Само 5 дни на нездравословна храна могат да задействат затлъстяването
Вероятно ви се е случвало: след дълъг и под напрежение работен ден или когато времето не доближава, да се изкушите да похапнете нещо бързо и засищащо – да вземем за пример пакет чипс или шоколадов десерт. Изследванията от дълго време демонстрират, че тези ултрапреработени храни с висока калорийна компактност са сериозен фактор в развиването на затлъстяване , само че до момента не беше изцяло ясно какво дълготрайно въздействие оказват те върху мозъка.
Ново изследване запълва тази празнота в познанието, като разкрива, че даже краткотрайната консумация на мощно модифицирани и нездравословни храни може доста да намали чувствителността към инсулина в мозъка на здрави хора. Още по-притеснителното е, че този резултат се задържа, даже откакто участниците се върнат към естественото си хранене. Това акцентира значимата роля на мозъка в развиването на затлъстяване.
Мозъчната инсулинова устойчивост – ключ към затлъстяването
Повишено телесно тегло и нездравословно систематизиране на мастната тъкан постоянно са свързани с намалената реакция на мозъка към инсулин. В естествени условия, когато инсулинът доближава до мозъка, той потиска апетита и контролира приема на храна. При хора със затлъстяване обаче този механизъм не работи дейно и се развива така наречен инсулинова устойчивост , при която мозъкът не реагира вярно на хормона.
Инсулинът има редица функционалности в човешкото тяло. Освен че придвижва глюкоза до мускулните кафези след хранене, в мозъка той потиска глада и оказва помощ да се управлява количеството поета храна. При някои хора обаче реакцията на мозъка по отношение на инсулина е по-слаба или изцяло липсва – положение, наречено „ мозъчна инсулинова устойчивост “ . Резултатът е засилени пристъпи на апетит и струпване на повече мазнини в коремната област.
Основна роля за това имат мастните кафези – изключително в региона на корема. Колкото повече мастни кафези съществуват, толкоз по-висок е рискът от инсулинова устойчивост, тъй като мастната тъкан отделя субстанции, които утежняват действието на инсулина . Въпреки че нормално свързваме това положение с хора, чието тегло е над избран предел (индекс на телесната маса – ИТМ – над 30), намалената инсулинова сензитивност на мозъка може да се следи доста по-рано и не зависи напълно от забележимото съществуване на затлъстяване.
Само пет дни нездравословно хранене и резултатът е налице
В рамките на изследване участниците консумирали в допълнение 1500 калории на ден, основно от шоколадови десерти и чипс, за интервал от пет дни . В резултат на това била регистрирана фрапантна загуба на чувствителността към инсулин в мозъка – положение, което до момента се наблюдаваше най-вече при хора със затлъстяване. Дори една седмица след завръщането към нормалния хранителен режим, магнитно-резонансните изображения (MRI) показвали, че намалената инсулинова сензитивност в мозъка се резервира.
Важно е да се означи, че участниците в проучването не наддали осезаемо на тегло за този къс интервал. Все отново открито било доста нарастване на мазнините в региона на черния дроб. Това подсказва, че затлъстяването не е единствено въпрос на неприятен хранителен режим и затънал метод на живот , а е обвързвано и с бързата акомодация на мозъка към краткосрочни промени в храненето, доста преди да се записва действително наддаване в килограмите.
Обратим ли е процесът?
В предишни изследвания се вижда, че при хора с наднормено тегло и затлъстяване, постоянната физическа интензивност може да възвърне естествената инсулинова реакция на мозъка. Това кара учените да допускат, че същото би могло да важи и за хора с обикновено тегло, които краткотрайно са приели повече висококалорични и модифицирани храни.
Затлъстяването се трансформира във все по-сериозен проблем по света – броят на хората с наднормено тегло се е удвоил през последните две десетилетия и няма признаци тази наклонност да отшумява. Важно е да се разбере, че механизмите, водещи до това положение, са доста по-сложни от общоприетото пояснение за „ неприятни хранителни привички и липса на придвижване “.
Мозъкът и неговата реакция към инсулина се оказват основни детайли в тази многопластова картина. Затова, даже при къси интервали на нездравословно хранене, могат да настъпят трайни промени, които да основат предпоставки за повишаване на тежестта и развиване на метаболитни проблеми в бъдеще.
