Венеция в борба с приливите: Стъклени бариери пазят от наводнение базиликата „Сан Марко“
Венеция продължава да се бори с наводненията. За да защищити историческата базилика " Сан Марко " от приливите, управата на града инсталира нови стъклени загради.
Те са проектирани по този начин, че да задържат високите води на височина до 1,10 м, като по този метод избавят скъпите мозайки и мраморни колони на църквата от корозионното деяние на солената вода. Архитектът Марио Пиана преглежда неотдавна инсталираните стъклени загради и с наслада отбелязва, че дребните локви остават отвън региона към базиликата.
Длъжността на Пиана е " консултант-архитект на базиликата " Сан Марко " - значима роля в града, която управлява грижата и поддръжката на деликатната 900-годишна конструкция.
Стъклото е способно да устои на мощен напън. Бариерите имат основа от армиран бетон, която минава под настилката. Те са проектирани, когато високата вода към момента е била в положение да доближи до 2 метра височина. За благополучие през последните две години на входа на пристанището има и мобилни бариери, които се подвигат, когато се чака високата вълна да бъде над 110 см.
Марио Пиана, консултант-архитект на базиликата " Сан Марко "
Базиликата е най-ниската точка в цяла Венеция, като подовете ѝ са на 64 см под морското ниво. Когато площадът извън се наводнява, входът на църквата се цялостни с вода. Морската вода от лагуната залива пода на базиликата, тя потъва в камъните и мрамора, а откакто се изпари, оставя след себе си солни кристали, които разяждат мраморните основи на колоните и мозайките по пода.
Високата вода е нанесла съществени вреди на базиликата, а в предишното те са били още по-сериозни. Базиликата, която е на повече от 900 години, е издигната с глинени тухли и е покрита с дребни късчета мрамор и разнообразни типове камъни.
Беше доста вълнуващо сутринта, когато за пръв път влязоха в приложимост, да видя фрагментите на водата, която се държи главно на площада, а не пред църквата. Тази заран се сблъсках с група венецианци, които споделяха: " О, това е ден за празнуване, най-сетне нашата базилика е суха ".
Мелиса Кон, „ Спасете Венеция “
Бариерите са част от по-голям инженерен план за основаване на поредност от канали под повърхността на площад " Сан Марко ", които да водят водата от лагуната и да не разрешават тя да наводни площада.
Венеция, град на 1600 години, издигнат в лагуната, чиито антични дворци са свързани с канали, е изключително уязвим от изменението на климата. Повишаването на морското ниво усилва честотата на приливите и отливите, които заливат града, който последователно потъва. Високите води от 140 сантиметра, които провокират наводнения се усилват през последните 20 години.
Откакто Венеция е почнала да води регистри преди 150 години, този индикатор е бил доближат 25 пъти. Две трети от тях са регистрирани през последните 2 десетилетия.
Защитата на Венеция е поверена на системата от преносими подводни бариери, струващ към 6 милиарда евро. Проектът " Моисей " съставлява комплицирана инженерна система, която разрешава хидроизолация с помощта на 78 насипи, сложени на входните точки на лагуната
Става дума за мрежа от кесони, цялостни с вода, които би трябвало да могат да се вдигнат за 30 минути, с цел да основат преграда, която да може да издържи повишаване на водата до 3 метра над естественото.
Те са проектирани по този начин, че да задържат високите води на височина до 1,10 м, като по този метод избавят скъпите мозайки и мраморни колони на църквата от корозионното деяние на солената вода. Архитектът Марио Пиана преглежда неотдавна инсталираните стъклени загради и с наслада отбелязва, че дребните локви остават отвън региона към базиликата.
Длъжността на Пиана е " консултант-архитект на базиликата " Сан Марко " - значима роля в града, която управлява грижата и поддръжката на деликатната 900-годишна конструкция.
Стъклото е способно да устои на мощен напън. Бариерите имат основа от армиран бетон, която минава под настилката. Те са проектирани, когато високата вода към момента е била в положение да доближи до 2 метра височина. За благополучие през последните две години на входа на пристанището има и мобилни бариери, които се подвигат, когато се чака високата вълна да бъде над 110 см.
Марио Пиана, консултант-архитект на базиликата " Сан Марко "
Базиликата е най-ниската точка в цяла Венеция, като подовете ѝ са на 64 см под морското ниво. Когато площадът извън се наводнява, входът на църквата се цялостни с вода. Морската вода от лагуната залива пода на базиликата, тя потъва в камъните и мрамора, а откакто се изпари, оставя след себе си солни кристали, които разяждат мраморните основи на колоните и мозайките по пода.
Високата вода е нанесла съществени вреди на базиликата, а в предишното те са били още по-сериозни. Базиликата, която е на повече от 900 години, е издигната с глинени тухли и е покрита с дребни късчета мрамор и разнообразни типове камъни.
Беше доста вълнуващо сутринта, когато за пръв път влязоха в приложимост, да видя фрагментите на водата, която се държи главно на площада, а не пред църквата. Тази заран се сблъсках с група венецианци, които споделяха: " О, това е ден за празнуване, най-сетне нашата базилика е суха ".
Мелиса Кон, „ Спасете Венеция “
Бариерите са част от по-голям инженерен план за основаване на поредност от канали под повърхността на площад " Сан Марко ", които да водят водата от лагуната и да не разрешават тя да наводни площада.
Венеция, град на 1600 години, издигнат в лагуната, чиито антични дворци са свързани с канали, е изключително уязвим от изменението на климата. Повишаването на морското ниво усилва честотата на приливите и отливите, които заливат града, който последователно потъва. Високите води от 140 сантиметра, които провокират наводнения се усилват през последните 20 години.
Откакто Венеция е почнала да води регистри преди 150 години, този индикатор е бил доближат 25 пъти. Две трети от тях са регистрирани през последните 2 десетилетия.
Защитата на Венеция е поверена на системата от преносими подводни бариери, струващ към 6 милиарда евро. Проектът " Моисей " съставлява комплицирана инженерна система, която разрешава хидроизолация с помощта на 78 насипи, сложени на входните точки на лагуната
Става дума за мрежа от кесони, цялостни с вода, които би трябвало да могат да се вдигнат за 30 минути, с цел да основат преграда, която да може да издържи повишаване на водата до 3 метра над естественото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ