Зовът на празнотата - какво представлява и защо всички го изпитваме
Вероятно се е случвало на всеки - да застане някъде нависоко, да се наведе през ръба и ненадейно да си намерения: " Ако желая, мога просто да скоча? ". Дали е висока постройка или краят на скалата, за секунди като че ли ни минава мисълта какъв брой елементарно би било просто да преминем от другата страна.
Как се сменя крушка на 609 метра височина
Работа, която несъмнено не е за всеки
Тази неочакван, непредвиден и временен подтик нормално не е мотив за терзание, само че сигурно заслужава да се изследва на какво се дължи.
Защото чувството е много публикувано. Дори дотолкоз, че французите имат термин за него: l`appel du vide, или на български: зовът на празнотата , прочут още като феномен на високото място.
Но макар че редица хора - доста над половината, както сочат редица изследвания - са претърпели зовът на празнотата, той към момента не е необятно проучен .
Първото значимо изследване е оповестено през 2012 година в и обгръща 431 души. Заключенията са, че малко повече от половината от хората, които в никакъв случай не са имали мисли за самоубийство, са изпитвали най-малко един път някои от аспектите на феномена, до момента в който над 75% от хората, на които се е случвало да имат суицидни мисли са съобщили, че са имали предпочитание да скочат от прозореца на висока постройка или мост.
Проучването за първи път демонстрира и, че няма наложителна връзка сред концепциите за самоубийство и неочакваните, непредвидени мисли, свързани с слагането на себе си в непосредствена заплаха. Всъщност то открива, че има ясна разлика сред това човек да си показа опцията да скочи от високо място и желанието да работи в тази посока.
Преди да подхващат изследването, откривателите изричат хипотезата, че зовът на празнотата може да бъде " неправилно интерпретиран сигнал за сигурност " - т.е. човек може да разчете погрешно мозъка, който ги кара да се отдалечат от заплаха.
Установява се и, че лицата с по-високи равнища на тревога е по-вероятно да са усетили апела, спрямо тези с по-ниски равнища на тревога. В резултат на това заключението е, че въпреки и парадоксално, зовът на празнотата може да е опит на подсъзнанието да насърчи човек към по-голямо оценяване на живота , а не да подмами някого към гибелта.
Защо Еверест в действителност не е най-високият връх на Земята
Оказва се, че зависи по какъв начин го мерим
И по всичко наподобява, че зовът към празнотата е нещо, което е познато на съвсем всеки , без значение от суицидните мисли и тревогата. И това е напълно обикновено, а не симптом на психопатология, прецизират от Live Science. Или казано по различен метод - хората не би трябвало безусловно да поясняват сходни прекарвания като израз на прикрито предпочитание за гибел.
Как се сменя крушка на 609 метра височина
Работа, която несъмнено не е за всеки
Тази неочакван, непредвиден и временен подтик нормално не е мотив за терзание, само че сигурно заслужава да се изследва на какво се дължи.
Защото чувството е много публикувано. Дори дотолкоз, че французите имат термин за него: l`appel du vide, или на български: зовът на празнотата , прочут още като феномен на високото място.
Но макар че редица хора - доста над половината, както сочат редица изследвания - са претърпели зовът на празнотата, той към момента не е необятно проучен .
Първото значимо изследване е оповестено през 2012 година в и обгръща 431 души. Заключенията са, че малко повече от половината от хората, които в никакъв случай не са имали мисли за самоубийство, са изпитвали най-малко един път някои от аспектите на феномена, до момента в който над 75% от хората, на които се е случвало да имат суицидни мисли са съобщили, че са имали предпочитание да скочат от прозореца на висока постройка или мост.
Проучването за първи път демонстрира и, че няма наложителна връзка сред концепциите за самоубийство и неочакваните, непредвидени мисли, свързани с слагането на себе си в непосредствена заплаха. Всъщност то открива, че има ясна разлика сред това човек да си показа опцията да скочи от високо място и желанието да работи в тази посока.
Преди да подхващат изследването, откривателите изричат хипотезата, че зовът на празнотата може да бъде " неправилно интерпретиран сигнал за сигурност " - т.е. човек може да разчете погрешно мозъка, който ги кара да се отдалечат от заплаха.
Установява се и, че лицата с по-високи равнища на тревога е по-вероятно да са усетили апела, спрямо тези с по-ниски равнища на тревога. В резултат на това заключението е, че въпреки и парадоксално, зовът на празнотата може да е опит на подсъзнанието да насърчи човек към по-голямо оценяване на живота , а не да подмами някого към гибелта.
Защо Еверест в действителност не е най-високият връх на Земята
Оказва се, че зависи по какъв начин го мерим
И по всичко наподобява, че зовът към празнотата е нещо, което е познато на съвсем всеки , без значение от суицидните мисли и тревогата. И това е напълно обикновено, а не симптом на психопатология, прецизират от Live Science. Или казано по различен метод - хората не би трябвало безусловно да поясняват сходни прекарвания като израз на прикрито предпочитание за гибел.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ