Как изкуството може да отключи лошата страна на хората
Вероятно доста от вас са чували за ексцентричната Марина Абрамович. Художничката предизвика със своето изкуство и пърформанси. Един от тях обаче, през 70-те години на предишния век, шокира и провокира размишления за човешкото, както и нещо страховито, което се крие зад него. Потребителка на мрежата подсети точно за плана на артистката „ Ритъм 0 “.
Ето какво написа тя:
„ ЕКСПЕРИМЕНТИРАЙТЕ със себе си, с цел да знаете къде е границата с жестокостта ви. Защото тя е у всеки, колкото и дебело да е одеалото на възпитанието. Под него е жестокостта и варварството.
През 70-те години на предишния век сръбската художничка Марина Абрамович организира опит: тя стои неподвижно в един от изложбените центрове на Неапол, а до нея лежат разнообразни предмети - от чук и револвер до акварели. В същото време на хората било разрешено да вземат всеки един от тези предмети и да вършат каквото желаят с Марина.
Безспорен престиж в света на актуалното изкуство, Марина Абрамович е наричана " бабата на пърформанс изкуството ". За нейните пробни и дръзки осъществявания продължава да се приказва десетилетия по-късно. Едно от най-известните ѝ арт-изпълнения се назовава " Ритъм 0 " и се провежда през 1974 година в Неапол.
Концепцията на " Ритъм 0 " е доста елементарна: Абрамович трябвало да стои неподвижно шест часа, до момента в който хората, които идвали да я видят, могли да вършат каквото си желаят с нея, употребявайки всеки от 72-та предмета, които тя е сложила на масата до нея.
Абрамович стояла в средата на зала с надпис на гърдите си, който гласял: „ Инструкции: на масата има 72 предмета, които можете да употребявате върху мен, както вие желаете. Производителност. Аз съм обект. През този интервал аз нося цялостна отговорност. Продължителност: 6 часа (20:00 – 2:00 ч.)
На масата имало два типа: „ предмети за наслаждение “ и „ предмети за заличаване “. Безобидните предмети включват цветя и пера. Сред рисковите, обаче, са нож, бръснарски ножчета и зареден револвер.
Отначало публиката била срамежлива, единствено я гледала, подарявали ѝ рози, целували са я. Но по-късно я съблекли, драскали, боядисвали, отрязали косата ѝ и даже порязали. Някой я е завъртял към оста ѝ. Някой вдигнал ръцете ѝ. Един мъж употребявал нож, с цел да направи прорез на врата й. Публиката променяла позицията на тялото на художничката. Някои прикрепяли разнообразни предмети към нея като карти за игра, роза... Но някои мъже са я съблякли и облизвали по тялото, а дейностите им били съпроводени от смях. Пърформансът бил спрян от защитата на постройката, едвам когато един от посетителите взел револвер...
Въпреки несмелото начало, до третия час всичките ѝ облекла били нарязани. До четвъртия час същите остриета почнали да прорязват към този момент кожата й. Била е подложена на всевъзможен тип тормоз. Някой я принудил да насочи револвер против себе си. Тя била толкоз съсредоточена върху представянето си, че е можела в действителност да устои на всичко.
Още по-ужасяващи се оказали наблюденията и усещанията на самата Абрамович от това, което хората й предизвикали.
Артистката си спомня:
" Първоначално публиката в действителност искаше да поиграе с мен. След това станаха все по-агресивни, това бяха шест часа същински смут. Отрязаха косата ми, започнаха да забиват бодлите на розите в тялото ми, рязаха кожата на врата ми, а по-късно залепиха пластир върху раната.
След шест часа зрелище, със сълзи на очи, потеглих гола към публиката, заради което те безусловно избягаха от залата, тъй като схванаха, че „ оживях “ - престанах да бъда тяхната играчка и започнах да управлявам личното си тяло. Спомням си, че когато дойдох в хотела онази вечер и се погледнах в огледалото, се оказах с кичур сива коса...
Тази творба разкрива нещо извънредно за човечеството. Показва, какъв брой бързо човек може да ви нарани при подобаващите условия. Показва, какъв брой елементарно се обезличава човек, когато не се съпротивлява и не се пази. Тя демонстрира, че при подобаващи условия множеството „ естествени “ хора явно могат да станат доста рискови и нападателни... “
Виждам, че постът е много споделян и пораждат разногласия по отношение на това, че Марина Абрамович не е сръбска артистка, качвам линк с биографията ѝ. Родена е в Белград, тогавашна Югославия, днешна Сърбия. "
Ето какво написа тя:
„ ЕКСПЕРИМЕНТИРАЙТЕ със себе си, с цел да знаете къде е границата с жестокостта ви. Защото тя е у всеки, колкото и дебело да е одеалото на възпитанието. Под него е жестокостта и варварството.
През 70-те години на предишния век сръбската художничка Марина Абрамович организира опит: тя стои неподвижно в един от изложбените центрове на Неапол, а до нея лежат разнообразни предмети - от чук и револвер до акварели. В същото време на хората било разрешено да вземат всеки един от тези предмети и да вършат каквото желаят с Марина.
Безспорен престиж в света на актуалното изкуство, Марина Абрамович е наричана " бабата на пърформанс изкуството ". За нейните пробни и дръзки осъществявания продължава да се приказва десетилетия по-късно. Едно от най-известните ѝ арт-изпълнения се назовава " Ритъм 0 " и се провежда през 1974 година в Неапол.
Концепцията на " Ритъм 0 " е доста елементарна: Абрамович трябвало да стои неподвижно шест часа, до момента в който хората, които идвали да я видят, могли да вършат каквото си желаят с нея, употребявайки всеки от 72-та предмета, които тя е сложила на масата до нея.
Абрамович стояла в средата на зала с надпис на гърдите си, който гласял: „ Инструкции: на масата има 72 предмета, които можете да употребявате върху мен, както вие желаете. Производителност. Аз съм обект. През този интервал аз нося цялостна отговорност. Продължителност: 6 часа (20:00 – 2:00 ч.)
На масата имало два типа: „ предмети за наслаждение “ и „ предмети за заличаване “. Безобидните предмети включват цветя и пера. Сред рисковите, обаче, са нож, бръснарски ножчета и зареден револвер.
Отначало публиката била срамежлива, единствено я гледала, подарявали ѝ рози, целували са я. Но по-късно я съблекли, драскали, боядисвали, отрязали косата ѝ и даже порязали. Някой я е завъртял към оста ѝ. Някой вдигнал ръцете ѝ. Един мъж употребявал нож, с цел да направи прорез на врата й. Публиката променяла позицията на тялото на художничката. Някои прикрепяли разнообразни предмети към нея като карти за игра, роза... Но някои мъже са я съблякли и облизвали по тялото, а дейностите им били съпроводени от смях. Пърформансът бил спрян от защитата на постройката, едвам когато един от посетителите взел револвер...
Въпреки несмелото начало, до третия час всичките ѝ облекла били нарязани. До четвъртия час същите остриета почнали да прорязват към този момент кожата й. Била е подложена на всевъзможен тип тормоз. Някой я принудил да насочи револвер против себе си. Тя била толкоз съсредоточена върху представянето си, че е можела в действителност да устои на всичко.
Още по-ужасяващи се оказали наблюденията и усещанията на самата Абрамович от това, което хората й предизвикали.
Артистката си спомня:
" Първоначално публиката в действителност искаше да поиграе с мен. След това станаха все по-агресивни, това бяха шест часа същински смут. Отрязаха косата ми, започнаха да забиват бодлите на розите в тялото ми, рязаха кожата на врата ми, а по-късно залепиха пластир върху раната.
След шест часа зрелище, със сълзи на очи, потеглих гола към публиката, заради което те безусловно избягаха от залата, тъй като схванаха, че „ оживях “ - престанах да бъда тяхната играчка и започнах да управлявам личното си тяло. Спомням си, че когато дойдох в хотела онази вечер и се погледнах в огледалото, се оказах с кичур сива коса...
Тази творба разкрива нещо извънредно за човечеството. Показва, какъв брой бързо човек може да ви нарани при подобаващите условия. Показва, какъв брой елементарно се обезличава човек, когато не се съпротивлява и не се пази. Тя демонстрира, че при подобаващи условия множеството „ естествени “ хора явно могат да станат доста рискови и нападателни... “
Виждам, че постът е много споделян и пораждат разногласия по отношение на това, че Марина Абрамович не е сръбска артистка, качвам линк с биографията ѝ. Родена е в Белград, тогавашна Югославия, днешна Сърбия. "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ