След напускането на „Преди обед“ Венета Райкова замина за Париж
Венета Райкова избяга в Париж, с цел да лекува нервите си, откакто скандално се раздели с bTV. Близки до водещата разкриват, че раздялата не е била по нейно предпочитание и я е засегнала надълбоко, а Венета решила да потърси разтуха с обичания си във френската столица, написа hotarena.net.
ТВ водещата претърпяла тежко неуспеха си в предаването „ Преди обед “. Райкова се върна на екран с голям възторг и упования, уверена, че феновете ще ѝ одобряват с отворени прегръдки. Тя се опита да приложи добре познатия си модел от предишното - изострен език, директни въпроси и провокативно държание, което я направи звезда преди двайсетина години. От малкия екран обаче ѝ било намекнато, че времената са се трансформирали и сходен вид водене към този момент не е това, което аудиторията чака. Разривът пристигнал бързо, а за Венета това бил същински удар. Тя вярвала, че с този план ще възроди телевизионната си кариера и ще потвърди, че към момента е фактор на екрана. Според осведомени договорът ѝ с bTV предвиждал галактически хонорар от 15 000 лева на месец, който обаче тя по този начин и не получила напълно поради преждевременното преустановяване на уговорката. Близки до водещата описват, че Венета била в нервозен срив и дълго не могла да се съвземе от депресията.
Затова мъжът, с който Райкова има връзка, я изненадал с сантиментално бягство до Париж. Пътуването било проведено безусловно дни след раздялата и с малкия екран. Двамата отседнали в първокласен хотел в центъра на френската столица, разглеждали знакови места и вечеряли в изискани заведения за хранене. Най-впечатлена Венета останала от „ Нотр Дам “. Разходите по пътуването поел приятелят ѝ, който желал да ѝ покаже, че има на кого да се опре.
В профилите си Венета разгласява фотоси от Париж, под които подсети на почитателите си за книгата си, чието деяние се развива в Града на любовта. „ Париж постоянно въодушевява “, написа тя и показа, че мястото ѝ припомня за един от най-успешните ѝ романи, написа „ Ретро “.
