Какво не знаете за братя Грим
Вероятно сте осведомени със Спящата хубавица, Пепеляшка, Снежанка, Рапунцел и безчет други герои от приказките. Но може би не сте осведомени с истинския им генезис.
Якоб и Вилхелм Грим, по-често наричани просто „ Братя Грим “, са двама братя, родени в Германия, които работят през 19 век като създатели и колекционери на фолклорни истории. Те имат заслуги за популяризирането на повече от 200 от приказките, които през днешния ден обичаме най-вече, като най-известната им творба е, несъмнено, сборникът „ Детски и домашни приказки “, по-известен просто като „ Приказките на братя Грим “.
Това обаче го знаем всички. Затова в този момент ще научим някои условия за двамата братя, които не са толкоз известни.
Якоб Грим изнася лекция (илюстрация от Лудвиг Емил Грим, един от братята, около 1830 г.)
Якоб и Вилхелм са родени надлежно през 1785 и 1786 година в днешна Германия в фамилията на Филип и Доротея Грим. Въпреки че фамилията има 9 деца (само шест от които оцеляват до зряла възраст), двете момчета прекарват първите няколко години от живота си в условен комфорт – в огромен дом в провинцията, където получават обучение от частни учители у дома.
Но както Джак Зипс написа в „ Братя Грим: От омагьосаните гори до модерния свят “, всичко се трансформира, когато татко им умира през 1796 година и фамилията изпада в беднотия. Двете млади момчета са принудени да пораснат бързо и техният нов, по-нисък обществен статус е циментиран незабавно щом стартират да посещават държавно учебно заведение, където откриват огромно класово разделяне сред тях и по-богатите им връстници.
Това разделяне нараства още повече, когато аплайват за университет: до момента в който студентите с по-висок обществен статус са записвани автоматизирано, Грим са дисквалифицирани и са принудени да изискат особено позволение, с цел да участват на лекциите. Но братята одобряват умерено този статут на „ новобранец “ и се посвещават на образованието си още по-усърдно; те в действителност ще са много усърдни до края на живота си и в последна сметка по тази причина ще станат и известни.
Подобно на татко си, който е бил държавен чиновник, Якоб и Вилхелм отиват в университет, с цел да учат право с желанието самите те да станат държавни чиновници. В последна сметка обаче „ повярваха, че езикът, а не законът е най-голямата връзка, която сплотява немския народ “, написа Зипс във въведението към книгата, „ и по този метод бяха привлечени да учат остарялата немска литература. Те се хвърлят в събирането на текстове с старание и си слагат нова цел: да станат библиотекари и откриватели на историите, които толкоз обичат “.
Според Зипс, Грим стартират „ систематично да събират “ национални приказки през 1807 година, само че не за техен личен план. Предишната година писателят Клеменс Брентано желае помощ от тях, до момента в който приготвя личната си сбирка от национални приказки за издание. „ Семейство Грим дават отговор на молбата, като събира устни разкази благодарение на другари и познати… и като сортират приказки от остарели книги и документи от личната си библиотека “, написа Зипс. От 1807 до 1810 година те съумяват да се снабдят с общо 49 истории, които изпращат на Брентано.
В един миг обаче писателят или ги не помни инцидентно, или просто ги изоставя в черква в Елзас, където те няма да бъдат открити чак до 1920 година Тези истории стават известни като Ръкописът на Йоленберг и се счита, че са най-старите оживели записи на работата на Грим.
За благополучие, братята вършат копия преди да ги изпратят на Брентано (Зипс написа, че се тормозят, че той „ ще си разреши огромна поетична независимост и ще ги трансформира в значително разнообразни приказки “) и по този начин съумяват да разгласяват първото издание на „ Приказките на братя Грим “ през 1812 година
1000 марки от 1992 година
Братята прекарват 7 години на работа в университета в Гьотинген като професори и библиотекари, преди да бъдат уволнени през 1837 година поради митинг против новия крал Ернст Аугустус I Хановерски. В допълнение към анулирането на конституцията на страната, с цел да отговори на персоналните си прищявки, кралят също изисква от държавните чиновници – в това число от професорите – да подпишат клетва за честност към него. Братята и петима други мъже в университета, които намерено се съпротивляват, са уволнени от постовете си и по този начин стават известни като „ Гьотингенската седморка “. Тази смела позиция съумява да притегли публичното внимание към тиранията на краля и седмината скоро стават доста известни в Германия и останалата част от Европа.
Трудно е да се наблюдава точният генезис на която и да е обособена фолклорна приказка – множеството се предават устно през поколенията и, сходно на игра на негоден телефон, неизбежно са недочути или пропуснати. Повечето от версиите на приказките, които познаваме през днешния ден, са комбинация от разнообразни истории, макар че генералната им линия и тематика остава същата. Да вземем Пепеляшка: съгласно National Geographic, версии на приказката могат да бъдат открити на всички места – от античен Египет през Западна Индия до античен Китай – само че детайлности – от материала на чехлите й до храната, която се трансформира в нейната карета – се разграничават в другите култури. (В Египетската версия има чехли, направени от алена кожа, а не стъкло, да вземем за пример, до момента в който в античната китайска версия те са направени от злато.) Братята просто са полирали разказите, с цел да ги създадат по-лесни за разбиране от масите.
Грим дефинират „ Червената шапчица “, показана тук в илюстрация на Артър Ракъм, като образец за неповторима немска приказка, макар че съществува в разнообразни версии и райони
Това, което ще се трансформира в една от най-известните сбирки от детски приказки, стартира като проучване на немските устни обичаи. Грим имат вяра, че историите, излъчени от потомство на потомство, са значима част от немската просвета. „ Колкото повече приказки събираха, толкоз повече желаеха да разкрият „ естествената лирика “ (Naturpoesie) на немския народ и всичките им старания се насочваха към проучване на епосите, сагите и приказките, които съдържат това, което смятаха за съществени истини за немското културно завещание “, написа Зипс. „ В основата на работата им стоеше очебийно сантиментално предпочитание да изкопаят и запазят немския културен принос, изработен от елементарните хора, преди този принос да изчезне. “
Така те събраха колкото се може повече истории – които също по този начин и не подсладиха: Чи Луу написа в JSTOR Daily, че братя Грим намират излъсканите морални приказки, продавани на висшите съсловия, за „ по-скоро подправени, в сравнение с фолклорни “. Самите братя споделят, че се стремят да запишат историите по този начин, както са разказани от хората – с принуждение, акцент, диалект и всичко останало (макар че това няма да се окаже изцяло вярно).
