За да не се изпитваме пак чий е Крим
Вероятно сте чували идиома " preaching to the choir " (да проповядваш на личния си църковен хор). Ако не, ето: зародил е някъде в средата на ХХ век и не е сложен за отгатване. Става дума за това да представяш мотив или теза на тези, които така и така ще се съгласят (и те харесват априорно), а не да разширяваш паството, вероятно проповядвайки на неизкушени от твоята деноминация, т.е. да си поставиш за цел да разширяваш своята " еклесия ". Още по-просто, да не убеждаваш към този момент уверените, а да се опитваш да привлечеш надалеч по-широки пластове неубедени.
Тъкмо тази фраза от дълго време е в самия център на дясната либерално-демократична космогония в България. И в този момент, когато отново събират своята " еклесия " за да умуват върху възможен сполучлив евроатлантически претендент за президент, още веднъж ми се коства подобаваща.
За да не пристигна някой като Радев
Предварителните избори са доста хубаво и демократично нещо, само че ми се коства, че тук би трябвало концептуален завой – не доста изострен, с цел да не вземе центробежната мощ да изхвърли неколцина от хористите. Но въпреки всичко подобен, след който да се усети, че има някакво надграждане.
Малко възможен подтекст: следващата година сигурно ще има релативно мощна проевразийска фигура (след Румен Радев, който ще я поддържа, очевидно или не). Ерго, прозападните сили (освен да понижат използването на думата " ерго " ) имат единствено една задача: техният претендент да бъде по този начин уцелен най-малко в девятката или осмицата, че да отиде най-малкото на балотаж.
Опасявам се обаче, че още веднъж се търси строго софийско-профилна консенсусна фигура, т.е. отново ще падне увещание на към този момент уверените. Част от Демократична България да вземем за пример все по този начин се люшкат сред релативно политическа и релативно културологична, без да са си взели тъжните поучения от предходни сходни кандидатури (на другояче чудесни персони като починалия Неделчо Беронов, Трайчо Трайков или Лозан Панов). Подозирам, че демократичната " седянка " отново ще тършува из " своите ", като че ли без да се схващат две елементарни неща.
Има риск да се повторят старите неточности
Първо, това е единственият чист мажоритарен избор в два тура, на който сме съвременници, което значи нелош късмет за сегашната съпротива да се добере най-малко до президентската власт, и след това да мисли за по-нататък. Второ, мога да се обзаложа, че кандидатурата или ще е строго политическа, или нещо като академично-културна като профил. Следователно, има заплаха да се повторят остарели неточности, без да се регистрира цайтгайста, т.е. духът на настоящето време.
Тук отнякъде долавям пълнозвучен сардонически смях – до момента в който си приказваме за възможна мощна евроатлантическа кандидатура, може да стане по този начин, че на изборите да се яви самият Борисов, и тогава евентуално няма да има защо да си приказваме. Т.е. една от свръхзадачите вдясно е – със запушен нос или не – всички декларирани евроатлантически сили (включително извънпарламентарните като " Синя България " ) някак да бъдат уверени, че претендентът на ПП-ДБ може да стане общ и консенсусен, и че копието му е задоволително дълго, че да прободе евразийския дракон насреща. Как ще стане, в случай че изобщо може? Ами деликатно, като във вица за таралежа.
Какъв да е той или каква да е тя?
И в този момент чинели: по какъв начин наподобява, най-малко контурно, този въпросен претендент, с цел да не проповядваме отново единствено на хористите? Според шестото ми възприятие (и упоменатия дух на епохата), в него има нещо мачо, нещо предприемаческо (по опция не в областта на IT-индустрията), нещо спортно (без да е боксьор и, да пази Господ, тръмпист като напълно пресния полски президент Навроцки), нещо no-nonsense, т.е. рационално и непосредствено по мъжки. Той има и нужната външност, и леко холивудски черти, само че най-много наподобява като човек, който прави някаква същинска работа или ръководи бизнес, а не сърфира върху свободните специалности, и най-много, в случай че може, да не е правист от някой от десетките университети, поникнали из цялата родина. Говори релативно малко, излъчва осезателен неустрашим дух (може и щипка увереност, присвивайки очи, тъй като, нали, тежка отговорност) и светогледът му се простира оттатък правосъдната промяна, макар че, както знаем, тя е най-важна. Хубаво е също да познава четвърта глава от Конституцията и да не гази с ботуши оттатък пълномощията си, само че и това е пожелателно.
А за какво да не е дама, прочее, с цел да се извадят без анестезия още няколко зъба на евразиеца, изключително в случай че стане знамение и има спор? Вече имаме десетки образци за мощни и решителни женски фигури освен в европейската политика. Дама с почти същите качества като на левента нагоре, единствено че с придадената стойност на женското начало, нюх и харизма.
Естествено, не знам от кое място могат да се появят сходни хора и най-много не знам по какъв начин ще бъдат припознати, че и издигнати; знам единствено, че президентските избори следващата година са съдбоносни за бъдещето на цялата градска десница. Която би трябвало да престане да бъде единствено градска.
Накратко, прелиминарен избор без носталгия, без клатушкане в елитисткия профил и хитро, на моменти популистко (знам, знам, анатема) възползване от преобладаващите проевроатлантически настройки.
За да не се изпитваме отново чий е Крим.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Тъкмо тази фраза от дълго време е в самия център на дясната либерално-демократична космогония в България. И в този момент, когато отново събират своята " еклесия " за да умуват върху възможен сполучлив евроатлантически претендент за президент, още веднъж ми се коства подобаваща.
За да не пристигна някой като Радев
Предварителните избори са доста хубаво и демократично нещо, само че ми се коства, че тук би трябвало концептуален завой – не доста изострен, с цел да не вземе центробежната мощ да изхвърли неколцина от хористите. Но въпреки всичко подобен, след който да се усети, че има някакво надграждане.
Малко възможен подтекст: следващата година сигурно ще има релативно мощна проевразийска фигура (след Румен Радев, който ще я поддържа, очевидно или не). Ерго, прозападните сили (освен да понижат използването на думата " ерго " ) имат единствено една задача: техният претендент да бъде по този начин уцелен най-малко в девятката или осмицата, че да отиде най-малкото на балотаж.
Опасявам се обаче, че още веднъж се търси строго софийско-профилна консенсусна фигура, т.е. отново ще падне увещание на към този момент уверените. Част от Демократична България да вземем за пример все по този начин се люшкат сред релативно политическа и релативно културологична, без да са си взели тъжните поучения от предходни сходни кандидатури (на другояче чудесни персони като починалия Неделчо Беронов, Трайчо Трайков или Лозан Панов). Подозирам, че демократичната " седянка " отново ще тършува из " своите ", като че ли без да се схващат две елементарни неща.
Има риск да се повторят старите неточности
Първо, това е единственият чист мажоритарен избор в два тура, на който сме съвременници, което значи нелош късмет за сегашната съпротива да се добере най-малко до президентската власт, и след това да мисли за по-нататък. Второ, мога да се обзаложа, че кандидатурата или ще е строго политическа, или нещо като академично-културна като профил. Следователно, има заплаха да се повторят остарели неточности, без да се регистрира цайтгайста, т.е. духът на настоящето време.
Тук отнякъде долавям пълнозвучен сардонически смях – до момента в който си приказваме за възможна мощна евроатлантическа кандидатура, може да стане по този начин, че на изборите да се яви самият Борисов, и тогава евентуално няма да има защо да си приказваме. Т.е. една от свръхзадачите вдясно е – със запушен нос или не – всички декларирани евроатлантически сили (включително извънпарламентарните като " Синя България " ) някак да бъдат уверени, че претендентът на ПП-ДБ може да стане общ и консенсусен, и че копието му е задоволително дълго, че да прободе евразийския дракон насреща. Как ще стане, в случай че изобщо може? Ами деликатно, като във вица за таралежа.
Какъв да е той или каква да е тя?
И в този момент чинели: по какъв начин наподобява, най-малко контурно, този въпросен претендент, с цел да не проповядваме отново единствено на хористите? Според шестото ми възприятие (и упоменатия дух на епохата), в него има нещо мачо, нещо предприемаческо (по опция не в областта на IT-индустрията), нещо спортно (без да е боксьор и, да пази Господ, тръмпист като напълно пресния полски президент Навроцки), нещо no-nonsense, т.е. рационално и непосредствено по мъжки. Той има и нужната външност, и леко холивудски черти, само че най-много наподобява като човек, който прави някаква същинска работа или ръководи бизнес, а не сърфира върху свободните специалности, и най-много, в случай че може, да не е правист от някой от десетките университети, поникнали из цялата родина. Говори релативно малко, излъчва осезателен неустрашим дух (може и щипка увереност, присвивайки очи, тъй като, нали, тежка отговорност) и светогледът му се простира оттатък правосъдната промяна, макар че, както знаем, тя е най-важна. Хубаво е също да познава четвърта глава от Конституцията и да не гази с ботуши оттатък пълномощията си, само че и това е пожелателно.
А за какво да не е дама, прочее, с цел да се извадят без анестезия още няколко зъба на евразиеца, изключително в случай че стане знамение и има спор? Вече имаме десетки образци за мощни и решителни женски фигури освен в европейската политика. Дама с почти същите качества като на левента нагоре, единствено че с придадената стойност на женското начало, нюх и харизма.
Естествено, не знам от кое място могат да се появят сходни хора и най-много не знам по какъв начин ще бъдат припознати, че и издигнати; знам единствено, че президентските избори следващата година са съдбоносни за бъдещето на цялата градска десница. Която би трябвало да престане да бъде единствено градска.
Накратко, прелиминарен избор без носталгия, без клатушкане в елитисткия профил и хитро, на моменти популистко (знам, знам, анатема) възползване от преобладаващите проевроатлантически настройки.
За да не се изпитваме отново чий е Крим.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ