Венци Василев: В Миньор играх с 16-годишни срещу Лудогорец при 0:7 - не беше приятно
Венцислав Василев е измежду най-опитните футболисти освен в ЦСКА 1948, само че и в българския спорт. Перничанинът кара 13-ата си година в професионалния футбол. Защитникът застана пред клубната камера на " алените ", с цел да взе участие в рубриката " Въпросите на публиката ". Ето какво показа той:
- Венци, помниш ли по какъв начин се възпламени по футбола?
- Беше доста години. Още на 9 години, в трети клас, стана около моите другари в махалата. Ритахме всеки ден дружно и те ме заведоха на първа подготовка. И по този начин към този момент години наред – всеки ден с футбола.
- Знам, че от дребен си от ЦСКА, бил ли си на Армията като почитател преди да подпишеш с алените?
- Да, много пъти. Последно беше през 2002 година, когато ЦСКА стана първенец със Стойчо Младенов. Гледах дербито на Армията, бихме Левски 3:0.
- Къде гледаше мачовете?
- В Сектор " Г ".
- Шапки, шалове?
- Да, обикновено за едно дете, което се радва на мачовете.
- Помниш ли първата заплата във футбола, става въпрос за Миньор?
- Да, 180 лв.. Толкова беше минималната заплата в България тогава. За толкоз беше и първият ми професионален контракт. Бях повече от удовлетворен. Това беше най-щастливият миг в живота ми до този миг.
- А първата награда?
- Първата награда беше против Локо Мездра. Играхме като посетител и губехме 0:2 на полувремето. Аз влязох на почивката – дебют за Миньор. Обърнахме 3:2, най-после ни изравниха и по този начин свърши мачът. Взехме по 100 лв. награда. За мен персонално беше огромна сума. Все отново бях на 17 години.
- Сигурно си почерпил съучениците?
- Май в действителност това направих. Излязох с другари, съученици. Ще се повторя, за мен беше много сериозна сума.
- Как се стигна до прекосяването ти в ЦСКА?
- Миньор игра с Берое, бихме 3:0. На мача поради мен беше пристигнал Аспарух Никодимов, тогава скаут в ЦСКА. Вкарах гол, играх добре, харесал ме. После ми се обади Георги Илиев – Майкъла, състезателен шеф на ЦСКА. Разбира се, че се съгласих. На 24 години да преминеш от Миньор в ЦСКА – това е нещо огромно.
- От бранш " Г " - на терена!
- Да, почти (смее се).
- Добре, случи много тежки времена за ЦСКА във финансово отношение, клубът понесе не един и два удара отвън терена. Често водеше в класирането, само че все изпускаше купата. Кога ЦСКА беше най-близо до златото?
- В ЦСКА имаше доста сложни и доста радостни моменти. Помня есента на 2014 година, стартирахме мощно, съвсем непрекъснато водехме, в един миг имахме даже много точки пред Лудогорец. На Нова година имахме 3 точки задатък. Но 2015 година беше ужасна за ЦСКА! Тогава пристигна и изхвърлянето във " В " група.
- Кое провали ЦСКА?
- Още 2-3-и пролетен кръг Стойчо Младенов хвърли оставка. Лъжеха го притежателите, лъжеха и нас.
- Не се плащаше с две думи?
- Да. Дължаха се много огромни суми, а в ЦСКА имаше доста чужденци. Тежко!
- Тоест, чужденците непосредствено стопираха да играят?
- Може и по този начин да е.
- Да преминем към по-светлите моменти като с „ Въпросите на публиката”. Пръв е Костадин Хазуров, който написа: помни ли Перник, когато гонеше топките и питаше „ Бате Коце, може ли да се фотографирам с теб”?
- Това е в кръга на шегата. Играхме дружно в Миньор, той вкарваше доста голове, красиви голове, беше наслаждение да сме дружно.
- Госпожа Василева пита кой е обичаният ти български състезател, респективно футболист на ЦСКА?
- В ЦСКА играх с неповторими футболисти, не са един, а мога да изброя няколко. Вальо Илиев, неповторим бранител, също Тунчев. Бадема (б.а. Емил Гъргоров) – няма подобен. Той беше сърцето на тима. Разбира се, Мартин Петров – един от най-хубавите.
- Ангел Димитров пита за какво през 2012 година Миньор излезе с юношите против Лудогорец и по какъв начин се почувства в този миг?
- Това е може би най-лошият мач в живота ми. Предния кръг играхме с Литекс и дадоха против нас дузпа в 93-а минута, с която изравниха. Президентът ни беше гневен и сподели, че идващия кръг излизаме с юноши и перничани. Аз съм перничанин. Излязох и играх с момчета на по 15-16 години. Знаете резултата (0:7). Хич не беше прелестно.
- Имаше ли финансова повеля тогава да спрете ЦСКА?
- Не знам такова нещо. Тогава излязохме и победихме ЦСКА, въпреки всичко защитавах екипа на Миньор.
- Пламен Йорданов пита дали се чувстваш още веднъж подготвен за националната фланелка?
- Винаги съм подготвен, само че треньорите си преценят. На този стадий надали някой би ме повикал.
- Два въпроса от Явор Петров. Първи – най-запомнящ се момент с екипа на ЦСКА?
- Не е миг, а целият интервал при Стойчо Младенов, в който ЦСКА играеше доста мощно, беше преди всичко и би 6 пъти подред Левски. Играх, мисля, в 4 от тях. Това е най-силният ми интервал във футбола.
- Вторият въпрос е какво не доближава на ЦСКА в този момент да се показва още по-добре?
- Честно, не знам, не мога да отговоря сега.
- Йордан Венков пита за обичаният ти футболист и тим в международен мащаб, по какъв начин се " зариби " по тях?
- Любимият ми футболист е Серхио Рамос, той има безусловно всичко за един бранител – игра с глава, техника, бележи голове. Съвкупност от всичко! За мен е футболист номер 1. Любимият ми тим е Реал Мадрид. Както споделя Йордан, „ зарибих “ се на финала на Шампионската лига през 2000 година. Реал направи неповторим мач и победи 3:0 Валенсия.
- Ина Рашева пита коя е обичаната ти ария?
- Честно казано, не знам (смее се).
- Ако мога да допълня девойка Рашева, коя е обичаната ти ария на бранш " Г "?
- " Кръвта кипи в нашите сърца ".
- Може ли да я изпееш?
- (б.а. тук Венци запява без неточност първия рефрен).
- А на Миньор, там агитката има колоритни песни?
- Едно ехтене, ентусиаст застава пред агитката и тя повтаря избран рефрен.
- Митко пита дали ще биете Левски?
- Дай Боже! И освен Левски. Ето, в този момент имаме значим мач с Берое за Купата, нека прескочим напред.
- Въпрос от Теодор Мирчев – ще започнеш ли да вкарваш голове? Тук май отговори.
- Да, вкарах против Лудогорец 2, нека продължа.
- Въпрос от Цветина Генова – в случай че ти предложат много огромна сума от Левски, би ли минал на Герена?
- Отговорът е явен. Първо, няма да ми предложат, второ, не бих отишъл. Няма да се усещам добре там. Това няма по какъв начин да стане.
- Последен въпрос от Иван, то не е и въпрос, а една дума: ГОЛЯМ!
- Благодаря!
- Венци, помниш ли по какъв начин се възпламени по футбола?
- Беше доста години. Още на 9 години, в трети клас, стана около моите другари в махалата. Ритахме всеки ден дружно и те ме заведоха на първа подготовка. И по този начин към този момент години наред – всеки ден с футбола.
- Знам, че от дребен си от ЦСКА, бил ли си на Армията като почитател преди да подпишеш с алените?
- Да, много пъти. Последно беше през 2002 година, когато ЦСКА стана първенец със Стойчо Младенов. Гледах дербито на Армията, бихме Левски 3:0.
- Къде гледаше мачовете?
- В Сектор " Г ".
- Шапки, шалове?
- Да, обикновено за едно дете, което се радва на мачовете.
- Помниш ли първата заплата във футбола, става въпрос за Миньор?
- Да, 180 лв.. Толкова беше минималната заплата в България тогава. За толкоз беше и първият ми професионален контракт. Бях повече от удовлетворен. Това беше най-щастливият миг в живота ми до този миг.
- А първата награда?
- Първата награда беше против Локо Мездра. Играхме като посетител и губехме 0:2 на полувремето. Аз влязох на почивката – дебют за Миньор. Обърнахме 3:2, най-после ни изравниха и по този начин свърши мачът. Взехме по 100 лв. награда. За мен персонално беше огромна сума. Все отново бях на 17 години.
- Сигурно си почерпил съучениците?
- Май в действителност това направих. Излязох с другари, съученици. Ще се повторя, за мен беше много сериозна сума.
- Как се стигна до прекосяването ти в ЦСКА?
- Миньор игра с Берое, бихме 3:0. На мача поради мен беше пристигнал Аспарух Никодимов, тогава скаут в ЦСКА. Вкарах гол, играх добре, харесал ме. После ми се обади Георги Илиев – Майкъла, състезателен шеф на ЦСКА. Разбира се, че се съгласих. На 24 години да преминеш от Миньор в ЦСКА – това е нещо огромно.
- От бранш " Г " - на терена!
- Да, почти (смее се).
- Добре, случи много тежки времена за ЦСКА във финансово отношение, клубът понесе не един и два удара отвън терена. Често водеше в класирането, само че все изпускаше купата. Кога ЦСКА беше най-близо до златото?
- В ЦСКА имаше доста сложни и доста радостни моменти. Помня есента на 2014 година, стартирахме мощно, съвсем непрекъснато водехме, в един миг имахме даже много точки пред Лудогорец. На Нова година имахме 3 точки задатък. Но 2015 година беше ужасна за ЦСКА! Тогава пристигна и изхвърлянето във " В " група.
- Кое провали ЦСКА?
- Още 2-3-и пролетен кръг Стойчо Младенов хвърли оставка. Лъжеха го притежателите, лъжеха и нас.
- Не се плащаше с две думи?
- Да. Дължаха се много огромни суми, а в ЦСКА имаше доста чужденци. Тежко!
- Тоест, чужденците непосредствено стопираха да играят?
- Може и по този начин да е.
- Да преминем към по-светлите моменти като с „ Въпросите на публиката”. Пръв е Костадин Хазуров, който написа: помни ли Перник, когато гонеше топките и питаше „ Бате Коце, може ли да се фотографирам с теб”?
- Това е в кръга на шегата. Играхме дружно в Миньор, той вкарваше доста голове, красиви голове, беше наслаждение да сме дружно.
- Госпожа Василева пита кой е обичаният ти български състезател, респективно футболист на ЦСКА?
- В ЦСКА играх с неповторими футболисти, не са един, а мога да изброя няколко. Вальо Илиев, неповторим бранител, също Тунчев. Бадема (б.а. Емил Гъргоров) – няма подобен. Той беше сърцето на тима. Разбира се, Мартин Петров – един от най-хубавите.
- Ангел Димитров пита за какво през 2012 година Миньор излезе с юношите против Лудогорец и по какъв начин се почувства в този миг?
- Това е може би най-лошият мач в живота ми. Предния кръг играхме с Литекс и дадоха против нас дузпа в 93-а минута, с която изравниха. Президентът ни беше гневен и сподели, че идващия кръг излизаме с юноши и перничани. Аз съм перничанин. Излязох и играх с момчета на по 15-16 години. Знаете резултата (0:7). Хич не беше прелестно.
- Имаше ли финансова повеля тогава да спрете ЦСКА?
- Не знам такова нещо. Тогава излязохме и победихме ЦСКА, въпреки всичко защитавах екипа на Миньор.
- Пламен Йорданов пита дали се чувстваш още веднъж подготвен за националната фланелка?
- Винаги съм подготвен, само че треньорите си преценят. На този стадий надали някой би ме повикал.
- Два въпроса от Явор Петров. Първи – най-запомнящ се момент с екипа на ЦСКА?
- Не е миг, а целият интервал при Стойчо Младенов, в който ЦСКА играеше доста мощно, беше преди всичко и би 6 пъти подред Левски. Играх, мисля, в 4 от тях. Това е най-силният ми интервал във футбола.
- Вторият въпрос е какво не доближава на ЦСКА в този момент да се показва още по-добре?
- Честно, не знам, не мога да отговоря сега.
- Йордан Венков пита за обичаният ти футболист и тим в международен мащаб, по какъв начин се " зариби " по тях?
- Любимият ми футболист е Серхио Рамос, той има безусловно всичко за един бранител – игра с глава, техника, бележи голове. Съвкупност от всичко! За мен е футболист номер 1. Любимият ми тим е Реал Мадрид. Както споделя Йордан, „ зарибих “ се на финала на Шампионската лига през 2000 година. Реал направи неповторим мач и победи 3:0 Валенсия.
- Ина Рашева пита коя е обичаната ти ария?
- Честно казано, не знам (смее се).
- Ако мога да допълня девойка Рашева, коя е обичаната ти ария на бранш " Г "?
- " Кръвта кипи в нашите сърца ".
- Може ли да я изпееш?
- (б.а. тук Венци запява без неточност първия рефрен).
- А на Миньор, там агитката има колоритни песни?
- Едно ехтене, ентусиаст застава пред агитката и тя повтаря избран рефрен.
- Митко пита дали ще биете Левски?
- Дай Боже! И освен Левски. Ето, в този момент имаме значим мач с Берое за Купата, нека прескочим напред.
- Въпрос от Теодор Мирчев – ще започнеш ли да вкарваш голове? Тук май отговори.
- Да, вкарах против Лудогорец 2, нека продължа.
- Въпрос от Цветина Генова – в случай че ти предложат много огромна сума от Левски, би ли минал на Герена?
- Отговорът е явен. Първо, няма да ми предложат, второ, не бих отишъл. Няма да се усещам добре там. Това няма по какъв начин да стане.
- Последен въпрос от Иван, то не е и въпрос, а една дума: ГОЛЯМ!
- Благодаря!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ