Вероятно всеки, който е минавал покрай Каварна, е забелязал белите

Вероятно всеки, който е минавал около Каварна, е забелязал белите перки, които се задвижват от добруджанските ветрове. Над 200 генератора създават електричество в района, където са ситуирани най-старият вятърен парк в България, „ Калиакра “, и най-големият – „ Свети Никола “. Мащабът им наподобява величествен, само че действително те остават знак на един енергиен капацитет, който страната ни към момента не съумява да разгърне, защото у нас над 10 години не е построен нито един нов ветропарк, изключвайки дребни планове с по няколко турбини.

Темата бе във фокуса на специфична конференция във връзка 20 години вятърна сила в България, проведена от Асоциация за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия (АПСТЕ) и Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА).
Безплатнен запас
В България, когато приказваме за възобновима сила, най-често си представяме слънчеви и водноелектрически планове и оставяме вятъра на назад във времето, а той, както слънцето и водата също е безвъзмезден, чист и изобилен възобновим енергиен запас.

Няма гориво за заплащане, има инвестиция в технология и по-късно и вятърът, и слънцето са безвъзмездни “, споделя ръководителят на АПСТЕ Никола Газдов.

И до момента в който слънчевите централи в България създават ток 1250 – 1700 часа в годината, при вятъра доближават 2600 часа годишно.

България изостава в общата и европейска, и районна картина. Съседните страни развиват такива планове – от 2015 до 2025 година в Гърция, да вземем за пример, са конфигурирани 3.2 GW нови вятърни мощности, в Турция – от 4.7 GW през 2015 година до 11.7 GW през тази. В страната ни от 2015 година до момента данните не са се трансформирали и оставаме с конфигуриран вятърен потенциал от 0.7 GW.

У нас секторът остава „ остров на спокойствието “ – липсват вложения във вятър, макар големия капацитет, споделя още Газдов.

Д-р Мария Трифонова от Стопанския факултет на Софийския университет напомня, че за 20 години в Европейски Съюз вятърната сила е повишена шест пъти и към този момент се преглежда като стратегически дирек за реализиране на климатичните цели. В Дания през 2024 година 56% от търсенето на електрическа енергия е било покрито от вятър. По думите ѝ чистата нула е немислима без него.

Цената на силата от вятър е най-ниска и се конкурира със слънчевите системи, в елементи на света дори е по-ниска, демонстрират данни на Lazard.

У нас първият ВЕИ взрив беше в интервала 2011 – 2012 година, с помощта на преференциалните цени. След дълго мъртвило, от 2022 година стартира нов растеж – от 1000 MW солари през 2022 година до над 5000 MW през 2025 година, като още 2000 MW са в развой на създаване.

Този експоненциален напредък докара до спад на борсовите цени на електрическата енергия. Дори се появи явлението „ слънчева канибализация “ – токът в избрани часове е толкоз на ниска цена, че производителите получават нулеви доходи.

Това обаче подтиква вложения в акумулатори, изясни още Газдов, определяйки ги като „ швейцарското ножче на енергетиката “. Във всеки блок, във всеки търговски център ще има батерия, споделя още той.

Само в България към този момент има над 1500 MWh акумулатори, а следващата година се чака потенциалът да надвиши 12 хиляди MWh – количество, способно да запази цялото произвеждане на двата блока на АЕЦ „ Козлодуй “ за шест часа.

Експертите са единомислещи, че вятърът и соларите се допълват, а дружно с батериите стават съвършеният ВЕИ тим.
Защо не духа вятърът в енергетиката ни? 
Причините за какво у нас има толкоз малко вятърни планове са многопластови и обгръщат както административни, по този начин и политически, публични и даже геополитически фактори. Сравнявайки с взрива на соларите, вятърния бранш сигурно има да извърви дълъг път.
вятърен парк вятърна сила веи мощности вятърен капацитет ВяЕЦ Свети Никола Свети Никола вятърни перки ветропарк