Най-добрата ни балерина за отказа си да стане модел на Пиер Карден и за уволнението си лично от Тодор Живков
Вера Кирова – кралицата на българския балет, която десетилетия свети и по международните подиуми, се движи по столичната улица " Оборище “ с неповяхваща прелест. Излъчва великолепие и аристократизъм, които изпъкват даже градската среда на първокласния квартал край Докторската градина.
" Никога не съм обичала да вървя по заведения за хранене. А след зрелище просто беше табу. Добре че мъжът ми ме разбираше “, усмихва се тя със своята изискана грациозност. Достолепната дама обаче бързо прецизира, че не обича суперлативите, нито пък да я назовават звезда, без значение, че през годините дели сцена, аплодисменти и участия в журита със звездите на XX век в жанра – Мая Плисецкая, Марго Фонтен, Екатерина Максимова, Карла Фрачи, Алисия Алонсо, Владимир Василиев, Рудолф Нуреев…
Вера е обречена на триумф още от Хореографското учебно заведение, което отваря порти през 1951 година. Създателите му – Николай Холфин и Владимир Белий, идват от Москва и са изцяло безпристрастни към невръстните кандидатки. Приемат единствено в действителност надарените и перспективните – никакви връзки, никакви ходатайства.
Вера е най-хубавата на своя випуск, първия в историята, споделя filternews.bg. Съученичките й също са отлични, само че тя е първа измежду равни. В онази идилична среда към момента няма злоба, напрежение и кавги, макар че девойките се трудят от зори до мрак. Имат часове по актьорско майсторство и пиано, минават и курсове за огнеборки и за първа помощ, а през ваканциите вървят на бригада.
Вера е едвам на 17, когато другар и обожател й написа: " Ужасен темперамент, само че разбирам всичко, което се крие под вашата стеснителност “. И я приканва да следва инстинкта си, тъй като той постоянно надвива над разсъдъка. " Великите актьори мъчно могат да бъдат конформисти. Посредствените имат по-лек живот, поисквам ви да останете необуздана “, цитира го тя през днешния ден.
Завършва като отличничка и се качва на влака за Русе, където за първи път излиза в " Жизел “, режисирана от Асен Манолов. Прави дуети с Асен Гаврилов – възпитаник на Анастас Петров и на Александър Пушкин в Академия " Ваганова “, където е в клас с Рудолф Нуреев.
" Чак по-късно ме назначиха в Софийската опера “, връща лентата Вера. Още при започване на кариерата си потвърждава, че е изключителна – от класиката до джаза, от неокласиката до модернизма, от романтиката до психическата драма, от античната покруса до комедията. В България я броят за представител на френската школа, а в чужбина я считат за емблематична фигура на съветската традиция. А тя взима най-качественото от всички стилове, които са в темелите на високото изкуство. Сред известните й функции са Маша от " Лешникотрошачката “, Одета-Одилия от " Лебедово езеро “, Аврора от " Спящата хубавица “, актуалните партии в " Гаяне “, девойката от " Рапсодия в синьо “, куртизанката от " Блудния наследник “, Жизел, Пепеляшка, Китри от " Дон Кихот “, Жулиета… Критиците са безапелационни – тя е не по-малко въздушна и ефирна от именитата Галина Уланова. Парижката академия й връчва премиите " Терпсихора “ и " Анна Павлова “, печели златни медали от състезанията във Варна и Осака.
Нейната Жизел е във филми на датската, японската и френската малките екрани.
Вера постоянно помни завета на великата балерина Марина Семьонова: " Танцувай музиката “. Никога не се стреми към подражателство. Притежава дарбата да се следи в профил: трезво, сериозно, безпощадно.
Когато след една от министър председателите в Софийската опера " от горната страна “ питат за какво Вера към момента не е " заслужил актьор “, тя дава отговор, че е редно със званието първо да бъде удостоена учителката й Валя Вербева. Не желае да бъде стартирана от партията – като доста посредствени актьори. А и оттатък Калотина всичко зависи единствено от нея – радва се на почитание и авторитет, макар че е от соц лагера.
Признава, че обича да е под прожекторите с тези, които приема за по-съвършени от себе си. " Голям шанс е да общуваш с елита на генерацията балетни актьори. Бях измежду по-младите – непрекъснато се възхищавахме на грациите преди нас. Но те бяха и доста благи и сърдечни като хора. Веднъж си бях изгубила лепилото за мигли и до момента в който седяхме на рогозки преди церемония в Япония, се оплаках на Мая Плисецкая: " Маечка, не мога да го намеря “. А тя ми даде своето лепило и не пожела да й го върна. Още го вардя – обичам спомените за значимите страсти. “
Въпреки многочислените си задължения в чужбина, Вера Кирова нито за момент не не помни отговорностите си на прима в Софийската опера. Когато е на турне с трупата, взима по 3,50 $ командировъчни дневно – това й се поставя по документи. Без значение, че на афишите за гастролите на Софийската опера зад граница написа: " Българският балет с присъединяване на международната Вера Кирова “.
След триумфално зрелище на " Легенда за езерото “ в спектакъл " Лисео “ в Барселона я канят за галаспектакли в Мюнхен, Токио, Мадрид, Берлин, Хелзинки, Хавана, Йоханесбург, Осака, където тя си партнира с Марго Фонтен, Мая Плисецкая, Алисия Алонсо, Карла Фрачи, Екатерина Максимова, Наталия Безсмертнова… След сходни прекарвания става по-уверена и по-силна. В тези времена има потребност от голяма доза позитивна сила, тъй като атмосферата в Софийската опера не всеки път е здравословна. Веднъж някой отхвърля да бъдат в тандем, различен път й изчезва костюм, а палците й се оказват срязани. Пука ребро, пада й чига върху главата, навяхва крайник.
От 1979 до 1982 година Вера Кирова е началник на балета. Категорична е и до през днешния ден, че това е най-трудният интервал в живота й. Людмила Живкова й слага задачата артистите в танцовата натрупа да стигнат интернационалните върхове – като артистите на Операта. Вера Кирова прави чудеса, с цел да бъде оптимално ефикасна във всичко – маратонът е от мрачно до мрачно, героините й постоянно са централни, а синът й Александър преди малко е проходил. Всъщност тя няма никаква нужда тъкмо от този пост – от 20 години е прима балерина, само че няма и по какъв начин да откаже на Людмила Живкова. Дъщерята на Живков умира през 1981 година и съперниците на Вера незабавно надигат глава.
" Най-голямата ми неточност беше, че нямах екип от съидейници, които да ме поддържат в реализирането на концепциите и проектите ми. Освен всичко друго, нямах табиет и да навестявам комсомолски, профсъюзни и партийни събрания. И внезапно се оказа, че членовете на въпросните организации в Операта са се обединили против мен. И са написали писмо до Тодор Живков, че повече не ме желаят за началник и че съм рискова, тъй като съм " прокарвала “ западно въздействие. Колкото балетисти и режисьори канех от Европа, толкоз канех и от Съветския съюз. Но този баланс очевидно нямаше никакво значение. Тодор Живков беше видял на някакво събитие мъжа ми и му беше споделил: " Бояне, доста скърбя, само че жена ти би трябвало да си подаде оставката “. Боян обаче не му беше останал задължен: " А, другарю Живков, не мога да й кажа нищо сходно. Вие я информирайте! “. Много по-късно Жени Живкова ми се обади по телефона, че дядо й ми е надписал записките си и е поръчал да ми ги подари. “
Когато се развива действието в интригата, балетната натрупа на София е от 125 души с по две-три министър председатели на сезон и с турнета из цяла Европа, а в Азия стигат до Индия. Благодарение на името, с което Вера Кирова се употребява в съсловието по света, тук идват най-престижните му фигури. Серж Лифар – един от бащите на неокласиката в балета, слага у нас " Сюита в бяло “, " Федра “ и " Ромео и Жулиета “, Питър ван Дайк – " Пепеляшка “, Пиер Лакот – " Дамата с камелиите “, Асаф Месерер – " Лебедово езеро “, текат договаряния с колосите Жорж Баланчин и Морис Бежар. Серж Лифар споделя: " Вие, Вера, дадохте живот на моите балети, които ви посвещавам като художествено завещание на ХХ век “.
Примата обаче умее да бъде и прекомерно практична като административен водач – урежда равнене на заплатите в балета с тези на артистите и даже избавя от казарма някои от момчетата. Вера Кирова знае, че една глава се реже, с цел да не стърчи над другите, и не си подава оставката. Когато я освобождават от началничеството, не изпитва никакво страдание. Ако и до момента съжалява за нещо, то е за неналичието на последователност в родния арт – менторите и идолите бързо са забравяни.
" Но аз съм човек, който работи – това е и девизът на зодията ми Кози рог. Земен знак с възприятие за дълг и всеотдайност. Постоянство, усърдие, самотност. Като дете си мислех, че би било прелестно да бъда сърна – красива, горда, елегантна, нежна, чиста, добра. Създадена да радва хората – и най-много своята гора. Но аз се лутах в непознати гори, тъй като в моята не ме желаеха и не ме разбираха. Лутах се измежду непознати животни, макар че като чуя химна, сълзите напират в очите ми. Когато в Токио вместо увертюрата прозвуча " Мила родино, ти си земен парадайс “, по този начин се разплаках, че миглите ми се разлепиха и японците хукнаха да ме избавят. Оказа се, че спектакълът се предава непосредствено по малкия екран. “
Отказва на Пиер Карден да бъде негов модел
Вера Кирова се среща с Пиер Карден, когато той прави декорите и костюмите за кино лентата на френската телевизия " Портрет на една звезда “, отдаден на самата нея и където тя е в дует с Атилио Лабис, министър председател солист в Гранд опера. Тя даже не знае, че международният дизайнер е маниакален балетоман и познава в детайлности творчеството на най-изявените. Карден е непосредствен другар с Мая Плисецкая – тя дефилира като модел в ревютата му. Маестрото незабавно кани и Вера Кирова да показва негови тоалети, само че тя отхвърля. На вечеря в парижкия му ресторант " Максим “, който в тези години е от най-прочутите освен в Европа, българката изяснява на Карден, че манекенството " не е нейна работа, че е друга специалност “.
Вера Кирова и бъдещият й брачен партньор, известният публицист Боян Трайков, се срещат инцидентно във Варшава, където той е сътрудник на Българска телеграфна агенция. Тя се приземява в полската столица за гастрол, като в това време би трябвало да му съобщи някаква пратка от другари в София. След това обаче той изненадващо отива на представлението. Любовта им е като удар от мълния, както споделят французите. Боян Трайков – един от синовете на втория в страната през соца Георги Трайков, не е балетоман, само че е мъжът на живота й. Сватбеното им странствуване е в Брюксел, където тя към този момент е подписала контракт за Шехерезада в спектакъл " Ла Моне “.
" Веднъж вървях при Ванга. Водих Ала Давидова за някаква любовна история. Нали съм петричанка, майка ми уреди с отдалечен братовчед, беше станал кмет, пророчицата да ни одобри без да чакаме. Тогава Ванга към този момент беше държавен чиновник. Сестра й Люба й сподели: " Вера Кирова е пристигнала “. Ванга обаче се разфуча: " Не ми трябват ни Вери, ни Кирови! “. После се обърна към мен: " Ела, мари, ела да те видя “. Приближих се, а тя продължи да подрежда: " Оти, мари, си турнала тоз висок ток? Шо правиш, мари, докога ке се чекнеш?! “.
Отговорих й, че не знам, а тя ми заръча: " Я да вземеш да родиш?! Оти не си родила до момента? “. Измънках, че несъмнено има нещо, което ми пречи, а тя отсече: " Нищо ти няма, единствено в главата имаш “. Това няма да го не помни в никакъв случай. Синът ми пристигна доста по-късно. Мисля, че Ванга познаваше, макар че доста хора са скептично настроени към нейните предсказания “, разяснява Вера. След раждането на сина си Александър тежи 52 кг. Шест месеца по-късно танцува в Париж.
Сред приятелите на Вера Кирова и Боян Трайков, които не изпускат премиера, концерт и галерия, има и доста художници. Трима живи класици сътворяват облика на примата.
" Преди откриването на музея на Дечко Узунов, брачната половинка му Олга убеди Боян да предоставим портрета ми за непрекъснатата експозиция – и до момента е там. Един ден през 1986 се прибирах у дома, когато Дора Бонева ме видя – с Любо Левчев живееха против Докторската градина, бяхме съседи, и ме извика да се отбия у тях. Много бързах, а не обичах да театралнича, само че тя единствено с няколко щриха сътвори изображението. Васил Стоилов също ме нарисува “, споделя Вера. Трайкови са в чудесни връзки с още един комшия на " Оборище “– Апостол Карамитев.
Той им гостува и в Париж – тогава Боян Трайков е сътрудник на Българска телеграфна агенция, БНР и малкия екран във Франция. Вера и до момента пази картичката от великия артист, в която той им благодари за приятните часове.
Но макар артистичната среда, в която пораства синът им Александър, нито Вера, нито мъжът й се пробват да го насочват към музите. " Дядо ми беше преподавател цигулар, пееше доста хубаво. Всички в рода на мама – те са бежанци от Солун, са били изкушени от изкуството. Александър от дребен идваше да ме гледа. На едно " Лебедово езеро “ в Бон Боян го хвана в последния миг – желал да се качи при мен на сцената. Синът ми постоянно е имал доста хубава фигура, като младеж имаше и данни – само че аз не желаех да се занимава с танци, а и той не прояви интерес. Много по-интересно му беше, когато го водехме по света. Опита доста неща – рисува, свири на пиано, само че за благополучие приключи история. Вече като по-голям се научи да снима с камера зад кулисите “.
Историите в живота й са доста, само че една от най-драматичните е, когато желаят да я пенсионират на 50 – в абсолютния й разцвет. Директор на Софийската опера тогава е Светлозар Донев. " Запитах за какво, та аз имам право на още пет години да работя – като балетмайстор репетитор. Не се съгласиха – приканиха ме да освободя мястото. Отговорих " Добре “. И нито се пенсионирах, нито си подадох оставката – отпътувах за чужбина и танцувах до 60. Едва тогава слязох от сцената – на 60. Човек би трябвало да знае по кое време да го направи “, безапелационна е тя. " Тогава, при започване на 90-те, бяха почнали огромните промени. Начинът, по който ставаха, не ми харесваше – всеобщо пенсиониране, всеобщо изхвърляне. Това, което се случва през днешния ден, също не ми подхожда – не ми подхожда отношението към хората на изкуството, към личностите на духа, които дават доста на нацията. Въпреки всичко в никакъв случай не съм желала да остана по света – заминавах, танцувах и се завръщах “. Дълго време от Софийската опера не се сещат за нея – не е афектирана, само че и не желае да се усеща непоканена, просто отминава вратата. Но по-късно още веднъж я отваря, с цел да гледа спектаклите на трупата. Много харесва Марта Петкова и Никола Хаджитанев. " Балетът може да почине у мен, единствено в случай че аз умра “, не се колебае Вера. Внучката, която носи името й, към този момент танцува в Софийската опера. Внукът, кръстен на дядо си Боян, е в немско учебно заведение. И с двамата се забавляват отлично.
" Обичам да работя и в градината. От майка ми и баба ми знам всичко за растенията. В момента се занимава с разсад за домати, тъй като синът ми направи оранжерия. Природата е велико нещо – пречиства и въодушевява “, откровена е Вера Кирова, в чийто жанр съвсем всички са дълголетници.
" Никога не съм обичала да вървя по заведения за хранене. А след зрелище просто беше табу. Добре че мъжът ми ме разбираше “, усмихва се тя със своята изискана грациозност. Достолепната дама обаче бързо прецизира, че не обича суперлативите, нито пък да я назовават звезда, без значение, че през годините дели сцена, аплодисменти и участия в журита със звездите на XX век в жанра – Мая Плисецкая, Марго Фонтен, Екатерина Максимова, Карла Фрачи, Алисия Алонсо, Владимир Василиев, Рудолф Нуреев…
Вера е обречена на триумф още от Хореографското учебно заведение, което отваря порти през 1951 година. Създателите му – Николай Холфин и Владимир Белий, идват от Москва и са изцяло безпристрастни към невръстните кандидатки. Приемат единствено в действителност надарените и перспективните – никакви връзки, никакви ходатайства.
Вера е най-хубавата на своя випуск, първия в историята, споделя filternews.bg. Съученичките й също са отлични, само че тя е първа измежду равни. В онази идилична среда към момента няма злоба, напрежение и кавги, макар че девойките се трудят от зори до мрак. Имат часове по актьорско майсторство и пиано, минават и курсове за огнеборки и за първа помощ, а през ваканциите вървят на бригада.
Вера е едвам на 17, когато другар и обожател й написа: " Ужасен темперамент, само че разбирам всичко, което се крие под вашата стеснителност “. И я приканва да следва инстинкта си, тъй като той постоянно надвива над разсъдъка. " Великите актьори мъчно могат да бъдат конформисти. Посредствените имат по-лек живот, поисквам ви да останете необуздана “, цитира го тя през днешния ден.
Завършва като отличничка и се качва на влака за Русе, където за първи път излиза в " Жизел “, режисирана от Асен Манолов. Прави дуети с Асен Гаврилов – възпитаник на Анастас Петров и на Александър Пушкин в Академия " Ваганова “, където е в клас с Рудолф Нуреев.
" Чак по-късно ме назначиха в Софийската опера “, връща лентата Вера. Още при започване на кариерата си потвърждава, че е изключителна – от класиката до джаза, от неокласиката до модернизма, от романтиката до психическата драма, от античната покруса до комедията. В България я броят за представител на френската школа, а в чужбина я считат за емблематична фигура на съветската традиция. А тя взима най-качественото от всички стилове, които са в темелите на високото изкуство. Сред известните й функции са Маша от " Лешникотрошачката “, Одета-Одилия от " Лебедово езеро “, Аврора от " Спящата хубавица “, актуалните партии в " Гаяне “, девойката от " Рапсодия в синьо “, куртизанката от " Блудния наследник “, Жизел, Пепеляшка, Китри от " Дон Кихот “, Жулиета… Критиците са безапелационни – тя е не по-малко въздушна и ефирна от именитата Галина Уланова. Парижката академия й връчва премиите " Терпсихора “ и " Анна Павлова “, печели златни медали от състезанията във Варна и Осака.
Нейната Жизел е във филми на датската, японската и френската малките екрани.
Вера постоянно помни завета на великата балерина Марина Семьонова: " Танцувай музиката “. Никога не се стреми към подражателство. Притежава дарбата да се следи в профил: трезво, сериозно, безпощадно.
Когато след една от министър председателите в Софийската опера " от горната страна “ питат за какво Вера към момента не е " заслужил актьор “, тя дава отговор, че е редно със званието първо да бъде удостоена учителката й Валя Вербева. Не желае да бъде стартирана от партията – като доста посредствени актьори. А и оттатък Калотина всичко зависи единствено от нея – радва се на почитание и авторитет, макар че е от соц лагера.
Признава, че обича да е под прожекторите с тези, които приема за по-съвършени от себе си. " Голям шанс е да общуваш с елита на генерацията балетни актьори. Бях измежду по-младите – непрекъснато се възхищавахме на грациите преди нас. Но те бяха и доста благи и сърдечни като хора. Веднъж си бях изгубила лепилото за мигли и до момента в който седяхме на рогозки преди церемония в Япония, се оплаках на Мая Плисецкая: " Маечка, не мога да го намеря “. А тя ми даде своето лепило и не пожела да й го върна. Още го вардя – обичам спомените за значимите страсти. “
Въпреки многочислените си задължения в чужбина, Вера Кирова нито за момент не не помни отговорностите си на прима в Софийската опера. Когато е на турне с трупата, взима по 3,50 $ командировъчни дневно – това й се поставя по документи. Без значение, че на афишите за гастролите на Софийската опера зад граница написа: " Българският балет с присъединяване на международната Вера Кирова “.
След триумфално зрелище на " Легенда за езерото “ в спектакъл " Лисео “ в Барселона я канят за галаспектакли в Мюнхен, Токио, Мадрид, Берлин, Хелзинки, Хавана, Йоханесбург, Осака, където тя си партнира с Марго Фонтен, Мая Плисецкая, Алисия Алонсо, Карла Фрачи, Екатерина Максимова, Наталия Безсмертнова… След сходни прекарвания става по-уверена и по-силна. В тези времена има потребност от голяма доза позитивна сила, тъй като атмосферата в Софийската опера не всеки път е здравословна. Веднъж някой отхвърля да бъдат в тандем, различен път й изчезва костюм, а палците й се оказват срязани. Пука ребро, пада й чига върху главата, навяхва крайник.
От 1979 до 1982 година Вера Кирова е началник на балета. Категорична е и до през днешния ден, че това е най-трудният интервал в живота й. Людмила Живкова й слага задачата артистите в танцовата натрупа да стигнат интернационалните върхове – като артистите на Операта. Вера Кирова прави чудеса, с цел да бъде оптимално ефикасна във всичко – маратонът е от мрачно до мрачно, героините й постоянно са централни, а синът й Александър преди малко е проходил. Всъщност тя няма никаква нужда тъкмо от този пост – от 20 години е прима балерина, само че няма и по какъв начин да откаже на Людмила Живкова. Дъщерята на Живков умира през 1981 година и съперниците на Вера незабавно надигат глава.
" Най-голямата ми неточност беше, че нямах екип от съидейници, които да ме поддържат в реализирането на концепциите и проектите ми. Освен всичко друго, нямах табиет и да навестявам комсомолски, профсъюзни и партийни събрания. И внезапно се оказа, че членовете на въпросните организации в Операта са се обединили против мен. И са написали писмо до Тодор Живков, че повече не ме желаят за началник и че съм рискова, тъй като съм " прокарвала “ западно въздействие. Колкото балетисти и режисьори канех от Европа, толкоз канех и от Съветския съюз. Но този баланс очевидно нямаше никакво значение. Тодор Живков беше видял на някакво събитие мъжа ми и му беше споделил: " Бояне, доста скърбя, само че жена ти би трябвало да си подаде оставката “. Боян обаче не му беше останал задължен: " А, другарю Живков, не мога да й кажа нищо сходно. Вие я информирайте! “. Много по-късно Жени Живкова ми се обади по телефона, че дядо й ми е надписал записките си и е поръчал да ми ги подари. “
Когато се развива действието в интригата, балетната натрупа на София е от 125 души с по две-три министър председатели на сезон и с турнета из цяла Европа, а в Азия стигат до Индия. Благодарение на името, с което Вера Кирова се употребява в съсловието по света, тук идват най-престижните му фигури. Серж Лифар – един от бащите на неокласиката в балета, слага у нас " Сюита в бяло “, " Федра “ и " Ромео и Жулиета “, Питър ван Дайк – " Пепеляшка “, Пиер Лакот – " Дамата с камелиите “, Асаф Месерер – " Лебедово езеро “, текат договаряния с колосите Жорж Баланчин и Морис Бежар. Серж Лифар споделя: " Вие, Вера, дадохте живот на моите балети, които ви посвещавам като художествено завещание на ХХ век “.
Примата обаче умее да бъде и прекомерно практична като административен водач – урежда равнене на заплатите в балета с тези на артистите и даже избавя от казарма някои от момчетата. Вера Кирова знае, че една глава се реже, с цел да не стърчи над другите, и не си подава оставката. Когато я освобождават от началничеството, не изпитва никакво страдание. Ако и до момента съжалява за нещо, то е за неналичието на последователност в родния арт – менторите и идолите бързо са забравяни.
" Но аз съм човек, който работи – това е и девизът на зодията ми Кози рог. Земен знак с възприятие за дълг и всеотдайност. Постоянство, усърдие, самотност. Като дете си мислех, че би било прелестно да бъда сърна – красива, горда, елегантна, нежна, чиста, добра. Създадена да радва хората – и най-много своята гора. Но аз се лутах в непознати гори, тъй като в моята не ме желаеха и не ме разбираха. Лутах се измежду непознати животни, макар че като чуя химна, сълзите напират в очите ми. Когато в Токио вместо увертюрата прозвуча " Мила родино, ти си земен парадайс “, по този начин се разплаках, че миглите ми се разлепиха и японците хукнаха да ме избавят. Оказа се, че спектакълът се предава непосредствено по малкия екран. “
Отказва на Пиер Карден да бъде негов модел
Вера Кирова се среща с Пиер Карден, когато той прави декорите и костюмите за кино лентата на френската телевизия " Портрет на една звезда “, отдаден на самата нея и където тя е в дует с Атилио Лабис, министър председател солист в Гранд опера. Тя даже не знае, че международният дизайнер е маниакален балетоман и познава в детайлности творчеството на най-изявените. Карден е непосредствен другар с Мая Плисецкая – тя дефилира като модел в ревютата му. Маестрото незабавно кани и Вера Кирова да показва негови тоалети, само че тя отхвърля. На вечеря в парижкия му ресторант " Максим “, който в тези години е от най-прочутите освен в Европа, българката изяснява на Карден, че манекенството " не е нейна работа, че е друга специалност “.
Вера Кирова и бъдещият й брачен партньор, известният публицист Боян Трайков, се срещат инцидентно във Варшава, където той е сътрудник на Българска телеграфна агенция. Тя се приземява в полската столица за гастрол, като в това време би трябвало да му съобщи някаква пратка от другари в София. След това обаче той изненадващо отива на представлението. Любовта им е като удар от мълния, както споделят французите. Боян Трайков – един от синовете на втория в страната през соца Георги Трайков, не е балетоман, само че е мъжът на живота й. Сватбеното им странствуване е в Брюксел, където тя към този момент е подписала контракт за Шехерезада в спектакъл " Ла Моне “.
" Веднъж вървях при Ванга. Водих Ала Давидова за някаква любовна история. Нали съм петричанка, майка ми уреди с отдалечен братовчед, беше станал кмет, пророчицата да ни одобри без да чакаме. Тогава Ванга към този момент беше държавен чиновник. Сестра й Люба й сподели: " Вера Кирова е пристигнала “. Ванга обаче се разфуча: " Не ми трябват ни Вери, ни Кирови! “. После се обърна към мен: " Ела, мари, ела да те видя “. Приближих се, а тя продължи да подрежда: " Оти, мари, си турнала тоз висок ток? Шо правиш, мари, докога ке се чекнеш?! “.
Отговорих й, че не знам, а тя ми заръча: " Я да вземеш да родиш?! Оти не си родила до момента? “. Измънках, че несъмнено има нещо, което ми пречи, а тя отсече: " Нищо ти няма, единствено в главата имаш “. Това няма да го не помни в никакъв случай. Синът ми пристигна доста по-късно. Мисля, че Ванга познаваше, макар че доста хора са скептично настроени към нейните предсказания “, разяснява Вера. След раждането на сина си Александър тежи 52 кг. Шест месеца по-късно танцува в Париж.
Сред приятелите на Вера Кирова и Боян Трайков, които не изпускат премиера, концерт и галерия, има и доста художници. Трима живи класици сътворяват облика на примата.
" Преди откриването на музея на Дечко Узунов, брачната половинка му Олга убеди Боян да предоставим портрета ми за непрекъснатата експозиция – и до момента е там. Един ден през 1986 се прибирах у дома, когато Дора Бонева ме видя – с Любо Левчев живееха против Докторската градина, бяхме съседи, и ме извика да се отбия у тях. Много бързах, а не обичах да театралнича, само че тя единствено с няколко щриха сътвори изображението. Васил Стоилов също ме нарисува “, споделя Вера. Трайкови са в чудесни връзки с още един комшия на " Оборище “– Апостол Карамитев.
Той им гостува и в Париж – тогава Боян Трайков е сътрудник на Българска телеграфна агенция, БНР и малкия екран във Франция. Вера и до момента пази картичката от великия артист, в която той им благодари за приятните часове.
Но макар артистичната среда, в която пораства синът им Александър, нито Вера, нито мъжът й се пробват да го насочват към музите. " Дядо ми беше преподавател цигулар, пееше доста хубаво. Всички в рода на мама – те са бежанци от Солун, са били изкушени от изкуството. Александър от дребен идваше да ме гледа. На едно " Лебедово езеро “ в Бон Боян го хвана в последния миг – желал да се качи при мен на сцената. Синът ми постоянно е имал доста хубава фигура, като младеж имаше и данни – само че аз не желаех да се занимава с танци, а и той не прояви интерес. Много по-интересно му беше, когато го водехме по света. Опита доста неща – рисува, свири на пиано, само че за благополучие приключи история. Вече като по-голям се научи да снима с камера зад кулисите “.
Историите в живота й са доста, само че една от най-драматичните е, когато желаят да я пенсионират на 50 – в абсолютния й разцвет. Директор на Софийската опера тогава е Светлозар Донев. " Запитах за какво, та аз имам право на още пет години да работя – като балетмайстор репетитор. Не се съгласиха – приканиха ме да освободя мястото. Отговорих " Добре “. И нито се пенсионирах, нито си подадох оставката – отпътувах за чужбина и танцувах до 60. Едва тогава слязох от сцената – на 60. Човек би трябвало да знае по кое време да го направи “, безапелационна е тя. " Тогава, при започване на 90-те, бяха почнали огромните промени. Начинът, по който ставаха, не ми харесваше – всеобщо пенсиониране, всеобщо изхвърляне. Това, което се случва през днешния ден, също не ми подхожда – не ми подхожда отношението към хората на изкуството, към личностите на духа, които дават доста на нацията. Въпреки всичко в никакъв случай не съм желала да остана по света – заминавах, танцувах и се завръщах “. Дълго време от Софийската опера не се сещат за нея – не е афектирана, само че и не желае да се усеща непоканена, просто отминава вратата. Но по-късно още веднъж я отваря, с цел да гледа спектаклите на трупата. Много харесва Марта Петкова и Никола Хаджитанев. " Балетът може да почине у мен, единствено в случай че аз умра “, не се колебае Вера. Внучката, която носи името й, към този момент танцува в Софийската опера. Внукът, кръстен на дядо си Боян, е в немско учебно заведение. И с двамата се забавляват отлично.
" Обичам да работя и в градината. От майка ми и баба ми знам всичко за растенията. В момента се занимава с разсад за домати, тъй като синът ми направи оранжерия. Природата е велико нещо – пречиства и въодушевява “, откровена е Вера Кирова, в чийто жанр съвсем всички са дълголетници.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ