Балканджи Йово срещу Либералния Торбалан
Вероятно на участниците в митингите против Националната тактика за зaщита на детето всичко наподобява праводоподобно, свещено, българско-патриархално и готино, само че дано кажа по какъв начин наподобява отстрaни.
Един ден просто включваш новините и виждаш хиляди майки, които стачкуват пред Народотно заседание и в цялата страна. Чуваш: " Няма да отнемете моето дете, детето ми не е " субект ", а дете "! Аз не съм развъдник, аз съм майка! И моето дете - няма да го дам! ", това се вика през мегафон на площада и се посреща с бурни аплодисменти. Чудиш се - кой, какво, за какво, какво става, какво има тук? Кой е Торбалан? Обясняват ти: Торбалан е някакъв документ, Национална тактика за развиване на детето. Отваряш тази тактика и четеш. Четеш първи път, четеш повторно. Нищо не мога да видя - някакви далечни изречения, които допускат присъединяване на страната във възпитанието на децата, които са превратно тълкувани. В действителността обаче става друго: композиция от здрав фалшив нюз, всеобщ напредък във форумите и едно мултиплицирано от обществените мрежи квачене, при което от многото квачене човек не може да схвана къде в действителност е въпреки всичко казусът. Каква Швеция, каква Норвегия? Някой в действителност ли си показва, че някакви институции в България могат да ти лишават детето, в случай, че те не могат да се грижат за самите себе си и максимумът на контролните благоприятни условия е така наречен " детска педагогическа стая ". Тази страна потвърдено не може да се оправи с възрастните си жители, какво остава да взема деца за един пестник и да ги отглежда вместо родителите им. Това е изцяло невероятно, никой човек със здрав разсъдък не може изобщо да си показа нещо сходно. Нито го написа в документа, нито някой е кадърен да го направи. Тези дами на площада се държат като Балканджи Йово, който е разпънат от неведоми демократични сили и си дава глава, ръце, крайници, единствено и единствено да резервира децата си от кражба. Либералният Торбалан непосредствено командирован от Швеция и Норвегия, с цел да ни краде децата, сугестиран от подправените вести. Някой не помни, че с цел да имаш демократичен Торбалан би трябвало да имаш стопанска система и обществен ред, какъвто тук няма да има след 50 години.
В цялата работа има нещо ужасно притеслнително. И то е, че си припомням за митингите на майките на деца с увреждания и си припомням по какъв начин майките, които сега са по площадите, изобщо не ги поддържаха. Онези дами ходеха половин година пред институциите, мъкнаха със себе си проблемите си деца, цели шест месеца за някакви мижави пари не ги изслуша безусловно никой и никой не ги поддържа - нито властта, нито квачещото гражданско общество. Премиерът се правеше на вманиачен, вицепремиерът се правеше на вманиачен, единият искаше " да ми се махат от главата ", другият ги наричаше " кресливи дами с сякаш заболели деца ". Това беше най-грозният и жесток скандал в новата ни история - дамите в най-голяма потребност просеха някакви екзистенциални минимуми, с цел да си носят кръста, който нито са желали, нито заслужили, само че все пак са показали силата да се борят цялостен живот с компликацията да отглеждаш деца с тежки проблеми. Защо сегашните квакащи майки, които сипят брътвежи за християнските полезности не демонстрираха християнската полезност да поддържат тези, които в действителност имаха потребност от помощ в обезверения си марш? Някой ще каже: не сме длъжни. Аз пък мисля, че бяхте. И ще кажа за какво: тъй като щом имате голямото въображение да видите в този документ демократичния призрак, нямам доверие да сте нямали минималното въображение да си визиите какво им е на майките, които тикат децата си в инвалидни колички по жълтите павета. За едното се желае същинска опция за пренатегната фикция, за другото обикновена човещина. Така че сполучливо квачене по площадите. Разбираема е потребността да обявиш на всеослушания, че по принцип си майка и никой не може да ти вземе детето. Особено когато няма кой - тогава към този момент става напълно забавно.
Автор: Райко Байчев
Един ден просто включваш новините и виждаш хиляди майки, които стачкуват пред Народотно заседание и в цялата страна. Чуваш: " Няма да отнемете моето дете, детето ми не е " субект ", а дете "! Аз не съм развъдник, аз съм майка! И моето дете - няма да го дам! ", това се вика през мегафон на площада и се посреща с бурни аплодисменти. Чудиш се - кой, какво, за какво, какво става, какво има тук? Кой е Торбалан? Обясняват ти: Торбалан е някакъв документ, Национална тактика за развиване на детето. Отваряш тази тактика и четеш. Четеш първи път, четеш повторно. Нищо не мога да видя - някакви далечни изречения, които допускат присъединяване на страната във възпитанието на децата, които са превратно тълкувани. В действителността обаче става друго: композиция от здрав фалшив нюз, всеобщ напредък във форумите и едно мултиплицирано от обществените мрежи квачене, при което от многото квачене човек не може да схвана къде в действителност е въпреки всичко казусът. Каква Швеция, каква Норвегия? Някой в действителност ли си показва, че някакви институции в България могат да ти лишават детето, в случай, че те не могат да се грижат за самите себе си и максимумът на контролните благоприятни условия е така наречен " детска педагогическа стая ". Тази страна потвърдено не може да се оправи с възрастните си жители, какво остава да взема деца за един пестник и да ги отглежда вместо родителите им. Това е изцяло невероятно, никой човек със здрав разсъдък не може изобщо да си показа нещо сходно. Нито го написа в документа, нито някой е кадърен да го направи. Тези дами на площада се държат като Балканджи Йово, който е разпънат от неведоми демократични сили и си дава глава, ръце, крайници, единствено и единствено да резервира децата си от кражба. Либералният Торбалан непосредствено командирован от Швеция и Норвегия, с цел да ни краде децата, сугестиран от подправените вести. Някой не помни, че с цел да имаш демократичен Торбалан би трябвало да имаш стопанска система и обществен ред, какъвто тук няма да има след 50 години.
В цялата работа има нещо ужасно притеслнително. И то е, че си припомням за митингите на майките на деца с увреждания и си припомням по какъв начин майките, които сега са по площадите, изобщо не ги поддържаха. Онези дами ходеха половин година пред институциите, мъкнаха със себе си проблемите си деца, цели шест месеца за някакви мижави пари не ги изслуша безусловно никой и никой не ги поддържа - нито властта, нито квачещото гражданско общество. Премиерът се правеше на вманиачен, вицепремиерът се правеше на вманиачен, единият искаше " да ми се махат от главата ", другият ги наричаше " кресливи дами с сякаш заболели деца ". Това беше най-грозният и жесток скандал в новата ни история - дамите в най-голяма потребност просеха някакви екзистенциални минимуми, с цел да си носят кръста, който нито са желали, нито заслужили, само че все пак са показали силата да се борят цялостен живот с компликацията да отглеждаш деца с тежки проблеми. Защо сегашните квакащи майки, които сипят брътвежи за християнските полезности не демонстрираха християнската полезност да поддържат тези, които в действителност имаха потребност от помощ в обезверения си марш? Някой ще каже: не сме длъжни. Аз пък мисля, че бяхте. И ще кажа за какво: тъй като щом имате голямото въображение да видите в този документ демократичния призрак, нямам доверие да сте нямали минималното въображение да си визиите какво им е на майките, които тикат децата си в инвалидни колички по жълтите павета. За едното се желае същинска опция за пренатегната фикция, за другото обикновена човещина. Така че сполучливо квачене по площадите. Разбираема е потребността да обявиш на всеослушания, че по принцип си майка и никой не може да ти вземе детето. Особено когато няма кой - тогава към този момент става напълно забавно.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ