Вероятно 5-8 хиляди деца в страната имат нужда от постоянна палиативна грижа, каза д-р Бояна Петкова
Вероятно 5-8 хиляди деца в страната имат потребност от непрекъсната палиативна грижа. Това сподели доктор Бояна Петкова, педиатър и съпредседател на фондация „ Ида “, по време на кръгла маса " Палиативни грижи за деца в България - провокации и вероятности " в София. Събитието е заключително за план " Смели деца с лъвски сърца: самодейност за гражданско присъединяване във формулирането на обществени здравни политики за палиативни грижи за деца ”, финансиран от Оперативна програма „ Добро ръководство “, съфинансирана от Европейски Съюз посредством Европейския обществен фонд, и изпълняван от " Ида - фондация за палиативни грижи за деца " и Сдружение ЛАРГО - Кюстендил.
Няма точни данни в България, само че евентуално 5-8 хиляди деца в България имат потребност от непрекъсната палиативна грижа, като единствено 10 на 100 от тях са в терминалната фаза на живота си, сподели още тя. Липсват регистри, липсва функционална законодателна и административна рамка за обезпечаване на палиативни грижи за деца, липсва съответно образование на експерти, уточни още доктор Петкова.
По думите ѝ в страната ни е доста сложен достъпът на родителите до заместваща грижа, до момента в който в Германия, да вземем за пример, детето може да бъде признато в детски приют за 10-14 дни, където експерти се грижат за него, с цел да може родителите да бъдат облекчени. В детския приют има разнообразни типове лечения, в това число благодарение на животни, добави доктор Петкова. По думите ѝ в приюта е основана опция и за отмора на родителите.
Духовната поддръжка също е от извънредно значение, а нашите усещания са, че в България доста хора биха се възползвали, в случай че имат достъп до нея, добави тя.
Палиативните грижи би трябвало да са ориентирани както към пациента, по този начин и към фамилията му, в това число другари и съученици, сподели още доктор Петкова. Тези грижи не са единствено здравна грижа. Целта на палиативните грижи е да се облекчи психическото и физическото страдалчество, както и да се усъвършенства качеството на живота.
Здравната каса в Германия поема здравната грижа, когато детето е в приют. Останалите действия се финансират от дарения, уточни още тя.
Палиативните грижи не са частен проблем, би трябвало да има политики, сподели Венелин Стойчев, началник на плана. По думите му огромният проблем е, че към момента в България не се предлага редовно решение на опциите за развъждане на децата и помощ за тях и родителите им. Нерядко фамилии, в които има дете с тежко заболяване, се разпадат или най-малко единият от родителите не може да продължи да работи, с цел да е в помощ на детето си.
Всеки четвърти от пълнолетните имат близки и другари, които имат умряло дете под 18- годишна възраст, сподели още Стойчев, цитирайки данни от изследване, осъществено в границите на плана. Един от 20 индивида има дете, което е с диагноза вследствие на тежко заболяване. Около един % са хората, изгубили дете под 18-годишна възраст.
Участниците във форума бяха поздравени от името на министъра на труда и обществената политика Иванка Шалапатова. Политиките за децата и фамилиите ще не престават да бъдат приоритет на Министерството на труда и обществената политика, в съдействие с Министерството на здравеопазването, показва тя. Нужен е интегриран метод на работа, основаване на метод за обезпечаване на по-добри грижи за децата с тежки болести. Все още няма дейно лекуване за някои болести и да подобриш качеството на живота на болните в последните стадии от живота им е огромно предизвикателство, добавя министър Шалапатова и показва вяра форумът да даде решения на част от провокациите, свързани с палиативните грижи за деца.
БТА
Няма точни данни в България, само че евентуално 5-8 хиляди деца в България имат потребност от непрекъсната палиативна грижа, като единствено 10 на 100 от тях са в терминалната фаза на живота си, сподели още тя. Липсват регистри, липсва функционална законодателна и административна рамка за обезпечаване на палиативни грижи за деца, липсва съответно образование на експерти, уточни още доктор Петкова.
По думите ѝ в страната ни е доста сложен достъпът на родителите до заместваща грижа, до момента в който в Германия, да вземем за пример, детето може да бъде признато в детски приют за 10-14 дни, където експерти се грижат за него, с цел да може родителите да бъдат облекчени. В детския приют има разнообразни типове лечения, в това число благодарение на животни, добави доктор Петкова. По думите ѝ в приюта е основана опция и за отмора на родителите.
Духовната поддръжка също е от извънредно значение, а нашите усещания са, че в България доста хора биха се възползвали, в случай че имат достъп до нея, добави тя.
Палиативните грижи би трябвало да са ориентирани както към пациента, по този начин и към фамилията му, в това число другари и съученици, сподели още доктор Петкова. Тези грижи не са единствено здравна грижа. Целта на палиативните грижи е да се облекчи психическото и физическото страдалчество, както и да се усъвършенства качеството на живота.
Здравната каса в Германия поема здравната грижа, когато детето е в приют. Останалите действия се финансират от дарения, уточни още тя.
Палиативните грижи не са частен проблем, би трябвало да има политики, сподели Венелин Стойчев, началник на плана. По думите му огромният проблем е, че към момента в България не се предлага редовно решение на опциите за развъждане на децата и помощ за тях и родителите им. Нерядко фамилии, в които има дете с тежко заболяване, се разпадат или най-малко единият от родителите не може да продължи да работи, с цел да е в помощ на детето си.
Всеки четвърти от пълнолетните имат близки и другари, които имат умряло дете под 18- годишна възраст, сподели още Стойчев, цитирайки данни от изследване, осъществено в границите на плана. Един от 20 индивида има дете, което е с диагноза вследствие на тежко заболяване. Около един % са хората, изгубили дете под 18-годишна възраст.
Участниците във форума бяха поздравени от името на министъра на труда и обществената политика Иванка Шалапатова. Политиките за децата и фамилиите ще не престават да бъдат приоритет на Министерството на труда и обществената политика, в съдействие с Министерството на здравеопазването, показва тя. Нужен е интегриран метод на работа, основаване на метод за обезпечаване на по-добри грижи за децата с тежки болести. Все още няма дейно лекуване за някои болести и да подобриш качеството на живота на болните в последните стадии от живота им е огромно предизвикателство, добавя министър Шалапатова и показва вяра форумът да даде решения на част от провокациите, свързани с палиативните грижи за деца.
БТА
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ