България през 4-ия мандат на Путин
Вероятно – и прочувствено, и прагматично, както до момента, само че...
В момента сред Русия и Запада има нов тип Студена война. Това няма по какъв начин да не се отрази на връзките сред двете страни. Общите за Европейски Съюз и НАТО решения ще са годни и ще се вземат и от България. Русия надлежно ще се държи „ студено “ и към нас, и към сътрудниците ни. България не може да е европейски оазис за Европейски Съюз и Русия – нито едната, нито другата страна са посочили, че го желаят.
Например, България е за разширение на НАТО към Западните Балкани, а Русия е срещу – последно съобщи, че присъединението на Македония към алианса ще има отрицателни последствия за двустранните връзки и – това е за отбелязване - за районната сигурност. Същото Москва споделяше и за Черна гора.
Първият декрет на Путин след изборите бе за привикване на запасняци на военни сборове.
Това са два красноречиви образеца от първите дни след изборите. Няма подозрение, че Путин ще продължи досегашната си политика на „ мощен президент за мощна страна “ - проява пред останалия свят на думи и каузи и нови хрумвания.
"Безпрецедентният напън на външния свят над Русия принуди руснаците да сплотят редици и да се обединят към властта ", сподели политологът Андрей Колядин.
А Русия на Путин ще се опита да затвърди или възвърне изгубените позиции, да се „ рембрандира “ като върне изгубения съветски искра, да издигне престижа си. Ще се опита да увеличи въздействието си, ще търси конкурентоспособност в Европа и в България. Ще работи и посредством Турция и други съдружници.
Многократно бе маркирано, че Путин ще ръководи Русия по-дълго от всеки различен съветски или руски водач с изключение на Сталин. Още през 2014 година първият заместник-ръководител на президентската администрация Вячеслав Володин съобщи: "Ако има Путин - има Русия, в случай че няма Путин - няма Русия ", подсети Ройтерс.
"Винаги с Европа, в никакъв случай срещу Русия "
Или пък: „ Да нападаш Русия е полуда, да не се защитаваш от нея (въоръжен до зъби) е още по-голяма лудост”. Под тези максими се сплотяват доста политици у елементарни хора у нас.
Пропагандната война (дезинформацията), която през днешния ден е по-силна от обичайното принуждение, сигурно ще продължи на високо равнище и ще засегне и България и двустранните връзки. И в случай че в „ огромната политика “ тази съвременна война се води с „ изстрели “ в двете направления, сред България и Русия се стреля основно в една – към България. После вероятно се прави опит за отговор.
Такива са обстоятелствата, наречени от наблюдаващи и политици провокации, съветски клопки и прочие
През 2016 година новоизбраният съветски народен представител журналистът Пьотр Толстой от ръководещата партия на Владимир Путин „ Единна Русия “ сподели, че руснаците щели да купят цяла България, откакто и без друго половината крайбрежие към този момент било тяхно. После опита да се извини, че думите му били хумористични. Година по-късно представителят на съветското Министерство на външните работи, небезизвестната Мария Захарова, съобщи, че „ оскверняването на паметника на Съветската войска в София с антисемитски лозунги е изключително безсрамен акт предвид на обстоятелството, че Червената войска е избавила българските евреи през Втората международна война “. На 24 май 2017 година на среща с македонския си сътрудник Георге Иванов Владимир Путин сподели, че славянската писменост и литература са пристигнали в Русия от "македонска земя ". Като похлупак като че ли пристигна и патриарх Кирил, който смъмри българските политици, че неглижират ролята на съветските бойци в Освободителната война от 1878 година
Дълбоко непознаване на историята, или е опит за провокация, по този начин отговори в един от случаите президентът Радев. Не сме дали малко на Русия, дали сме им писмеността, а не пожелаваме всеки ден признателност за това, сподели външният министър Екатерина Захариева. От левицата отговори нямаше.
В противоположна посока също има „ провокации “, като изпъкват неофициалните - „ оскверняването на паметника на Съветската армия”. Тук левицата реагираше в един звук с Москва.
Таско Ерменков от Българска социалистическа партия да вземем за пример въплъти проруската част от политическия набор. Той провокира скандал, като се заигра във Facebook с Крим. Обърна се към Запада с въпроса дали са чули по какъв начин 90% в Крим са дали своят вот за Путин. И с неадресираното умозаключение: „ Вий сте идиоти “ - по Ботев. (Неслучайно изборите в Русия бяха на 18 март - датата на анексията на Крим от Русия през 2014 г.) Българска социалистическа партия се разграничи единствено от обидата. ГЕРБ реагира остро, изтъквайки проевропейската ориентировка на страната.
„ Войната “ ще продължи, като изостря конфликта и в без това разграниченото на русофили и русофоби общество.
Прагматични връзки
В енергетиката България е мощно подвластна от Русия – задоволително е да споменем АЕЦ „ Козлодуй “, единствената нефтена рафинерия „ Лукойл “, доставките на газ, само от „ Газпром “, съветските блокове за АЕЦ „ Белене “. В подобен смисъл „ прагматичните връзки “ нямат опция за България.
В края на 2016 година основаният във Вашингтон Център за интернационалните и стратегически проучвания установи, че Русия управлява директно една четвърт от българската стопанска система. "Но в случай че включим и косвените въздействия - да вземем за пример подвластни от Русия компании, ще се окаже, че Русия управлява сред 35 и 40 % от стопанската система на България ", разяснява Мартин Владимиров, един от създателите на проучването "The Kremlin Playbook ", което прави заключения за въздействието на Русия измежду някогашни социалистически страни.
Иначе първите държавни мъже - Румен Радев и Бойко Борисов - си пожелаха в приветствията си до Путин предпочитание и подготвеност да продължи развиването на връзките и връзките сред нашите две страни и нации прагматично и взаимоизгодно в разнообразни области. При сходни мотиви нормално се отбелязва „ вековната историческа и културна непосредственост сред българския и съветския народ “ (из поздравлението на Радев, който по различен мотив, както написахме, заподозря надълбоко непознаване на историята от почитан съветски представител).
И двамата повтарят, че антируските наказания вредят, изключително на бизнеса. Но министър председателят (подобно на други опозиционери в ЕС) няма по какъв начин да не поддържа единното европейско решение.
Ще пристигна ли Путин?
В средата на предходната година президентът Радев предложения президента Путин да пристигна тази година във връзка 140-годишнината от края на Руско-турската война (1877-1878 г.) и Освобождението на България, които чествахме на 3 март. Путин отклони поканата да ни посети за празника под претекст че се готви за избори, само че одобри да пристигна по някое време тази година.
Дойде обаче патриарх Кирил и добре известно по какъв начин си потегли. А съветската православна черква се обрисува като една от най-значимите сили, оформящи новата съветска национална еднаквост, написа Агния Григас, старши помощник в Атлантическия съвет, представена от Ройтерс (негова е тезата за “рембрандирането “ на Русия).
"Много бих желал да развъртвам връзките сред България и Русия и те да вървят напред, само че за финален път кракът на Путин е стъпил в България през януари 2008 година, сподели през февруари 2017 година новоназначеният тогава дипломат Анатолий Макаров. По същото време Путин сподели, че няма „ да се наскърбяваме на България и други страни, които не откриха в себе си геройство да се опрат на решенията на Еврокомисията по отношение на Южен поток “.
Владимир Путин въпреки всичко беше тук през 2010 година, като министър председател, когато получи куче от сътрудника си Бойко Борисов. Може да пристигна и през тази година, покана към него има и от хърватския президент Колинда Грабар-Китарович (която предходната година му гостува), тъй че може да направи Балканска совалка.
Едва ли обаче съветският държавен глава ще пристигна до края на юни, до когато България е ръководител на съюз, който постанова наказания на страната му и ги възобновява два пъти в годината. А и новият му президентски мандат публично стартира през месец май.
От друга страна, в случай че България беше от стратегическо значение за него и Русия, до момента да е пристигнал. Но Путин може и да не пристигна, като по този начин ще показва неотстъпчивост във връзка с „ изгубена “ православна България.
В момента сред Русия и Запада има нов тип Студена война. Това няма по какъв начин да не се отрази на връзките сред двете страни. Общите за Европейски Съюз и НАТО решения ще са годни и ще се вземат и от България. Русия надлежно ще се държи „ студено “ и към нас, и към сътрудниците ни. България не може да е европейски оазис за Европейски Съюз и Русия – нито едната, нито другата страна са посочили, че го желаят.
Например, България е за разширение на НАТО към Западните Балкани, а Русия е срещу – последно съобщи, че присъединението на Македония към алианса ще има отрицателни последствия за двустранните връзки и – това е за отбелязване - за районната сигурност. Същото Москва споделяше и за Черна гора.
Първият декрет на Путин след изборите бе за привикване на запасняци на военни сборове.
Това са два красноречиви образеца от първите дни след изборите. Няма подозрение, че Путин ще продължи досегашната си политика на „ мощен президент за мощна страна “ - проява пред останалия свят на думи и каузи и нови хрумвания.
"Безпрецедентният напън на външния свят над Русия принуди руснаците да сплотят редици и да се обединят към властта ", сподели политологът Андрей Колядин.
А Русия на Путин ще се опита да затвърди или възвърне изгубените позиции, да се „ рембрандира “ като върне изгубения съветски искра, да издигне престижа си. Ще се опита да увеличи въздействието си, ще търси конкурентоспособност в Европа и в България. Ще работи и посредством Турция и други съдружници.
Многократно бе маркирано, че Путин ще ръководи Русия по-дълго от всеки различен съветски или руски водач с изключение на Сталин. Още през 2014 година първият заместник-ръководител на президентската администрация Вячеслав Володин съобщи: "Ако има Путин - има Русия, в случай че няма Путин - няма Русия ", подсети Ройтерс.
"Винаги с Европа, в никакъв случай срещу Русия "
Или пък: „ Да нападаш Русия е полуда, да не се защитаваш от нея (въоръжен до зъби) е още по-голяма лудост”. Под тези максими се сплотяват доста политици у елементарни хора у нас.
Пропагандната война (дезинформацията), която през днешния ден е по-силна от обичайното принуждение, сигурно ще продължи на високо равнище и ще засегне и България и двустранните връзки. И в случай че в „ огромната политика “ тази съвременна война се води с „ изстрели “ в двете направления, сред България и Русия се стреля основно в една – към България. После вероятно се прави опит за отговор.
Такива са обстоятелствата, наречени от наблюдаващи и политици провокации, съветски клопки и прочие
През 2016 година новоизбраният съветски народен представител журналистът Пьотр Толстой от ръководещата партия на Владимир Путин „ Единна Русия “ сподели, че руснаците щели да купят цяла България, откакто и без друго половината крайбрежие към този момент било тяхно. После опита да се извини, че думите му били хумористични. Година по-късно представителят на съветското Министерство на външните работи, небезизвестната Мария Захарова, съобщи, че „ оскверняването на паметника на Съветската войска в София с антисемитски лозунги е изключително безсрамен акт предвид на обстоятелството, че Червената войска е избавила българските евреи през Втората международна война “. На 24 май 2017 година на среща с македонския си сътрудник Георге Иванов Владимир Путин сподели, че славянската писменост и литература са пристигнали в Русия от "македонска земя ". Като похлупак като че ли пристигна и патриарх Кирил, който смъмри българските политици, че неглижират ролята на съветските бойци в Освободителната война от 1878 година
Дълбоко непознаване на историята, или е опит за провокация, по този начин отговори в един от случаите президентът Радев. Не сме дали малко на Русия, дали сме им писмеността, а не пожелаваме всеки ден признателност за това, сподели външният министър Екатерина Захариева. От левицата отговори нямаше.
В противоположна посока също има „ провокации “, като изпъкват неофициалните - „ оскверняването на паметника на Съветската армия”. Тук левицата реагираше в един звук с Москва.
Таско Ерменков от Българска социалистическа партия да вземем за пример въплъти проруската част от политическия набор. Той провокира скандал, като се заигра във Facebook с Крим. Обърна се към Запада с въпроса дали са чули по какъв начин 90% в Крим са дали своят вот за Путин. И с неадресираното умозаключение: „ Вий сте идиоти “ - по Ботев. (Неслучайно изборите в Русия бяха на 18 март - датата на анексията на Крим от Русия през 2014 г.) Българска социалистическа партия се разграничи единствено от обидата. ГЕРБ реагира остро, изтъквайки проевропейската ориентировка на страната.
„ Войната “ ще продължи, като изостря конфликта и в без това разграниченото на русофили и русофоби общество.
Прагматични връзки
В енергетиката България е мощно подвластна от Русия – задоволително е да споменем АЕЦ „ Козлодуй “, единствената нефтена рафинерия „ Лукойл “, доставките на газ, само от „ Газпром “, съветските блокове за АЕЦ „ Белене “. В подобен смисъл „ прагматичните връзки “ нямат опция за България.
В края на 2016 година основаният във Вашингтон Център за интернационалните и стратегически проучвания установи, че Русия управлява директно една четвърт от българската стопанска система. "Но в случай че включим и косвените въздействия - да вземем за пример подвластни от Русия компании, ще се окаже, че Русия управлява сред 35 и 40 % от стопанската система на България ", разяснява Мартин Владимиров, един от създателите на проучването "The Kremlin Playbook ", което прави заключения за въздействието на Русия измежду някогашни социалистически страни.
Иначе първите държавни мъже - Румен Радев и Бойко Борисов - си пожелаха в приветствията си до Путин предпочитание и подготвеност да продължи развиването на връзките и връзките сред нашите две страни и нации прагматично и взаимоизгодно в разнообразни области. При сходни мотиви нормално се отбелязва „ вековната историческа и културна непосредственост сред българския и съветския народ “ (из поздравлението на Радев, който по различен мотив, както написахме, заподозря надълбоко непознаване на историята от почитан съветски представител).
И двамата повтарят, че антируските наказания вредят, изключително на бизнеса. Но министър председателят (подобно на други опозиционери в ЕС) няма по какъв начин да не поддържа единното европейско решение.
Ще пристигна ли Путин?
В средата на предходната година президентът Радев предложения президента Путин да пристигна тази година във връзка 140-годишнината от края на Руско-турската война (1877-1878 г.) и Освобождението на България, които чествахме на 3 март. Путин отклони поканата да ни посети за празника под претекст че се готви за избори, само че одобри да пристигна по някое време тази година.
Дойде обаче патриарх Кирил и добре известно по какъв начин си потегли. А съветската православна черква се обрисува като една от най-значимите сили, оформящи новата съветска национална еднаквост, написа Агния Григас, старши помощник в Атлантическия съвет, представена от Ройтерс (негова е тезата за “рембрандирането “ на Русия).
"Много бих желал да развъртвам връзките сред България и Русия и те да вървят напред, само че за финален път кракът на Путин е стъпил в България през януари 2008 година, сподели през февруари 2017 година новоназначеният тогава дипломат Анатолий Макаров. По същото време Путин сподели, че няма „ да се наскърбяваме на България и други страни, които не откриха в себе си геройство да се опрат на решенията на Еврокомисията по отношение на Южен поток “.
Владимир Путин въпреки всичко беше тук през 2010 година, като министър председател, когато получи куче от сътрудника си Бойко Борисов. Може да пристигна и през тази година, покана към него има и от хърватския президент Колинда Грабар-Китарович (която предходната година му гостува), тъй че може да направи Балканска совалка.
Едва ли обаче съветският държавен глава ще пристигна до края на юни, до когато България е ръководител на съюз, който постанова наказания на страната му и ги възобновява два пъти в годината. А и новият му президентски мандат публично стартира през месец май.
От друга страна, в случай че България беше от стратегическо значение за него и Русия, до момента да е пристигнал. Но Путин може и да не пристигна, като по този начин ще показва неотстъпчивост във връзка с „ изгубена “ православна България.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ