Вероятно сте забелязали, че когато някой се прозява пред вас,

Вероятно сте забелязали, че когато някой се прозява пред вас, е мъчно вие да не се прозявате също. Това не е просто съвпадане – зад това държание се крие удивителна просвета.

Много неща в живота се случват без да ги разбираме изцяло и прозяването е едно от тези любопитни дейности. Може би си мислите, че прозяването постоянно е обвързвано с отмалялост или унесеност, само че повода е доста по-сложно от това. Всъщност прозяването не постоянно е обвързвано с отмалялост, нито безусловно е симптом на досада. Има научна причина за какво постоянно се прозяваме, когато забележим, че другите вършат същото.

Според отчет на Принстънския университет прозяването е обвързвано с регулирането на температурата на мозъка. Когато мозъкът ни се прегрее по време на умствена активност, прозяването оказва помощ да го охладим и да стабилизира телесната ни температура. Интересното е, че прозяването се появява по-често през зимата, защото тялото се нуждае от повече О2 в по-студеното време.

Проучване от 2004 година, извършено в Психиатричната университетска болница в Мюнхен, изследва по какъв начин прозяването може да се популяризира измежду хората. Изследователите открили, че 50% от 300-те участници са почнали да се прозяват, откакто са видели други да вършат същото. Смята се, че това заразно държание се провокира от активирането на огледалната невронна система в мозъка, която ни предизвиква да имитираме другите.

Заразно прозяване

Това събитие е обвързвано с идея, наречена " заразно прозяване “, което е форма на несъзнателна обществена мимикрия. Ето какво схващат откривателите за какво сме склонни да се прозяваме, когато забележим други да се прозяват:

Огледални неврони: Учените имат вяра, че огледалните неврони в нашия мозък играят основна роля. Тези профилирани мозъчни кафези се задействат както когато правим деяние, по този начин и когато следим някой различен да прави същото деяние. Когато забележим някой да се прозява, тези неврони се задействат, създавайки съвсем несъзнателно предпочитание да се прозяваме и ние.

Емпатия и обществено свързване: Смята се, че заразното прозяване е обвързвано с емпатията. Проучванията демонстрират, че хората с по-високи равнища на емпатия са по-склонни да " уловят “ прозявка от някой различен. Това допуска, че прозяването може да има еволюционна цел за подсилване на обществените връзки и груповия синхрон.

Емоционално заразяване: Точно както страстите могат да бъдат " заразни “ в група, прозяването наподобява е друга форма на неумишлено прочувствено или поведенческо отразяване. Това е тънък метод, по който мозъците ни са свързани и реагират на другите.

Психологическо подстрекателство: Простото мислене или четене за прозяване може да провокира прозяване, което демонстрира какъв брой мощен е този психически механизъм. Самото предложение за прозявка може да задейства нашата лична реакция на прозяване.

Интересното е, че не всички са еднообразно податливи на заразното прозяване. Фактори като възраст, равнища на емпатия и даже избрани неврологични положения могат да повлияят на вероятността някой да " хване “ прозявка от различен човек. Докато точната еволюционна цел не е изцяло разбрана, откривателите считат, че това събитие може да има корени в нашата обществена природа като хора, помагайки ни неумишлено да се синхронизираме и да се свързваме с хората към нас.