Биеналето във Венеция пише историята на световното творчество
Венецианското биенале е един от най-известните и остарели конгреси, където международното изкуство мери растеж и трендове пред авторитетно жури. Провежда се на всеки две години съвсем без спиране от 1893 година. Тогава на Рикардо Селватико му хрумва да сътвори интернационално издание на извършената с огромен триумф национална художествена галерия в Италия.
Две години по-късно, през 1895-а Венецианското биенале към този момент е реалност с присъединяване на създатели от 16 страни. След неизбежното спиране през Втората международна война, събитието се трансформира в всепризната изява на международните авангардни създатели. Още през 30-те години проявата е средище на съпътстващи интернационалните фестивали за кино, спектакъл и музика. През 1975 към портфолиото се прибавя и Световното биенале по архитектура.
През втората половина на ХХ век Венецианското биенале играе основна роля в развиването на актуалното изкуство. Произведенията, показани от участниците и оценени от интернационално жури, пишат историята на международното творчество и значително въздействат върху трендовете.
Журито връчва премия за най-хубав павилион и награждава един или няколко художника. Например, през 1964 година наградата отива при Робърт Раушенбърг и по този начин поп-артът получава международно самопризнание.
Изкуството на страната хазаин се показва в специфични павилиони, строени през целия ХХ век от най-известните италиански архитекти.
По време на Биеналето върви и паралелна стратегия (eventi collaterali) с изложения на обособени създатели или художествени институции.
Темата на следващото издание се дефинира от основния куратор. Идеята е тя да отразява актуалното положение на изкуството и всички участници са длъжни да я следват в инсталациите си. Точно по тази причина вниманието на експертите е приковано в избора на виновното лице.
За 60-ото издание, което ще се организира от 20 април до 24 ноември 2024 година на разнообразни местоположения във Венеция, тематиката е Stranieri Ovunque („ Чужденци на всички места “) - отпратка към името на основаната в Торино група със същото име, която се бори против расизма и ксенофобията в Италия при започване на 2000-те. Това заяви тазгодишният куратор, артистичен шеф на Музея на изкуствата в Сао Пауло (MASP) Адриано Педроза и първият латиноамериканец на този пост.
Той е роден в Рио де Жанейро. През 2014 година става шеф на MASP и получавайки за ръководство богат типичен музей, за няколко години го пренасочва към слагането на най-сложните проблеми на актуалната цивилизация.
Той става прочут със своята поредност от изложения Historias, всяка от които изследва тематики, свързани с разнообразни култури и идентичности. Този цикъл включва експозициите „ История и половост “ (2017), „ История на Афро-Атлантика “ (2018), „ История на бразилците “ (2022).
Зад избора на Педроза за основен куратор, съгласно експертите, се крие упованието от него за сходни с предходното му творчество практики. Темата на главната галерия удостовери тези очаквания: „ Чужденци на всички места “ се основава на плановете му в MASP и това ще бъде галерия, която, по думите му, ще подчертае разнообразието от раси, полове и националности, които ще служат като това, което той назовава " празнуване на непознати, далечни, извънземни, странни хора и по този начин наречените локални. "
„ Художниците постоянно са пътували при разнообразни условия, движейки се през градове, страни и континенти, феномен, който се разраства едвам от края на 20-ти век – по подигравка на ориста, интервал, белязан от възходящи ограничавания върху придвижването или придвижването на хора “, сподели основният куратор.
Биеналето през 2024 година ще бъде отдадено на актьори, които самите са чужденци, имигранти, емигранти, членове на диаспори, емигранти, изгнаници и бежанци, изключително тези, които са мигрирали сред световния Юг и световния Север. “
