Колко процента от мозъка си използва човек – научно обяснение и развенчаване на един популярен мит
Вероятно сте чували мита, че хората употребяват единствено 10% от мозъка си. Съществува убеждението, че в случай че успеем да „ отключим “ останалата част, бихме могли да станем гении или даже да придобием свръхспособности. Този мит е въодушевил десетки филми като „ Мъртвата зона “ и „ Люси “, само че научните проучвания от дълго време са го опровергали. Въпреки това множеството хора към момента имат вяра в тази красива, само че неправилна доктрина.
Мозъкът ни е необходим освен за решение на проблеми. Той управлява цялото тяло и работи 24 часа в денонощието до края на живота ни. Никога ли не почива? Почти в никакъв случай. Но това е нещо положително за нас!
И по този начин, какъв брой въпреки всичко % от мозъка си използваме в реалност и от кое място въобще се е появила тази легенда?
Използваме целия си мозък, а информацията за 10-те % е просто мит Човек употребява 100% от мозъка си
Човешките същества употребяват 100% от мозъка си и това е потвърдено от невропсихологията.
Някои области на мозъка дават отговор за зрението, други – за паметта, трети – за речта и така нататък Съвременните способи за проучване на мозъка дават опция на учените да следят работата му в действително време и проучванията удостоверяват, че денем са дейни всички елементи на мозъка, а освен дребна част от него.
Областите на мозъка и техните функционалности Ако 90 % от мозъка в действителност „ спяха “, учените от дълго време щяха да са го забелязали. Въпреки това, даже при проучването на обособените неврони не са открити изцяло неактивни области. Когато човек чете, приказва или се движи, няколко елементи на мозъка се включват по едно и също време. Така да вземем за пример тъкмо в този миг мозъкът ви обработва текст, управлява придвижването на очите и даже държи телефона ви в ръка. И всичко това се случва едновременно.
Митът за 10% е отчасти подсилен от изображенията на мозъка, където ярките петна демонстрират интензивност. Но в реалност сивите зони също работят, единствено че с малко по-малка мощ. Това е като град през нощта: улиците са неравномерно осветени, само че това не значи, че на тъмните места не се случва нищо.
Човешкият мозък постоянно е изцяло функционален, просто някои елементи са по-малко дейни Най-доброто доказателство, че мозъкът се употребява пълноценно, е контузията. Ако 90% от сивото вещество беше неефикасно, мозъчните контузии нямаше да имат съществени последствия. Въпреки това, даже дребна област, наранена от инсулт, може да докара до огромна смяна в живота на индивида. Така да вземем за пример увреждането на лявата фронтална област на мозъка лишава индивида от способността да приказва.
Еволюционни причини
Друго доказателство против мита за 10-те % идва от еволюцията. Мозъкът на възрастен човек съставлява единствено 2% от телесната маса, само че употребява над 20% от силата на организма. За съпоставяне, мозъкът на възрастните при доста типове гръбначни животни – в това число някои риби, влечуги, птици и бозайници – употребява от 2 до 8 % от телесната сила. Мозъкът се е оформил вследствие на милиони години натурален асортимент, при който се предават удобните черти, с цел да се усили вероятността за оцеляване. Малко евентуално е организмът да отделя толкоз доста от силата си, с цел да поддържа действието на целия мозък, в случай че употребява единствено 10 % от него.
Откъде идва митът за 10-те % от мозъка
Митът за 10-те % от мозъка се харесва на доста хора, тъй като внушава, че всички ние имаме скрити свръхспособности.
Ако можехме да „ отключим “ останалата част от мозъка, щяхме да станем гении или да придобием душевен умения – концепция, която интензивно се тиражира в книгите за саморазвитие. Например в предговора към известната книга „ Как да печелим другари и да влияем на хората “ се споделя, че човек употребява единствено 10% от умствения си капацитет. Тук обаче не става въпрос за работата на мозъка, а за желанието за саморазвитие. По-късно този израз е общопризнат безусловно.
Митът за 10-те % от мозъка е пресъздаден във кино лентата „ Люси “ със Скарлет Йохансон Някои считат, че даже Айнщайн приписва гениалността си на този мит, само че за това няма доказателства. Друга допустима причина за разпространяването на легендата са остарели научни проучвания. В началото на XX в. неврофизиолозите в действителност не са разбирали защо дават отговор избрани области на мозъка. Например през 30-те години на ХХ в. неврохирургът Уайлдър Пенфийлд (Wilder Penfield) подтиква с електричество отворени зони от мозъка на пациентите си по време на интервенции. Някои области давали отговор, а други – не, което довело до неправилното умозаключение, че тези области са безполезни.
Няма доказателства, че Айнщайн е обяснявал гениалността си с потреблението на 100% от своя мозък По-късно науката потвърди, че тези „ тихи “ зони, в това число префронталната кора, извършват значими функционалности, свързани с планирането, самоконтрола и вземането на решения. Въпреки това митът към този момент е крепко затвърден в всеобщото схващане и към момента се употребява в книгите, филмите и мотивационните образования, като дава обещание на хората скрити благоприятни условия, които в действителност не съществуват.
И най-после, коства си да отбележим, че мозъчната функционалност е изцяло допустимо да бъде усъвършенствана, тъй като има доста фактори, които ни вършат по-глупави. Редица експерти са на мнение, че е добре да се откажете от смарт телефона си най-малко за три дни – позитивният резултат се усеща съвсем незабавно.
