорта и спокойния живот.
А тези, които са за “прогрес ” (каквото и да схващат под това) отново не дават отговор. И на тези, които са за обществена правдивост, която през днешния ден в Русия я няма (или съвсем я няма) и не им дава отговор. Статуквото не е положително. Всички поддържат Путин единствено с вярата за смяна. Каква непоклатимост има, когато има война и тя би трябвало на първо място да се завоюва. И едвам по-късно непоклатимост. А не противоположното.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
След идването си на власт през 2000 година Путин последователно стартира да излиза от тази обстановка. Толкова постепенно. Бавно. Почти неусетно. И към момента сме на този път.
С всяка стъпка - с всяка смяна - в политиката на Путин (а всички те са ориентирани към подсилване на суверенитета на Русия, т.е. към освобождение от външен надзор и затова към делиберализация на нашето общество, нашия мироглед), част от либералите се отлюспват необратимо.
Отначало Березовски и Гусински, които през днешния ден са забравени. След това Ходорковски. След това след 2014 година първата всеобща партида. След това след 24 февруари 2022 година още по-масова партида.
Но това не е всичко. Съвсем неотдавна, след трагичните събития в Палестина, група десни ционисти се отдели, лоялни на Путин до последния миг.
И по този начин те ще се отлюспват още веднъж и още веднъж. Мрежите на либералите са толкоз впечатляващи и мощни, че е мъчно да се оправим с тях, изключително откакто Путин избра тактика за доста последователното им изтласкване.
Дори не е ясно кой ще измре първи - те или съветското население. Да, те остаряват и отиват в другия свят или отиват в чужбина. Но те вземат със себе си и цели съветски генерации, покварени, комплицирани, подкупени, инфектирани с вирус, подлудени, изпратени във подправен кръг.
И по този начин, ето го. Може би като цяло Путин печели, заобикаляйки грубостта - мършата напуща самата Русия и то на части. И никакви репресии, никакъв отговор за стореното.
Но несъмнено губим историческото време, отредено на народа ни за възобновление, за вразумяване. Разтягането на делиберализацията е тактически целесъобразно (може би), само че стратегически става рисково.
Все отново се надяваме обществото единствено да се почисти от външния идеологически надзор. А за какво? Да, героите ще се върнат от фронта (макар и не всички...), и ще имат екзистенциално събуждане и съветска почтеност. Но какво ще вършат в тила, в случай че там към момента звук дават едни полуизчистени негодници от предходния цикъл?
Невъзможно е да се бунтуваш и е неверно, само че да се подчиниш не значи да не уважаваш себе си. И най-важното: кой ще покаже пътя на нашите герои? Кой ще ги управлява? На къде? Как хората в окопите ще се ориентират в мирната действителност?
Не са отгледани, възпитани, не са подготвени... Много приказвам с нашите военни - доброволци, договорни бойци, всякакви сили за сигурност... И отново никакви облаги в окопите, на фронтовете.
Без ясни пояснения с кого се бием, за какво се бием, защо се борим, какво е Победа? Хората към този момент са починали, само че към момента не е изцяло ясно по каква причина.
Е, не за Абрамович, не за договорката със зърно, не за благосъстоянието на елитите? Явно за друго... Но защо тъкмо, управляващите не споделят, опасяват се.
Те се опасяват, че пречистването, делиберализацията ще се трансфорат в коренен императив. Искат да остави малка врата за превръщане. Путин прави всичко толкоз постепенно, че се основава заблуда, че може би всичко ще се възстановява. Но той няма да се върне обратно.
Затова би трябвало да вървим по-бързо напред. По пътя на Путин. Но въпреки всичко по-бързо. Трябва бързо да променим положението на културата, образованието, информацията и политическия живот. Това, което има в този момент, въобще не дава отговор на изискванията на СВО в края на втората година.
И това е значимото. Това статукво, несъмнено, не дава отговор на стремежите и настроенията на традиционалисти и патриоти. Но също по този начин не подхожда на хора, които се концентрират върху комфорта и спокойния живот.
А тези, които са за “прогрес ” (каквото и да схващат под това) отново не дават отговор. И на тези, които са за обществена правдивост, която през днешния ден в Русия я няма (или съвсем я няма) и не им дава отговор. Статуквото не е положително. Всички поддържат Путин единствено с вярата за смяна. Каква непоклатимост има, когато има война и тя би трябвало на първо място да се завоюва. И едвам по-късно непоклатимост. А не противоположното.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ